Казвам се Иван Петров и пиша новини и забавно съдържание с желание да комбинирам полезното с приятното. Завършил съм Великотърновски университет и от години се занимавам с писане и създаване на материали, които едновременно да информират и да усмихват. Харесва ми да намирам интересното в ежедневието и да го споделям с читателите си по достъпен и свеж начин.
„Камелия, чакай! Майка ти искаше това да е при теб!“ Обърнах се. Братовчедка ми Лилия теглеше през паркинга на гробищата стар кафяв куфар, единото колелце на който подскачаше по асфалта. Току-що бяхме погребали мама. Ключовете вече бяха в ръката ми и единственото, което исках, беше да се прибера. „Какво има вътре?“ Лилия спря пред мен, […] More
„Мамо, моля те, само не викай. Не можех да го оставя там.“ Ива стоеше на прага на хола с якето още наметнато и притискаше към гърдите си нещо, увито в синьо одеялце. Отначало помислих, че е котенце. После от одеялцето се подаде мъничко сбръчкано лице. Държах чаша кафе и тъкмо се чудех дали има мляко […] More
Нещо топло докосна лакътя ми някъде към края на четвъртия час от полета. Самолетът от Дубай за София беше пълен до последното място, климатикът бръмчеше, а аз се опитвах да дочета един доклад, който трябваше да бъде готов за понеделник. Погледнах надолу. Върху подлакътника ми почиваха пет боси пръста. За секунда реших, че ми се […] More
Викторио от „Фермата“ разказа в „Преди обед“ как се възстановява след спешната операция и уточни, че със Симона в момента са просто в приятелски отношения. More
Марио изпрати Краш на Блатото в „Игри на волята“, а Красимир обвини съперника си в отмъщение и се закани да го смаже при сливането с нови съюзи. More
Чаршафът върху огледалото в спалнята на мама остана там дълго след като кожата ѝ зарасна. Раните бяха затворени. Онова, което баща ми ѝ беше казал, още не. Десет години след като си тръгна, той почука на вратата ни с куфар в ръка и поиска да се прибере. Мама излезе в коридора с открити белези. А […] More
Господин Зайко имаше криво ухо. Аз го бях зашила така – една вечер на кухненската маса, след като Йоана заспа, с първия конец, който ми попадна. Трябваше да го оправя по-хубаво. Така и не го направих. Това ухо видях първо, когато отворих кутията. Но докато стигна до кутията, мина цял един живот. Преди няколко години […] More
„Можеш да се задавиш с този пръстен, но Ели няма да я видиш.“ Казах го на човек, за чието съществуване до преди няколко дни дори не подозирах. Стоях до болничното му легло и го гледах с презрение, а той не посмя да докосне кадифената торбичка, която хвърлих върху одеялото му. А всичко започна с най-обикновено […] More
Свекърва ми влезе в трапезарията с четири огромни торби точно когато шефът на мъжа ми режеше второто си парче пиле. Не поздрави. Не си свали палтото. Просто започна да вади алуминиеви тави и да ги нарежда между моите чинии. Два дни бях готвила за тази вечер. Тя ѝ отне петнайсет секунди. Но за да разберете […] More