Децата на магнат научават, че баща им е оставил цялото си богатство на 5-годишно момче от бедните квартали

Братята Рик и Джеймс са шокирани, когато научават, че богатият им баща е оставил състоянието си на малко момче от беднен квартал. Рик, който е длъжник на опасна банда, е решен да си върне парите. Той измисля жесток план да съблазни майката с увреждания на Брейди.

— Брейди? Кой, по дяволите, е Брейди??

27-годишният Рик се вторачи като кинжал в семейния си адвокат г-н Фокс. Той и брат му Джеймс бяха в офиса на адвоката за четене на завещанието на баща им.

— Брейди е син на жената, която ти блъсна с колата си по време на шофиране в нетрезво състояние преди три години, Рик. — обясни мистър Фокс. — Баща ти ги подкрепи финансово, след като дамата, Меган, загуби способността си да ходи. Той й плати, за да не бъдеш арестуван. Сега той оставя цялото си състояние на момчето.

Рик беше изумен.

— Татко никога не ми е казвал това. Господи… Има ли нещо, което можем да направим, за да вземем парите?

— Боя се, че не! — Г-н Фокс отговори, затваряйки папката.

Рик изхвърча, ругаейки под носа си. Точно когато излезе от сградата, телефонът му иззвъня.

— Взе ли парите от баща си? — Заплашителен глас по телефона накара тръпки да побият Рик.

Рик беше взел пари назаем от гангстери, с които участваше в незаконни дейности. Мислеше, че ще изплати дълга, след като получи наследството си, но сега Рик беше в голяма беда.

— Имаш един месец, за да ни се изплатиш. — сопна се Рикардо. — още един ден и ще те предадем на полицията.

Нямаше как да избяга от дълга си. Рик трябваше бързо да измисли нещо.

— Аз… имам план, Рикардо. — заекна Рик. — Аз… ще съблазня майката на детето, което получи наследството на татко! Ще измъкна парите от нея.

— Не ме интересува какво правиш… или как го правиш. Един месец. 28 август е крайният срок…

Рик се втурна обратно към офиса на адвоката и хвърли 500 долара на масата.

— Не казвай на майката на Брейди за наследството до четири седмици. — настоя той — и ми дай адреса й…

Половин час по-късно Рик пристигна пред порутената къща, сгушена в мрачните граници на беден квартал, и почука. Вратата се отвори със скърцане.

— Да? — Меган, жената, която той блъсна с колата си преди три години, го погледна от инвалидната си количка.

— Добър ден, госпожо. Аз съм Рик… Окръгът ме нае да инспектирам водопровода в този район. Мога ли да вляза?

— О, разбира се. Насам, моля… — Меган се отдръпна настрани.

Рик я последва вътре, облекчен, че не го е разпознала. Боята се лющеше от напуканите и изцапани стени, а въздухът вонеше на запушени канали.

Тогава един пиян мъж се спъна вътре, допивайки бутилка уиски.

Меган се втурна към пияницата, докато Рик гледаше невярващо.

— Дуейн, колко пъти трябва да ти казвам да не се прибираш пиян? Имаме дете в тази къща.

Но Дуейн просто преглътна алкохола и се взря в Меган с кръвясали очи.

— Той е твоето дете… Работя упорито, за да ви изхраня и двамата, а ти не си ми жена, така че спри да се заяждаш!

Дуейн очевидно не беше биологичният баща на Брейди или съпругът на Меган. Докато Рик гледаше спора на двойката, изглеждаше, че Рик лесно може да накара Меган да се влюби в него. Битката приключи, когато Дуейн припадна на дивана. Меган веднага се наведе и извади портфейла му от джоба му.

— Аз…много съжалявам. Той просто… — Меган направи жест и след това се изчерви, когато забеляза, че размахва портфейла наоколо.

— Всичко е наред, госпожо. Разбирам! — каза Рик. Беше ясно, че е взела портфейла на Дуейн, за да не похарчи всичко за алкохол.

Скоро след това Рик се престори, че оглежда древните ръждясали тръби в кухнята. Той бързо осъзна, че няма представа от нищо. Той каза на Меган, че има нужда от помощта на колега, след което извика водопроводчик и му обеща добър хонорар за поправката на тръбата, без да каже дума. Няколко часа по-късно беше поправен.

— Много благодаря! — Меган последва Рик до вратата, за да го изпрати.

След като Дуейн припадна, Рик знаеше, че това е неговият шанс да съблазни Меган.

