Възрастна дама изключва сина си от завещанието и оставя наследството си на непозната

Аделайн мрази новата приятелка на сина си по много причини и му казва да не се жени. Той продължава със сватбата, така че тя решава да остави парите си на новата си съседка. Но има една уловка.

Г-жа Аделайн Флетчър отгледа сина си Хенри в Мемфис, Тенеси. Покойният й съпруг почина, когато Хенри беше тийнейджър, но и двамата произхождаха от изключително богати семейства.

Хенри никога не трябваше да се тревожи за парите, но беше малко наивен с момичетата. Аделайн не искаше да става хеликоптерна майка или така наречената „свекърва чудовище“, но винаги предупреждаваше сина си за жените, които търсят пари. Когато Хенри срещна Барбара, Аделайн беше възхитена.

Барбара също беше от богато семейство, но беше изградила собствен бизнес след колежа. Тя определено не преследваше парите на Хенри и двамата бързо се влюбиха. И двете семейства платиха сватбата и скоро обявиха бременността на Барбара.

За съжаление тя получи тежък кръвоизлив по време на раждането и умря на масата. Хенри беше съсипан, но синът му Брайс оцеля.

— Скъпи, знам, че това е най-трудният момент в живота ти. Но трябва да се събереш за това бебе. Той е чудо и Барбара пожертва живота си за него. — каза Аделайн на скърбящия си син.

— Знам, мамо. Но не знам как да бъда баща. Мразя, че бебето ми ще расте без майка си. — оплака се Хенри.

— Всички сме тук за теб. Майката на Барбара ми каза, че може да помогне, когато имаш нужда, въпреки че те също скърбят. Но Брайс ще озари живота ти. Той е подарък. — продължи Аделайн.

Хенри реши да се стегне за детето си. След няколко месеца той беше уверен в родителските си способности, но му липсваше женска компания. За щастие той срещна Даяна в кафене. Тя беше красива и обичаше децата.

Той бързо я запозна с Брайс и тя беше естествена с него. Тогава беше време тя да се срещне с майка му.

— Даяна, това е майка ми, Аделайн Флетчър. — каза той, когато пристигнаха в дома на майка му.

— Приятно ми е да се запознаем, Даяна. — каза учтиво Аделайн, но само се преструваше. Барбара я нямаше само от няколко месеца и тя не одобряваше, че синът й излиза с друга толкова бързо.

— Да, на мен също, Аделайн. Това е огромна къща! — отвърна Даяна, оглеждайки фоайето. Аделайн малко се сви, когато я нарече с малкото й име. Барбара беше много по-учтива, помисли си тя.

С напредването на нощта Даяна продължи да прави коментари, които разтърсваха Аделайн. Тя се възхищаваше на всичко в къщата и говореше за всички скъпи неща, които искаше. Даяна също каза, че не харесва къщата на Хенри толкова, колкото тази на Аделайн.

Даяна също така говореше за пътуване по целия свят сега, когато се среща с някой успешен като Хенри.

— Все пак не можеш да пътуваш толкова много с новородено бебе. — коментира Аделайн, докато вечеряха.

— О, можем просто да го оставим с гледачка или нещо подобно. В края на краищата парите не са проблем за вас, нали? — отговори тя.

Това момиче е златотърсачка, заключи Аделайн. Тя се опита да отдръпне Хенри за секунда, за да говори за притесненията си, но той не й обърна внимание. Те си тръгнаха същата вечер и синът й продължи да се среща с тази жена. Хенри често молеше Аделайн да гледа дете, защото Даяна искаше да отиде някъде.

Месец след срещата им Хенри каза на майка си, че са се сгодили.

— Не можеш да се ожениш за тази жена. Тя е златотърсачка и виждам колко малко й пука за Брайс. Моля те, изслушай ме, Хенри! — помоли се Аделайн.

— Майко, толкова съм уморен и толкова тъжен, откакто Барбара почина. Имам нужда от Даяна. Тя ме кара да се усмихвам, а Брайс има нужда от майка по един или друг начин. — обясни Хенри.

— Няма да подкрепя този брак, Хенри! Тя не е подходяща за теб. — продължи Аделайн.

— Знам кое е най-добро за мен, мамо! Тази сватба се случва независимо дали ти харесва или не! — Хенри изрева по телефона и затвори.

