Казвам се Лиди Росенова и съм млад автор, който обича да открива любопитното в ежедневието и да го споделя по забавен начин. Завърших Софийски университет, където открих страстта си към писането и медиите. В статиите ми ще откриете смесица от хумор, факти и вдъхновение – защото вярвам, че знанието е най-ценно, когато носи усмивка
Още първия път, когато съпругът ми погледна болното ни бебе така, сякаш не беше негово, разбрах, че нещо в брака ни се е пречупило. Само че тогава още не подозирах, че истинското предателство е започнало седмици по-рано. Детската стая ухаеше на топло мляко и лавандула. Люлеех малката Лилия в прегръдките си и броях всяко нейно […] More
След като загубих майка си, започнах да работя като доброволец в хоспис, защото не можех да понеса мисълта всяка вечер да се прибирам в празната си къща. Именно там срещнах Иван – умиращ мъж без нито един посетител, без човек за спешна връзка и с една последна молба, която би трябвало да ме накара веднага […] More
Родителите ми избухнаха в смях, когато годеникът ми ми предложи брак с обикновен сребърен пръстен в същото заведение за бързо хранене, където някога беше първата ни среща. Няколко дни по-късно, по време на семейна вечеря, отново го унижиха пред всички. Но тогава той спокойно постави пред тях две еднакви подаръчни кутии. Само един поглед вътре […] More
Дълги години бях убедена, че малкото момиченце, за което някога се грижех като за свое дете, отдавна ме е забравило. После една сутрин на прага ми се появи странен запечатан пакет, а шестте думи, написани върху плика вътре, накараха ръцете ми да започнат да треперят. Никога не съм имала свои деца. Дълго време повтарях на […] More
Мислех, че най-трудното изпитание ще бъде да се сбогувам със свекърва си, след като цяла година се грижех за нея в последните ѝ дни. Оказа се, че истинската болка ме чакаше не на гробището, а на собствената ми кухненска маса. Трийсет и една години са достатъчно дълго време, за да повярваш безусловно на един човек. […] More
Баба ми беше спечелила най-тежката битка в живота си, но хората, които обещаваха никога да не я оставят сама, просто не се появиха. А когато по-късно ми зададе един-единствен въпрос, разбрах, че никога повече няма да гледам на семейството си по същия начин. Денят, в който баба ми най-накрая победи рака, трябваше да бъде един […] More
Имах годеник, който ми звънеше всяка вечер. Малък апартамент, пълен със сватбени списания. И родители, които все още ми изпращаха колети, в които татко неизменно слагаше своите ужасни домашни бисквити. На двайсет и две години искрено вярвах, че нищо не може да разруши това, което с Николай бяхме изградили. Бяхме заедно още от гимназията. Той […] More
Денят, в който трябваше да се роди първият ми внук, трябваше да бъде най-щастливият в живота ми. Вместо това се превърна в деня, в който разбрах, че всъщност изобщо не познавам тайните, които собственият ми син е пазил от мен. Казвам се Лилия. На 61 години съм и имам само едно дете – сина ми […] More
Бях едва на седем години, когато за първи път разбрах, че сестра ми е различна по начин, за който светът рядко проявява милост. Тя беше на шест – само година по-малка от мен. Лицето ѝ винаги грейваше, когато някой произнесеше името ѝ с топлота. Само че повечето деца не го правеха. Посочваха я с пръст […] More