— Хей, знам, че това звучи странно от някой, когото току-що си срещнала, но ти си невероятна, красива жена. Дуейн изглежда те приема за даденост. Заслужаваш някой, който наистина го е грижа за теб.

Меган явно не беше впечатлена от флиртуващите приказки на Рик.

— Господине, благодаря ви, че поправихте тръбите. — възмути се тя, — но няма да слушам непознат да говори така за моя годеник! Моля, напуснете.

— Ще се видим! — каза той, когато Меган затръшна вратата пред лицето му.

Рик не беше свикнал с това грозно чувство на отхвърляне. Меган изглеждаше имунизирана срещу неговия чар, за разлика от другите жени, които познаваше. Изведнъж Рик разбра как да изгони Дуейн от живота на Меган завинаги.

Два дни след това той дискретно последва Дуейн до склада, където работеше. Рик се промъкна в съблекалнята на работниците и отбеляза кое шкафче използва Дуейн. Когато беше чисто, Рик отвори шкафчето на Дуейн и скри смачкана банкнота от 100 долара в якето му.

На следващата вечер Рик се облече добре. Стискайки букет червени рози, той почука на вратата на Меган.

— Ти отново? — Мегън го погледна шокирано.

Рик протегна цветята.

— Исках да се извиня, че бях глупак онзи ден. Сигурен съм, че годеникът ви е добър човек и исках да му се извиня…

— Той вече не ми е годеник! — Меган спря Рик.

— Ами…съжалявам да го чуя! — каза Рик, едва сдържайки усмивката си, когато осъзна, че планът му работи.

— Синът ми скоро ще се прибере от училище. Трябва да приготвя вечерята. — каза тя, гледайки Рик в очите.

— Това означава ли… ъъъ… че искаш да си тръгна? — попита срамежливо Рик. — Реших да проверя тръбите в банята ви, ако нямаш нищо против?

Меган се съгласи и го поведе към банята. Въпреки че нямаше никакви познания по водопроводни системи, Рик не можеше да пропусне шанса да се сближи с Меган.

Отне му по-малко от две минути, за да счупи тоалетната й и да наводни банята.

Меган се срамуваше за Рик, докато потискаше смеха си, гледайки го целия в петна. И миришеше ужасно! Когато Рик изрази тревогата си за това, че тя и Брейди остават в къщата в това състояние, тя беше принудена да признае, че няма къде другаде да отиде.

След това Рик им предложи да се преместят в къщата му. Меган първоначално не се чувстваше комфортно с това, но скоро осъзна, че да приеме предложението на този мъж е най-добрият й залог. Той очевидно си падаше по нея и въпреки че беше непознат, не беше толкова страховит като някои от нейните съседи.

— Това е твоята къща? Сигурен ли си, че си водопроводчик? — Меган погледна Рик с нарастващо подозрение, когато той спря на алеята си.

— Ъъъ… добре. — заекна той. — Принадлежеше на покойния ми дядо!

Рик показа на Меган и Брейди стаята за гости и им помогна с багажа. По-късно той и Меган си побъбриха край камината. С течение на времето Рик започна да таи странна привързаност към Меган. Но за негово ужас тя все още се отнасяше студено с него.

— Хей, мислех си. След като съсипах къщата ти и всичко останало, какво ще кажеш да прекараме деня навън днес? — Рик каза по време на закуска на следващата сутрин, размахвайки три билета за местен баскетболен мач.

— Мамо, моля те, кажи „да“ — умоляваше Брейди, вдигайки поглед към Меган с големите си кафяви очи. — Искам да отида. Моля те, мамо!

Светлината в очите на Брейди беше твърде ярка, за да не се разтопи закоравялото сърце на Меган. Момчето никога не беше искало нищо. Освен това, какво лошо може да дойде от ходенето на глупав мач?

Те прекараха страхотно на стадиона тази вечер. Докато Меган гледаше как Брейди аплодира на глас за любимия си отбор, Рик се опитваше да обработи странното трептене в корема си всеки път, когато виждаше Меган да се усмихва.

Малкият Брейди заспа на задната седалка на път за вкъщи. Рик караше мълчаливо, неспособен да се отърси от назряващите в него чувства.

— Отдавна не съм имал толкова прекрасен ден. Брейди се забавляваше толкова много. — Меган се усмихна, сладкият й мелодичен глас развълнува сърцето на Рик. — Много ти благодаря, Рик. Знаеш ли… смехът на Брейди е толкова заразителен. Кара ме да забравя всичките си притеснения… кара ме да искам да живея живота си пълноценно, просто като го гледам как се смее.

