Жена се среща с годеника на дъщеря си и разпознава племенника си, изчезнал преди 17 години

Когато дъщеря й Меган претърпява инцидент с годеника си Гордън, Мей ги приема и им помага да се оправят. Тя разпознава Гордън, но го отхвърля като съвпадение, докато не вижда момчето да говори с родителите си чрез видео чат и шокиращата истина е разкрита.

Мей Карсън се втурна към болницата веднага щом получи обаждане от дъщеря си Меган. Тя и годеникът й Гордън току-що бяха претърпели автомобилна катастрофа на път за къщата й в Тексас и той беше тежко ранен в катастрофата. Мей трябваше да подкрепи дъщеря си, защото Гордън отиваше на операция.

За щастие той се справи и щеше да се възстанови напълно въпреки нараняването на главата си, но Мей настоя да останат с нея, за да може тя да им помогне. Меган се съгласи, защото имаха нужда от двама души, които да помогнат на Гордън. Това споразумение проработи за всички и те се установиха.

Съвсем скоро Гордън започна да възстановява подвижността си, но все още имаше нужда от помощ, за да смени превръзката на главата си и един ден Меган готвеше, така че Мей се намеси, за да помогне. Тогава тя забеляза познат родилен белег на тила му.

— О, какво е това? — попита тя бъдещия си зет.

— Какво? Белег ли има? — учуди се Гордън, докосвайки леко врата си.

— Не, имаш белег по рождение. Винаги ли си го имал? — попита Мей.

— А, да. Винаги съм го имал. Майка ми казва, че е там, откакто съм се родил, и тя има подобен. — обясни той.

— Това е забавно.

— Защо?

— Не знам дали Меган ти е разказвала много за нашето семейство, но сестра ми, Ан, изчезна преди почти 20 години с моя скъп племенник, Морган. И двамата имаха подобни родилни петна на вратовете си. Това беше толкова отличителна част от тях. — разкри Мей.

— Еха. Какво съвпадение. — коментира Гордън.

— Има ли някакъв шанс да си ни роднина? — учуди се Мей и се засмя. Тя не беше сериозна. Само се опитваше да разведри обстановката и да накара Гордън да се усмихне.

— Надявам се не. Женя се за дъщеря ти, помниш ли? Това би било ужасно. — отбеляза Гордън, усмихвайки се накрая. Мей кимна, приключи с превръзката му и го остави да си почине.

Тя отиде в кухнята, за да помогне на Меган да довърши вечерята, а дъщеря й попита за разговора им.

— Чу ли какво казах? Е, това е толкова характерен родилен белег. Мислех, че е толкова забавно. Знаеш ли повече за родителите на Гордън? — попита я Мей.

— Не знам много. Говорихме в Zoom няколко пъти през тези две години, в които излизам с Гордън. Майка му, Рут, е прекрасна, а вторият му баща, Стивън, е единственият баща, когото познава. Това е всичко. — каза Меган, разбърквайки соса Болонезе в тенджерата.

— А, добре. Поне имат различни имена, така че мога да съм спокойна за това, че евентуално излизаш с братовчед си. — пошегува се Мей.

— Е, мамо. Знаеш, че Гордън и аз чакаме до брака, така че ако открием нещо такова, това няма да е краят на света. Бихме се разделили приятелски, предполагам. Но се радвам, че няма шанс за това. — продължи Меган, обяснявайки естеството на интимната си връзка с Гордън.

Цялото им семейство беше религиозно, но Мей не знаеше дали детето й следва тази част от тяхната вяра. Радваше се, че го направи, защото нещо я глождеше около Гордън. Той и майка му нямаха същите имена като сестра й и племенника й, но белегът по рождение беше показателен.

Мей се замисли за миналото, когато Ан избяга с детето си, оставяйки съпруга си, Едуард, и никой никога не ги видя отново. Те не знаеха какво да правят и той беше съсипан от загубата на семейството си. Тогава Мей преживя развод със съпруга си и отглеждаше Меган сама. Тя и Едуард се виждаха и подкрепяха, доколкото можеха.

***

Няколко седмици по-късно Гордън се възстанови напълно и те планираха скоро да се върнат в дома си в Ню Мексико. Затова Мей реши да приготви домашна лазаня и пай с пекан за вечеря за довиждане. Тя отиде до магазина за хранителни стоки и когато се върна у дома, Гордън и Меган използваха лаптоп на кухненския плот.

