Казвам се Иван Петров и пиша новини и забавно съдържание с желание да комбинирам полезното с приятното. Завършил съм Великотърновски университет и от години се занимавам с писане и създаване на материали, които едновременно да информират и да усмихват. Харесва ми да намирам интересното в ежедневието и да го споделям с читателите си по достъпен и свеж начин.
Съучениците ми се подиграваха, защото съм син на жена от сметосъбирането — но на дипломирането казах само едно изречение и цялата физкултурна зала онемя, а след това започна да плаче. Казвам се Иван. На 18 години съм и животът ми винаги е миришел на дизел, белина и стара храна, гниеща в найлонови торби. Майка ми […] More
Седмица след като подадох на една изтощена млада майка четири евро на бензиностанцията, в работата ми се появи плик с изписано моето име отпред. Нямаше подател. Нямаше обяснение. Само обикновен бял плик, който щеше завинаги да промени начина, по който гледам на добротата. Казвам се Росен. На 49 години съм. Имам съпруга на име Лидия, […] More
На 36 съм, самотен баща на 12-годишния ми син Николай. От три години сме само двамата, откакто майка му си отиде внезапно и остави в апартамента ни една тишина, която понякога е по-шумна от тръбите в стените. Живеем на деветия етаж в стар блок в квартал „Надежда“ в София. Апартаментът е малък, винаги леко вибрира […] More
Мислех, че най-трудното е минало, когато родих… но после съпругът ми се появи в болничната стая със сълзи в очите и молба, която никога не съм очаквала Мислех, че най-трудното е зад гърба ми в момента, в който родих, но тогава съпругът ми се появи в болничната стая със сълзи в очите и молба, която […] More
Тара се омъжи за мъжа, който някога превърна гимназията ѝ в кошмар. Мъж, който днес се кълне, че е различен. Но в първата нощ от брака им едно-единствено изречение разбива крехката ѝ надежда. Когато миналото и настоящето се сблъскват, тя е принудена да се запита какво всъщност означават любовта, истината и изкуплението. Не треперех. И […] More
Казвам се Мая. На 38 години съм. И преди точно три месеца погребах мъжа, с когото вярвах, че ще остарея. Даниел и аз бяхме женени 11 години. Той не беше просто съпруг. Той беше моята посока, моят компас, тишината в най-лошите бури. Когато лекарите произнесоха думата „рак“, светът не просто спря – той се срина. […] More
На 90 години съм, вдовица съм и съм уморена да бъда забравяна. Затова обещах на всяко от петте си внучета наследство от по 2 милиона лева — при едно тайно условие. Всички се съгласиха, всички го изпълниха и нито един не се досети, че всъщност ги подлагам на изпитание. Казвам се Елеонора и съм на […] More
Никога не съм си представяла, че Коледа ще започне с онази тишина, която идва след разбито сърце. Не тишината, за която се говори, а онази, която се усеща в гърдите. Самолетът току-що беше пробил снежните облаци над София, когато погледнах телефона си и видях последната снимка, която съпругът ми Марко ми беше изпратил – празната […] More
Когато майка ми загуби дома си при внезапно наводнение, я доведох да остане при нас, убедена, че семейството ще прояви разбиране. Това, което последва, промени семейната ни динамика по начин, който никога не бих могла да предвидя. С мъжа ми Явор купихме къщата си преди осем години. Тогава ни се струваше огромна – сякаш играехме […] More