Тази нощ, за първи път откакто се нанесе, Меган прегърна Рик за лека нощ.

Две седмици отлетяха, докато Рик, Меган и Брейди прекарваха време заедно. Те се смяха много, а грижовният и внимателен характер на Рик трогна Меган. Но нещата се сблъскаха с тухлена стена за Рик, когато една вечер се върнаха вкъщи от магазина и имаха посетител.

— Дойдох да видя теб и Брейди! — Дуейн поздрави Меган с букет рози.

Сърцето на Рик започна да бие. Крайният срок на гангстера до 28 август беше след две седмици. Рик щеше да има големи проблеми, ако Меган се помири с Дуейн, но в този момент всичко, което имаше значение, беше колко ще боли, ако го напусне.

— Дуейн? Какво правиш тук?

Меган се стресна.

— Меган, виж, толкова съжалявам. Моля те, върни се. — умоляваше Дуейн. „Намерих си нова работа, която е добре платена. Наистина искам теб и Брейди обратно. Отказах се да пия.

Рик отнесе Брейди вътре, но се върна в гаража, за да подслуша разговора на Меган и Дуейн. Сърцето му се свиваше все повечеи повече, докато слушаше как Дуейн подтиква Меган да вземе решение: Да се върне при него или да отмени сватбата им.

Рик се втурна обратно към къщата, когато чу инвалидната количка на Меган да влиза вътре. Времето замръзна, когато той видях Меган да си опакова багажа.

— Меган, спри…не ми причинявай това… — Рик я хвана за ръката и я спря.

Мегън избухна в сълзи и дръпна ръката си от хватката на Рик. Тя вече не обичаше Дуейн, но мъжете не се редяха на опашка, за да се оженят за нея и да се грижат за нея и Брейди.

— Трябва да тръгвам, Рик. — изхлипа тя.— „Благодаря ти за всичко, но Брейди заслужава баща повече, отколкото аз заслужавам да бъда щастлива…

Тя извика и продължи да си опакова багажа, когато гласът на Рик отново я разсея. Този път той беше на едно коляно и държеше пръстен. Меган се хвърли в обятията на Рик и прие предложението му.

След като прекараха още няколко дни заедно и изчерпа всичките си отпуски, Рик се върна на мениджърската си работа. Животът се върна в коловоза, докато Рикардо не се обади отново.

— Утре е 28 август. — Мрачният глас на гангстера накара Рик да усети тръпки. — Надявам се, че имаш готови пари!

— Рикардо, хей, спомням си. — Рик трепереше. — Трябват ми само още две седмици.

— Какво по дяволите? — извика гангстерът. — Имаше големи планове да измъкнеш пари от някаква блондинка с увреждания. Имаш ли нужда от помощ, за да я убедиш?

Рик беше потресен.

— Не…не, нямам нужда от помощ. Ще получа парите, става ли? Просто ми дай повече време… — отговори той и веднага затвори.

Когато Рик се върна у дома същата вечер, Меган и Брейди ги нямаше никъде. Той се втурна към спалнята и замръзна, след като установи, че всички неща на Меган и Брейди липсват от шкафа. Намери плик на кухненския плот до спортна чанта, която принадлежеше на Меган.

— Рик, лъжлив мръсник. Мразя те повече, отколкото някога ще разбереш. Ти си причината, поради която не мога да ходя. И ти го скри от мен. Ти ме лиши от бъдещето ми с Дуейн. Използва ме за пари. Нямаме нужда от проклетите ти пари. Да гниеш в ада. Довиждане.

Рик беше парализиран от шок, опитвайки се да обработи всичко. Разкопча ципа на чантата и намери парите, които Брейди беше наследил от покойния баща на Рик. Рик избухна в сълзи, но мъката му скоро беше прекъсната от телефонно обаждане.

— Чух, че те е изоставила, Рик! — изкиска се гангстерът от другия край на линията. — Ставаш малко прекалено емоционален, затова ти помогнахме малко с Блонди! Ще чакаме парите.

Рик забърза обратно към колата си с чантата и побърза надолу по улицата. Той спря пред сградата на „Сити Банк“ и се приближи до касата.

— Трябва да направя депозит. — каза той.

След като подписа документите за прехвърляне на всички пари на името на Брейди, Рик напусна банката. Той се усмихна тъжно, докато караше към полицейското управление, за да се предаде.

Последно обновена на 24 юли 2023, 08:59 от Иван Петров