— Мамо, ела тук. Запознайте се с майката и бащата на Гордън. Вие ще трябва да се срещнете лично преди сватбата, но нека ви запознаем сега. — извика Меган, помагайки на майка си с чантите й. Тя даде знак на Мей да се присъедини към видео чата.

— Здравей. аз съм Мей! Много ми е приятно да се запознаем. — поздрави неловко тя двойката непознати и погледна към хората на екрана.

— Здравей, Мей! Аз съм Стивън. Трябва скоро да уговорим кога да се срещнем лично! — Стивън изчурулика щастливо, махайки с ръка.

Но жената до него не каза нищо. Устата й беше леко отворена и устата на Мей скоро също се спусна.

— Мамо? мамо? Какво става? — попита загрижено Меган.

— Г-жо Карсън? Добре ли си? — попита Гордън също и погледна екрана. — Мамо? Защо не поздравяваш майката на Меган?

— О, синко… не… какво направи? — жената на екрана въздъхна и Мей затвори очи, защото първоначалните й страхове се сбъднаха. Тя беше права за всичко. Беше права за родилния белег на врата на Гордън.

— Ан, как можа? — Мей най-накрая проговори.

— Мей, мога да обясня. — отвърна Ан.

Гордън гледаше между Мей и лаптопа.

— Ан? Майка ми се казва Рут.

— О, значи никога не си казала истината на сина си и виж какво се случи, Ан. Сега те са насред огромен кошмар. Трябваше поне да му кажеш истината! — Мей укори отдавна изгубената си сестра чрез видео чата.

— Може ли някой да ни каже какво се случва? — попита Меган, ядосана на по-възрастните.

— Рут, това ли е сестрата, за която говориш? — Стивън можеше да бъде чут да говори със съпругата си от дома им в Хавай.

— Да, това е Мей. Толкова съжалявам, Мей. Но мога да обясня, въпреки че това е дълга и болезнена история. Но аз трябваше. Трябваше да го направя. Не исках да нараня никого, но не можех да продължа така. — започна Ан, спирайки да си поеме дъх.

— Всичко това е объркващо. — измърмори Гордън.

— Меган, Гордън, това е сестра ми Ан. Тази, която изчезна заедно с племенника ми преди 17 години. Спомняш ли си преди седмици, когато говорех за родилния ти белег? Е, интуицията ми се оправда. Това означава, че вие двамата сте братовчеди. Вие сте роднини. — разкри Мей, разбивайки сърцето на дъщеря си само с няколко думи.

— Не, това е невъзможно. — каза тя, без да повярва на майка си нито за секунда и погледна към екрана. — Г-жо Дарлинг, кажи й, че наистина се казваш Рут, а не Ан. Кажи на майка ми истината.

— Меган, толкова съжалявам. Никога не съм очаквала това да се случи. Не те познах, защото беше дори по-млада от Гордън, когато напуснах Тексас. Но Мей казва истината. Смених името си, когато избягах, а Гордън се казваше Морган. Трябваше да го направя. — обясни Ан.

— Мамо… Исусе… — промърмори Гордън, като постави лакът на кухненската маса и облегна глава на ръката си.

— Не… моля те, не. — измърмори Меган и започна да плаче.

Но Мей гледаше право в екрана.

— Мисля, че трябва да обясниш какво се е случило преди толкова много години, но не разбирам от какво точно си „бягала“, за което не си казала на семейството си. Майка ни умря, мислейки, че се е случило нещо ужасно, Ан. Беше сърцераздирателно. Нямаш представа през какво преминахме без теб.

— Съжалявам, Мей. Но повярвай ми, че имаше причина. Помниш ли Едуард? — започна Ан.

— Разбира се. Той е… — Меган се опита да отговори, но Мей я прекъсна.

— Нека тя продължи.

— Едуард правеше някакви незаконни неща в бизнеса си. Някакви опасни мъже дойдоха в къщата и ни заплашиха. Когато си тръгнаха, той обвини мен за всичко. Едуард никога не е бил най-търпеливият човек. Имаше буен нрав, но този ден беше ужасен. Той направи някои неща и дори удари Гордън тогава. Тогава разбрах какво трябва да направя. — продължи Ан.

— Боже мой! — възкликна Меган, гледайки шокирана майка си. Мей отвърна на погледа на дъщеря си, но тя беше стоическа.

— Продължи.

