Ако вашите баби са участвали във вашето възпитание, спомените ви от детството най-вероятно са изпълнени с радост и усещане за безопасност и комфорт. Малцина от нас някога са мислили, че има някаква разлика в начина, по който бабата по бащина и бабата по майчина линия влияят на своите внуци.Според учените обаче има нещо специално, което получаваме от нашите баби по майчина линия, освен тяхната грижа и обич. Екипът на “Поничка” разбра за някои теории за ролята на бабата по майчина линия в живота на детето и искаме да споделим с вас тази информация.
Какво делим с нашите баби и дядовци?
Гените са основни единици на наследствеността, съставени от ДНК. Според генетиката бабите и дядовците споделят средно 25% от ДНК с внуците си, като точния процент зависи от размяната на ДНК. Ние наследяваме гените си както от нашите дядовци, така и от бабите, но според учените именно бабите по майчина линия имат по-високата степен на влияние върху потомството.
Има нещо специално, което нашите баби ни дават.
Бабите по майчина линия имат по-тясна връзка с внуците си, тъй като раждат майките, които от своя страна раждат децата. В много семейства тази баба е склонна да носи повече отговорност за децата и прекарва повече време с тях. Не само психологическата връзка прави ролята на бабите по майчина линия толкова важна, но някои теории предполагат, че генетично родителите на бащата и на майката предават гените си неравномерно на своите внуци .
Научните теории доказват, че между бабите по майчина линия и техните деца съществува силна генетична връзка.
Една от теориите твърди, че разликата в начина, по който двете баби са свързани с внуците си, може да се обясни с връзката на Х-хромозомата. Бабите по майчина линия имат 25% Х родство както с внуците, така и с внучките , докато бабите по бащина линия предават една от своите X-хромозоми на своите внучки, но не и на своите внуци. Това прави бабите по бащина линия 50% Х свързани с внучките си и 0% Х свързани с внуците си.
Друга теория предполага, че така наречената „бащинска несигурност“ може значително да повлияе на стимула на бабите и дядовците да се грижат за своите внуци. Бащината несигурност предполага, че членовете на мъжете в семейството невинаги са сигурни, че отглеждат собствените си деца, тъй като те не раждат. В дългосрочен план това може да намали ангажираността на бащините роднини, включително бабите, в грижите за потомството . В същото време една жена винаги е сигурна, че е родила детето си, което прави родствената връзка най-силна в семейството през поколенията.
Други теории предполагат уникалната роля на бабата по майчина линия.
Тази теория, разработена от чилийския романист, есеист и драматург Алехандро Йодоровски, предполага, че от всичките 4 баби и дядовци сме най-тясно свързани с нашите баби по майчина линия . Според неговата теория , нашите гени могат да „пропуснат“ поколение и да бъдат предадени от нашите баби и дядовци директно към нас, което може да се докаже от факта, че някои хора приличат повече на бабите и дядовците си, отколкото на техните майки и татковци. Йодоровски смята, че освен биологичен материал, майките предават и емоциите на дъщерите си, които по-късно ги предават на децата си.
Теориите, които току-що споделихме с вас, говорят за специалната роля на бабата по майчина линия в живота на детето. Всички обаче сме различни и имаме различни семейства с различни връзки и отношения. Така че, нека бъдем благодарни и ценим любовта, грижите и мъдростта, които нашите дядовци и баби ни дават, независимо от генетичната свързаност .
