Казвам се Иван Петров и пиша новини и забавно съдържание с желание да комбинирам полезното с приятното. Завършил съм Великотърновски университет и от години се занимавам с писане и създаване на материали, които едновременно да информират и да усмихват. Харесва ми да намирам интересното в ежедневието и да го споделям с читателите си по достъпен и свеж начин.
Човекът, който никога не спеше: Истинската история на безсънния войник Има граница, отвъд която човешкото тяло отказва да продължи. Без въздух – минути. Без вода – дни. Без сън – седмици. Или поне така вярвахме. В началото на XX век лекари се сблъскват с човек, който не просто преминава тази граница – той я изтрива. […] More
Не трябваше да съм вкъщи – върнах се за инхалатора на сина си и чух как мъжът ми спокойно казва на майка си, че продават къщата… без мен Денят, който започна като всеки друг Не трябваше да съм вкъщи. Това е мисълта, която се върти в главата ми отново и отново, сякаш се опитва да […] More
Правех сина си обяд всяка сутрин, въпреки че едва свързвах двата края – но когато полицията почука на вратата ми, разбрах, че тази история е много по-голяма от бедността Един обяд, едно дете и много недоизказани страхове Всяка сутрин приготвям обяда на сина си. Дори когато почти няма какво да сложа вътре. Понякога това е […] More
Мъжът ми се изнесе в стаята за гости и заключи вратата – мислех, че е заради хъркането ми, докато не разбрах какво всъщност крие Комфортен брак, който внезапно се пропука Аз съм на 37 години и съм омъжена от осем. Или поне така мислех, докато преди около месец мъжът ми не направи нещо, което обърна […] More
Когато жена ми изчезна без нито една дума, останах сам да отглеждам новородената ни дъщеря. Пет години по-късно един случаен телевизионен репортаж разби всичко, което мислех, че разбирам. А когато миналото отново застана на прага ми, трябваше да си задам въпроса дали отсъствието изобщо може да бъде поправено. Първото нещо, което забелязах онази сутрин, беше […] More
Съучениците ми се подиграваха, защото съм син на жена от сметосъбирането — но на дипломирането казах само едно изречение и цялата физкултурна зала онемя, а след това започна да плаче. Казвам се Иван. На 18 години съм и животът ми винаги е миришел на дизел, белина и стара храна, гниеща в найлонови торби. Майка ми […] More
Седмица след като подадох на една изтощена млада майка четири евро на бензиностанцията, в работата ми се появи плик с изписано моето име отпред. Нямаше подател. Нямаше обяснение. Само обикновен бял плик, който щеше завинаги да промени начина, по който гледам на добротата. Казвам се Росен. На 49 години съм. Имам съпруга на име Лидия, […] More
На 36 съм, самотен баща на 12-годишния ми син Николай. От три години сме само двамата, откакто майка му си отиде внезапно и остави в апартамента ни една тишина, която понякога е по-шумна от тръбите в стените. Живеем на деветия етаж в стар блок в квартал „Надежда“ в София. Апартаментът е малък, винаги леко вибрира […] More
Мислех, че най-трудното е минало, когато родих… но после съпругът ми се появи в болничната стая със сълзи в очите и молба, която никога не съм очаквала Мислех, че най-трудното е зад гърба ми в момента, в който родих, но тогава съпругът ми се появи в болничната стая със сълзи в очите и молба, която […] More