— Е, бях в автобус, пътуващ от Тексас за Ню Мексико, когато срещнах Стивън. Той знае за това от самото начало и ми каза, че ако дойда на Хаваите с него, семейството му ще помогне да ме скрият. Стигнах до острова, промених имената ни и продължих живота си. — завърши Ан.

— Защо не се обади почти две десетилетия, за да обясниш всичко това, Ан? — попита Мей, като скръсти ръце, докато се ядосваше.

— Не можах! Толкова се страхувах. И тогава, толкова време мина, че си помислих, че така ще е по-добре. Никога не съм си представяла, че Гордън ще отиде и ще се срещне със собствената си братовчедка, още по-малко ще започне да излиза с нея. Това е катастрофа! — Ан изплака, когато емоциите й я завладяха, а Стивън я държеше в ръцете си.

— Права си за това. Това е огромно бедствие. — прошепна високо Мей.

— Мамо! — каза Меган с широко отворени очи. — Чичо Едуард е направил това!

— Знам. — пошегува се Мей, толкова ядосана, че не искаше да говори повече. Едуард ги беше излъгал от самото начало. Той им каза, че Ан е изчезнала внезапно от перфектния им брак. Всички му повярваха, дори Мей. И той все още беше доста важна част от живота им по определена причина.

— Здравейте всички! Вкъщи съм! — възкликна мъжки глас от вратата и всички се обърнаха, за да се втренчат в Едуард, който току-що беше пристигнал.

— Защо той е в дома ти? Гордън, махай се от там веднага! — Ан извика през екрана.

Гордън повдигна вежди, но не помръдна и видя леля си Мей да се приближава към току-що пристигналия мъж. По-възрастната жена удари Едуард право в лицето и започна да му крещи.

— Ти ме излъга! Ти си наранил сестра ми и затова е изчезнала!

— Мей, какво? — Едуард попита с ръка на бузата си къде Мей току-що го беше ударила. После се съсредоточи върху екрана. — Ан?

— Махай се от къщата ми веднага, преди да съм повикала полиция! — извика Мей и посочи вратата.

Едуард го нямаше в къщата няколко седмици поради дълго работно пътуване. Не беше необичайно, но сега Мей подозираше, че е замесен в нещо подло след казаното от сестра й. Ето защо той никога преди не е бил около Гордън.

Години след изчезването на сестра й, Едуард получи анулиране на брака им. Той и Мей се сближиха, след като се подкрепяха толкова дълго време. Меган харесваше чичо й да е наоколо и те започнаха да се срещат. Беше естествено като дишането. Но ако Мей имаше представа, че Едуард е накарал сестра й да избяга, тя никога не би се доближила до него.

За щастие Едуард се подчини на заповедите на Мей и грабна пътната си чанта, излизайки през входната врата. Мей се успокои, след като затвори вратата и обяви нещо.

— Добре, отиваме на Хаваите след няколко дни. Меган, можеш ли да вземеш билетите, моля? Трябва да видя сестра си лично.

— Добре, мамо. — каза Меган, изпълнявайки заповедите, защото беше твърде вцепенена, за да регистрира нещо друго. За по-малко от час тя бе загубила годеника си и втория си баща, въпреки че все още го наричаше чичо. Най-доброто нещо, което трябваше да направи сега, беше да следва заповедите на майка си и да опакова багажа за Хавай.

Тази вечер тя и Гордън разговаряха дълго и въпреки че бяха силно влюбени, не можаха да продължат. Те бяха братовчеди. Това беше незаконно и морално погрешно в тяхното общество. И двамата просто се радваха за дълбоките си религиозни корени, които ги караха да избягват всякакъв вид чувствена среща.

Скоро Мей и Меган бяха на Хаваите, където Ан и Мей се прегръщаха силно в продължение на много време. Не изглеждаше достатъчно дълго. Ан поиска всички да я наричат Рут, избраното от нея име вече почти две десетилетия. И така, всички последваха примера. Въпреки че в тяхната история беше замесено разбито сърце, те празнуваха, че най-накрая са намерили членовете на семейството си.

Едуард се опита да се върне в живота на Мей в някакъв момент, но тя не прие глупостите му и бързо го изгони. Разводът премина без проблеми и тя продължи живота си, посещавайки Хаваите всеки декември, за да види сестра си, на която прости, защото животът беше твърде кратък.

Последно обновена на 14 юли 2023, 08:32 от Иван Петров