Богаташ се подиграва на жена в самолета, докато не чува капитана да й говори

Богат мъж се дразни, че седи до жена с наднормено тегло в първа класа и започва да се оплаква на стюардесата.

Джеймс Кортни разбра, че полетът ще бъде лош в момента, в който видя жената, която щеше да седи до него. Тя беше огромна! Как, за бога, щеше да пътува удобно, докато тя седеше до него?

Жената седна и докато закопчаваше предпазния колан, лакътят й се ръгна към Джеймс.

— Внимавай! — Джеймс й извика ядосано и тя се обърна към него.

— О, толкова съжалявам! — извика тя — Моля, извинете ме…

— Да ви извиня? — попита подигравателно Джеймс. — Или да извиня 3000-те понички, които сте изяли, за да стигнете до този размер?

Жената ахна към него в шок и Джеймс видя, че е доста млада и има мило лице, слабо лице. Това го насърчи да се подсмихне:

— Госпожо, когато пътувате, трябва да резервирате две места!

Очите на жената се напълниха със сълзи, но Джеймс се развълнува, особено когато забеляза, че дрехите й са евтини и старомодни, а обувките й много износени.

Той каза:

— Предполагам, че целият ви бюджет отива за начос и хот-дог, нали? Значи не можете да си позволите две места? Следващият път, когато минете с шапката, сигурен съм, че всичките ви спътници ще бъдат много щедри!

Жената обърна лице към прозореца и в отражението Джеймс видя как сълзите се стичат по бузите й.

— Слушай. — каза той. — Имам приятел, който управлява клиника в Мексико, сигурен съм, че той би ти направил липосукция mucho cheapo!

Ридания разтърсваха раменете на младата жена, докато Джеймс се почувства възмезден за дискомфорта, който изпита от това, че беше притиснат до мекото й тяло. Така че, когато стюардесата дойде с количката за напитки, той поиска мартини.

— Разклатено, а не разбъркано! — каза той на красивата стюардеса с най-добрия си глас на Джеймс Бонд, след което добави: — Не знам какво ще пие Моби Дик тук…

Хубавата стюардеса стисна силно устни и му хвърли неодобрителен поглед. след което се обърна към жената до него.

— Госпожо, искате ли нещо за пиене?

Жената кимна и избърса очите си.

— Да, моля, диетична кока-кола.

Джеймс се присмя.

— Не мислиш ли, че е малко късно в играта за диетична кока-кола?

И стюардесата, и жената не му обърнаха внимание, но Джеймс усети леко сияние, когато осъзна, че е разстроил и двете.

Той се излегна, хапна маслина и отпи от мартинито си, докато жената до него отпиваше диетичната си кока-кола. Той разбра с тръпка, че тя рано или късно ще трябва да отиде до тоалетната и ще се измъкне покрай него…

Малко след като отпи последната си глътка, стюардесата дойде с вечерята. Тя постави красив поднос пред него и друг пред неговата спътница.

— Сигурна ли сте, че ще е достатъчно? — Джеймс попита стюардесата: — Защото мисля, че ще е нужно цяло село, за да нахрани тази дама!

Стюардесата не му обърна внимание и продължи да обслужва другите пътници в първа класа.

— Това беше грубо от нейна страна, нали? — Джеймс попита жената, която седеше до него: — Мисля, че ще се оплача от нея.

Но спътницата му също не му обърна внимание и така Джеймс се зарови в наистина отличната вечеря. Той отпиваше последната глътка вино, когато стюардесата се върна и този път тя беше много усмихната.

— Извинете. — каза тя — Капитанът ви е голям фен и ще се радва да ви покани в пилотската кабина?

Джеймс се стресна и тогава видя, че стюардесата говори с едрата жена до него, която се усмихваше, изчервяваше се и кимаше. Това означаваше, че Джеймс трябваше да стане и да я остави да мине.

Стюардесата отведе жената и Джеймс седна обратно. Мислеше, че ще изпрати доста неприятни имейли до ръководството на компанията относно обслужването и условията в първа класа на техните полети.

Той съчиняваше наум няколко основни изказвания, когато гласът на капитана се чу от високоговорителите:

— Дами и господа. Имаме знаменитост сред нас! Ако сте фенове на „I Love Opera“ като мен, ще познаете гласа!

Прекрасен глас изпълни кабината, пеейки няколко такта от известна ария и всички пътници започнаха да пляскат и да коментират развълнувано помежду си.

— Това е вярно! — каза капитанът. — Това е прекрасната мис Алисън Джоунс и тя лети с нас, за да направи благотворителен концерт за глада по света!

Целият самолет избухна в аплодисменти и Джеймс се сви. Тогава дойде стюардесата.

— Слушай, хулиган такъв! — каза тя със студен, твърд глас. — Не ме интересува колко милиона имаш, ако пак разстроиш онова момиче, ще те пратя в икономична класа.

Джеймс отвори уста да протестира и улови блясъка в очите на стюардесата.

— Съжалявам… — измърмори той.

— Не на мен трябва да се извиняваш! — каза тя.

Малко по-късно едрата жена Алисън Джоунс се върна, усмихвайки се и давайки автографи на другите пътници. Джеймс скочи на крака, за да й позволи да седне на мястото си.

— Слушай! — каза той с най-очарователната си усмивка. — Съжалявам, ако бях малко груб, нямах представа коя си!

Алисън се обърна да го погледне и Джеймс видя, че тя има най-красивите очи.

— Няма значение коя съм. Не трябва да се държиш така с хората, никога! И освен това не съжаляваш. Щеше ли да се извиниш дори, ако не бях известна? Знаеш ли, не можеш да помогнеш за теглото ми, но можеш да промениш отношението си. Спри да съдиш хората.

Джеймс затвори уста, отпусна се обратно на седалката си и не каза нито дума, докато не кацнаха в Портланд.

Последно обновена на 8 септември 2023, 10:34 от Иван Петров