Пръстта не е биография! Милена Фучеджиева разкри защо баща ѝ има два гроба

Писателката и сценарист Милена Фучеджиева разбуни духовете с емоционален пост във Фейсбук, в който разказва как баща ѝ – писателят Дико Фучеджиев – се е оказал с два гроба.

По думите ѝ вторият е поставен в Централните софийски гробища по решение на Стефан Данаилов, без нейно знание.

Последната воля на Дико Фучеджиев

Дико Фучеджиев почина през 2005 г. Той е автор на „Небето на Велека“ и „Реката“ и в продължение на 16 години – от 1976 до 1992 г. – ръководи Народния театър.

Милена разказва, че е изпълнила желанието му – погребала е пепелта му в семейния гроб в родното му село Граматиково, а част от нея е разпръснала над река Велека.

Така той е останал близо до родителите си и до любимата си река.

Няколко месеца по-късно обаче познати ѝ казали, че в Алеята на славата в Централните гробища има място, обозначено като гроб на баща ѝ.

Отначало тя не повярвала. По-късно, според разказа ѝ, разбрала, че решението е взето от Стефан Данаилов.

Милена Фучеджиева: „Пръстта не е биография“

Писателката твърди, че актьорът е „погребал“ баща ѝ в София без да ѝ се обади – нещо, което тя приема като неуважение към нея като единствена наследница.

Тя насочва критики и към покойната Мария Данаилова, която според нея е имала силно влияние в семейството. Това обаче остава нейно лично предположение.

С горчива ирония Фучеджиева отбелязва, че баща ѝ вероятно е единственият човек в България с два гроба.

Тя заявява още, че не е подписвала документи за мястото в София, и допуска, че журналисти биха могли да проверят как е създадено.

Писателката признава, че историята е допринесла за отчуждението ѝ от семейство Данаилови.

Почит или своеволие?

В допълнение Милена допуска, че Ламбо може да е действал с добри намерения, защото двамата с баща ѝ са били приятели. Според нея обаче подобен жест не е трябвало да става без нейното знание.

Твърденията ѝ засега не са подкрепени с публично представени документи, а историята остава разказана от нейната гледна точка – повече от две десетилетия след смъртта на баща ѝ.

За нея паметта не е в камъка: „Те живеят в мен и чрез мен“, пише Милена, позната като сценарист на „Седем часа разлика“, „Пътят на честта“ и „Недадените“.

А вие как мислите – почит към приятел ли е това, или намеса в чужда семейна воля?

Последно обновена на 31 октомври 2026, 16:47 от М. Димитрова