М. Димитрова
Чуждестранните туристи предизвикват учудване и порой от комплименти сред местните. Абсолютно всичко може да бъде повод за похвала: цвят на очите, цвят на кожата, форма на лицето и дори владеенето на японски език. И няма значение, че не можете да свържете две думи без преводач. Даяна живее в Япония повече от 9 години и говори за особеностите на тази страна на страниците на своя блог. В една от публикациите авторката разказва подробно какво всъщност се крие зад приятните думи на жителите на Страната на изгряващото слънце.
Ние от Поничка внимателно прочетохме тази публикация и решихме, че би било престъпление да не я публикуваме.
Чужденците, пристигайки в Япония, обръщат внимание на това как ги гледат японците. И те не просто се взират, а зяпат. А някои дори изтръпват при вида на чужденките. И разбира се, дамите често чуват комплименти както от японците, така и от японски жени.
Ако първите са все пак срамежливи, то вторите са особено щедри на мили думи: „малко лице“, „бяла кожа“, „хубави очи, не са ли лещи?“, „Колко са високи“ и т.н. При всяка възможност те казват това на абсолютно всички чужденки. Разбира се, такива думи ободряват, но е глупаво да ги приемаме на сериозно.
Японците казват това само защото външно изглеждаме много различни от тях. Те смятат своите сънародници с класически благороден външен вид и коректно поведение, за истински красиви. Но появата на европейците не толкова ги радва, колкото ги изненадва.
Попитах моите японски приятели: кои чужденци все пак харесват и кои просто предизвикват интерес поради необичайния си външен вид? Всички като един отговориха, че момичетата със сини очи и руса коса са привлекателни, нещо като „ангелска красота“. Наистина, руси модели като Саша Лус са много популярни в Япония.
Всяка чужденка може да се превърне в „модел на чужденец“, дори, според нас, с най-обикновен външен вид. За японците най-простото лице с голям нос, високият ръст, дори непропорционалната физика изглежда необичайно, оригинално и често се използва в рекламата.
Местното списание Menjoy миналата година публикува топ 5 на най-красивите руски жени според японците. 1-во място зае Мария Шарапова, 2-ро – Наталия Водянова, 3-то – Ирина Шейк, 4-то – фигуристката Анна Щербакова, 5-о – Алина Загитова. Начело са блондинките. Въпреки това японците правят комплименти не само на красивите блондинки, а на всички чужденки.
Забелязах, че говорейки любезно, те обичат да сравняват с някого, най-често с известни актриси или модели. Според тях най-добрият комплимент е да се каже: „Толкова много приличаш на …“ И понякога това сравнение може да бъде много странно. Основното е да ви сравнят с някой известен. Сякаш ако някой има твърде необичаен външен вид и не прилича на никого, тогава това е бъркотия, трябва да го оприличите на някого.
Попитах моите японски приятели какво ги впечатлява най-много във външния вид на европейците. Те казват, че най-вече са изненадани от цвета на очите, големите носове и структурата на брадичката, която е необичайна за тях. Изненадани са и от начина на обличане на чужденците. Например, някои копират представителите на японските субкултури и дори умишлено плоскостъпие. Японците, въпреки че казват „кавай“ (което в превод означава „сладък“), в същото време се усмихват съчувствено зад гърба им. Също така им прави впечатление, че някои дами носят твърде разкриващи дрехи.
Но да се върна на комплиментите. Забелязах, че японците ги правят предимно на чужденки, а не на японци. Например, ако мъж каже на японка: „Каква сладка шапка имаш“ – или даде подарък, цветя, пред всички, той ще я накара да се почувства много неудобно.
Рядко ще чуете японци да си правят комплименти. Освен ако приятел или колега не похвали ново нещо или нова прическа. Спомням си как за първи път дойдох в Япония преди 9 години, не знаех японски, научих най-често срещаните фрази и ги използвах в комуникацията с японците. Колкото и да е странно, те ми казаха: „О! Колко добре говориш японски!“ Ясно е, че тогава не можех да говоря японски.
С течение на времето спрях да чувам похвали по мой адрес от японските си познати. Отношението им към мен стана различно, по мое мнение, по-искрено. Осъзнавайки, че моите маниери се вписват идеално в поведението, прието в японското общество, те започнаха да се отнасят към мен с доверие, смятайки ме ако не за свой, то почти.
Но ако все пак в Япония чуете хвалебствени думи от непознати за вашия външен вид, облекло, владеене на езика, тогава в отговор е обичайно скромно да се съмнявате.
Кой е най-запомнящият се комплимент, който сте получавали?
Последно обновена на 19 януари 2023, 10:59 от Иван Петров