Аделайн отказа да отиде на сватбата им, особено когато чу, че Даяна настоява Хенри да остави Брайс при родителите на Барбара за целия сватбен уикенд. „Мила жена би включила Брайс в антуража на сватбеното си тържество.“, помисли си Аделайн.

Тя седна на предната веранда и извика от разочарование. Новата й съседка, млада жена на име Джули, я забеляза и реши да се приближи до нея. Имайки нужда да излее сърцето си пред някой, който би я изслушал, Аделайн разказа на Джули за всичко, което се случва.

— О, Боже мой. Това е сериозно. — каза Джули, след като чу цялата история. — Но моите родители винаги са ме предупреждавали да не излизам с мъже, търсещи пари, и винаги въртя очи. Предполагам, че трябва да внимавам.

Същия следобед Аделайн също научи повече за Джули. Тя откри, че семейството й беше също толкова богато, колкото Флетчър. Тя веднага се затопли към Джули и видя добро сърце в нея.

Няколко дни по-късно тя помоли Джули за огромна услуга, за да спаси сина си. Младата жена първоначално протестира, защото това беше огромен ангажимент, но прие, след като Аделайн отчаяно молеше.

Когато Аделайн се разболя години по-късно, Даяна не помагаше в грижите за нея и просто излизаше да пазарува. Тя дори не успя да скрие радостта си, когато възрастната дама почина. Тя умираше от нетърпение да види какво ще получат от нейното завещание.

Но когато адвокатът на Аделайн прочете завещанието, тя беше изненадана да научи, че жената е прехвърлила всичко на Джули. Тя остави на Хенри само малко пари, за да не може да оспори завещанието. Даяна беше бясна.

Тя харчеше парите на Хенри от години, но те бяха на изчерпване без подкрепата на Аделайн. Те разчитаха на нейното завещание и тя винаги беше копняла за тази голяма къща.

Хенри също беше шокиран, че майка му не каза нищо за това по-рано, но той не искаше да се занимава с ужасното хленчене на жена си.

— Даяна, нищо не можем да направим! Това бяха парите на майка ми и тя ги е дала на непозната. И аз не мога да повярвам, но това е направено. — каза разочарован Хенри.

За изненада на Хенри, Даяна му връчи документи за развод няколко месеца по-късно. Тя също така поиска съпружеска издръжка и половината от къщата му. Хенри трябваше да я продаде и нае евтин апартамент, за да живее там с Брайс. За първи път в живота си той се бореше с парите.

Но един ден Джули се появи на вратата му.

— Джули, какво правиш тук? Не съм те виждал от четенето на завещанието. — каза Хенри и я покани да влезе.

— Е, трябваше да изчакам разводът ви да бъде финализиран. — разкри Джули.

— Какво? — попита объркан Хенри.

— Има нещо, което трябва да знаеш. — започна Джули. — Майка ти не ми е оставила парите си. Твоят син е истинският наследник на нейното имущество и парите на баща ти. Но Аделайн смяташе, че Даяна ще се възползва от наследството на Брайс.

— Как е възможно това? — учуди се Хенри, изумен, че майка му е мислила толкова много напред.

— Не съм съвсем сигурна за законността. Ще трябва да се обадиш на адвокатите за това. Но имахме договор. Наследих парите с обещанието, че ще ги дам на Брайс, когато стане възрастен или когато Даяна те напусне завинаги. Което се случи първо. — обясни Джули.

— Приела си просто така? — зачуди се той.

— Майка ти предложи да ми плати, но аз отказах. Моето семейство също има купища пари. Почувствах, че е грешно. Исках само да помогна. — отговори Джули.

— Добре. Това е добре. Така поне Брайс няма да се тревожи за парите. — промърмори Хенри с облекчение.

— Благодаря ти, мамо. Трябваше да те послушам. — помисли си той към небето.

— Е, и двамата няма да се притеснявате за парите. Искам да ти дам всичко. На Брайс е, но ти си неговият баща. Трябва да го пазиш. — разкри Джули. Хенри не можеше да й благодари достатъчно, че се е съгласила с желанието на майка си.

Започнаха да се виждат често и Хенри видя как Джули веднага прие Брайс. В крайна сметка той я покани на среща и двамата се срещаха няколко години, преди той да зададе въпроса.

Последно обновена на 18 септември 2023, 07:19 от Иван Петров