Богат възрастен мъж се преструва, че оставя имота си на чистача вместо на семейството си, за да ги изпита

Богат дядо, разработва план, с който да определи кой от семейството му е достоен да наследи наследството му. Той се преструва, че ще завещае имота си на своя пазач, но съдбата има други планове.

На 84 години здравето на Били започва да се влошава. Той имал работници, които да вършат всички задължения в голямото му имение. Бил е богат, но не и мързелив. Обичал да полива растенията си и дори почиствал стаята си въпреки болките в ставите.

Понякога прекарваше дълги часове пред портрета на покойната си съпруга Мелъди, припомняйки си красивите им обещания и целувки. Били обичаше да разхожда кучето си, а най-много от всичко обичаше да спи спокойно, без да победи Тим, пазача си, в ежедневната им настолна игра след вечеря…

„О, момче, пак си загубил! Отиди да ми донесеш любимия джинджифилов чай“, смее се той, след като е дал мач на Тим. Били обичаше да прави залози, като например кой ще приготви закуски или чай за победителя през деня, и винаги се гордееше, че е победил противника си.

Не че Тим беше слаб в играта на шах. Той нямаше сърце да види как шефът му губи. Намираше истинска радост в това да приеме поражението и да накара по-възрастния мъж да се усмихне. Тим беше сирак и беше благодарен на Били по всички възможни малки начини, че го е отгледал като собствен син.

„Моля те, ела, ако искаш да разбереш какво ще наследиш, след като ме няма“.

Един ден на Били му хрумна нещо странно. Като разтриваше нежно снимката на Мелъди, той се зачуди: „С всеки изминал ден остарявам. Може би всеки момент ще се присъединя към теб в рая. Скъпа, как ще реагират децата ни, ако им кажа, че ги лишавам от наследство? Ще останат ли с мен? Ще продължат ли да ме обичат, или щеһттр://….

Тогава на Били му хрумва хитра идея да ги изпита.

На следващата сутрин той изчакал тримата си сина – Уилям, Джон и Крейг, и техните семейства да се присъединят към него за закуска. Те живеели в една и съща къща заедно със съпругите и децата си, но никога нямали време да се присъединят един към друг за хранене. Всички те бяха заети със съответните си дела.

Били лично се срещнал с тях предишната вечер и им казал, че иска да поговорят за завещанието му. Синовете му и техните семейства се присъединиха към него на масата за вечеря. Усещането беше като за традиционна закуска и дядото го хареса.

„Кхем!“ Били се изкашля, като коригира гласа си. „Синове, знаете, че остарявам…“

Уйлям, Джон и Крейг спряха да ядат и погледнаха притеснено баща си.

„И така, смятах да говоря с адвоката си за имота – продължи Били. „Реших да оставя всичко на Тим, нашия чистач!“

Синовете бяха шокирани и се взираха един в друг.

Били продължи: „Виждате ли, Тим няма никой друг освен нас. Той винаги е прекарвал времето си с мен и никога не ме е карал да се чувствам самотен. Синове, вие тримата имате свои бизнеси и сте богати. Не мисля, че вече ще имате нужда от финансова помощ от мен. Така че ще завещая имуществото си на Тим. Какво мислите?“

След зловещо мълчание Уилям се съгласи и каза: „Татко, ние уважаваме решението ти. Обичаме те, а не парите ти. Нямаме нищо против каквото и да искаш да направиш с имуществото си!“

Джон и Крейг се съгласиха по същия начин и Били се почувства сигурен, че синовете му са честни. Но дълбоко в сърцето му нещо го прободе. „Защо не им дадем още малко време? Никой няма да пожелае да се откаже от такова огромно имение, камо ли пък синовете ми. Дали не пропускам нещо в цялостната картина?“ – зачуди се той.

Няколко дни по-късно подозренията на Били се оказаха верни.

„Татко, премествам се в новата си къща. Трябва да живея по-близо до фабриката си“ – каза Уилям. Той се премести със семейството си след седмица. Скоро Джон и Крейг последваха стъпките на по-големия си брат и се преместиха в нови домове със семействата си.

Били знаеше накъде отива това, но никога не го обсъждаше с никого, дори с Тим.

Дните минаваха и синовете на Били престанаха да го посещават, камо ли да отговарят на обажданията му. Беше очевидно как те завиждаха на Тим и започнаха да мразят баща си за това, че е избрал чистача им вместо тях.

Един ден Били се обадил на синовете си и ги поканил на семейна вечеря в дома си. Той очаквал реакциите им, но не бил подготвен за реалността.

„Съжалявам, татко! Не мога да дойда. Зает съм. Довиждане!“ – каза Уилям и закачи слушалката.

„Вечеря? Защо? Тим не си ли е вкъщи или нещо подобно? Сигурен съм, че ще ти е приятно да вечеряш с него. Чао, татко… няма да дойда“ – изфука се Джон.

Крейг дори не си направи труда да вдигне телефона на Били.

Били се усмихна, а след това се разсмя пред портрета на Мелъди. „Казах ти, нали? Синовете ни вече са пораснали мъже. Те обичат само миризмата на пари. Не уважават и не зачитат желанието ми. Но аз няма да бъда несправедлив към тях. Все пак ще опитам друг път.“

Били отново се обади на синовете си и им каза, че иска да поговорят за завещанието. „Моля, елате, ако искате да разберете какво ще наследите, след като си отида!“. След това остави гласово съобщение на Крейг, защото той не отговаряше на обаждането му.

На следващия ден синовете се стекоха в имението на баща си, а в очите им грееше алчност, за да разберат кой какво ще получи…

Били седна на главната седалка, докато синовете му се присъединиха към него за вечерята. Те се смееха и се хвалеха колко много обичат и им липсва баща им. След обилния обяд те седяха неподвижно и нервно, когато Били започна да говори за съдбата на своето състояние.

„С огромно удоволствие ви казвам, момчета, че току-що ви изпитвах! Наистина нямах никакво намерение да оставям и стотинка на нашия пазач“ – обяви Били.

Уилям, Джон и Крейг се спогледаха озадачено.

След това Били продължи: „След това, което видях обаче, вече знам кой какво трябва да получи. Вчера се срещнах с адвоката и вече съм написал завещанието си. Докато всеки от вас ще получи по 1 долар, Тим, моят скъп пазач, ще получи всичко, включително и банковата ми наличност!“

Оказа се, че Били е разстроен от поведението на децата си. Въпреки че първоначално се престорил, че прави Тим свой наследник, в крайна сметка завещал всичко на него, след като открил истинската същност на синовете си.

Уилям, Джон и Крейг се изнизаха от дома на баща си, като ругаеха и се мръщеха. Те никога не се върнаха и не можаха да оспорят завещанието поради улавянето на Били. Той умишлено им беше оставил по 1 долар и беше добавил клауза за неоспорване в завещанието си, като по този начин беше втрил сол в раните им.

Що се отнася до Тим, той нямаше представа, че е единственият наследник на състоянието на шефа си. Били бе решил да запази това в тайна до смъртта си и благодари на съдбата, че му е помогнала да открие в лицето на Тим истински любящ син.

Последно обновена на 12 ноември 2023, 10:51 от Иван Петров