Днес можем да намерим всякаква информация за секунди, да получим образование, без да напускаме дома си и да общуваме с хора от целия свят. Независимо от това, както са открили учените, през второто десетилетие на 21 век нивото на интелигентност започва непрекъснато да намалява.
Ние от “Поничка” сме разочаровани от този факт и искаме да разберем защо това се случва и дали спешно трябва да сменим телефона с книга.
Наистина ли човечеството оглупява?
Учените следят промените в нивото на интелигентност на хора от различни възрастови групи от десетилетия, използвайки IQ тест. Средната стойност е 100 точки, а коефициент на интелигентност по-малък от 70 често се класифицира като умствена изостаналост. От 1909 до 2013 г. човечеството става по-умно благодарение на подобрените условия на живот, достъпа до образование и развитието на технологиите. Това статистическо явление се нарича ефект на Флин. От 90-те години обаче темпът на растеж на коефициента на интелигентност започва да намалява, а от 2013 г. растежът е заменен от спад. Изследователи по целия свят потвърждават тази тенденция. През 2000 г. средният световен коефициент на интелигентност е 90,31 пункта. Учените прогнозират, че до 2050 г. той ще падне до 86.67 пункта. Ако се движим с такова темпо, след век и половина възрастен човек ще има интелигентност на 9-годишно дете.
Интернет замени паметта
Причините за глобалния спад на интелигентността не са известни със сигурност, но днес експертите провеждат изследвания и правят хипотези. Според една от тях умствените ни способности страдат от факта, че ние сме все по-зависими от смартфоните и интернет. Всъщност сега няма нужда да се запомня информацията, която може да се намери почти моментално в мрежата. Вече не е необходимо да можете да броите на ум или да помните пътя, защото има калкулатор и GPS навигатор. В резултат на това един изключителен учен ще загуби в интелектуална надпревата от небрежен студент със смартфон. Всичко това лишава съвременния човек от мотивация да тренира мозъка си. Точно както някога физическата сила престана да бъде предимство, така днес ерудицията и паметта губят своите предимства.
Лоша околна среда
Неблагоприятните условия на околната среда влияят на мозъка дори в утробата на майката. Коефициентът на интелигентност на деца на възраст 4-6 години, родени в най-замърсените райони на САЩ, се оказа с 2 пункта по-нисък от техните връстници в градовете с по-малко замърсяване. Вредните емисии в атмосферата допринасят за намаляване на интелигентността при хората на всяка възраст, казват изследователите. Парниковите газове нарушават паметта ни, способността за концентрация и вземане на решения. Проучвания, проведени в Китай с участието на 20 хиляди души, показаха, че замърсеният въздух засяга преди всичко способността за математически изчисления и изучаване на езици. Освен това мъжете са по-предразположени към последиците от това, отколкото жените. В специална рискова група са хора над 64 години, които са изложени на риск от деменция при висока концентрация на въглероден диоксид в атмосферата. „Замърсеният въздух може да намали нашата интелигентност в мащаб, съпоставим с годината на изследване. Това е грандиозно.“ Ученият от Йейлския университет Си Чен. Какво да направим? За съжаление подобряването на екологичната ситуация, особено в големите градове, е дълъг и труден процес, но днес експертите съветват да дишате повече свеж въздух и да инсталирате филтри за пречистване на въздуха в домовете и офисите.
Успешните хора се размножават по-малко
В развитите страни жените с високо образование и успешна кариера все по-често отказват да имат деца или имат само едно дете. Докато в социалните групи с ниски доходи, процентите на раждаемост са по-високи. Но това изобщо не означава, че дете от образовано семейство е по-умно от момче от по-ниска социална прослойка. Много учени днес поставят под въпрос твърдението, че интелигентността зависи от генетичните фактори („умните хора раждат умни деца“). Всъщност децата от „умни“ семейства (които се раждат все по-рядко) имат повече възможности за образование и развитие на интелигентността. Следователно, намаляването на раждаемостта сред социално проспериращото население може наистина да повлияе на глобалните показатели за интелигентност.
Мазна и сладка храна
Диетата на средния жител на Земята през последните 100 години се е променила значително. Това се отразява и на интелекта. Според Световната организация за храните на ООН през последните 50 години човечеството е започнало да консумира повече животински мазнини и захар. Мозъкът работи по-бавно, не само когато консумирате прекомерно количество продукти, съдържащи захар – плодовете в големи количества също влияят негативно на неговата активност. Наситените мазнини (червено месо, млечни продукти, кокосово и палмово масло) разграждат невронните вериги, които са отговорни за мотивацията, но омега-3 мастните киселини, съдържащи се в рибата, семената и ядките, напротив, предпазват невроните от увреждане.
Време е да се адаптират IQ тестове
Методите за измерване на интелигентността може да си струва да се преразгледат, заключават изследователите. Новите технологии са променили живота на човек и мозъкът се адаптира към нова среда. Неизбежно някои функции стават по-малко значими, докато ролята на творческото мислене се увеличава. Именно развитието на въображението и творческите способности през 21-ви век излиза на преден план. Успешните хора са в състояние да генерират свежи идеи. Стандартите за тестове за IQ, установени през миналия век, може просто да са остарели. “Смятам, че трябва да признаем, че с течение на времето хората се сблъскват с различен интелектуален опит от използването на технологиите като социалните мрежи, например. Начинът, по който се проявява тяхната интелигентност, също се промени. Образователните методи трябва да се адаптират към тези промени. ” – Робърт Морис, професор по психология в Кингс Колидж. Вероятно не трябва да отказвате калкулатора или навигацията. Вместо това учените често съветват да оставите смартфона си настрана и да се развличате с книга.
Един трик: как да поддържаме мозъка в добра форма
“Моите учители бяха на първо място книгите и после родителите ми.” Илон Мъск Научната фантастика е това, което преподаватели по различни дисциплини в университета в Станфорд съветват своите студенти да четат, за развитие на мисленето и въображението. Ръководителят на SpaceX, Илон Мъск е прекарвал по 10 часа на ден в четене на такава литература. Както обаче се оказа, книгите от всеки жанр стимулират мозъчната дейност. Нещо повече, полезно е не само обмисленото изучаване и анализ на текста, но и четенето за удоволствие. Когато четем, благодарение на „ефекта на потапяне“ се представяме на мястото на героя. Това активира онези области на мозъка, които преди това не са били засегнати. Докато гледате телевизия или се включвате в компютърни игри, този ефект не се наблюдава.
