Здравейте, казвам се Лиана и вече шест месеца живея в столицата на Перу, Лима. Искам да споделя с вас онова, което определено няма да намерите в пътеводителите, защото не става въпрос за забележителностите, а за това как живеят хората в тази невероятна страна.
Специално за Поничка направих списък с най-невероятните характеристики на живота в Лима.
Повечето местни къщи не са завършени
Първото нещо, което ви хваща окото по пътя от летището е, че много жилищни сгради са незавършени. Факт е, че държавата не се занимава с изграждането на жилищни сгради. Хората просто купуват парцел и сами си строят къщи с 1 или 2 етажа, но с очакването, че изграждането на етажи ще трябва да продължи, когато децата пораснат. От тук идват стърчащите стоманобетонни пръти и липсата на единен архитектурен стил.
Центърът и предградията на Лима изглеждат така: като две различни страни
Изненадващо силен междукласен контраст, средната класа, на пръв поглед, сякаш напълно отсъства. Когато сте в района на летището, изглежда, че сте пристигнали в най-бедната страна, но след като попаднете в престижни райони (Мирафлорес или Сан Исидро), се открива друга реалност: модерни небостъргачи, красиви паркове и фонтани, хотели, казина и ресторанти – целият лукс е буквално на половин час от безнадеждната бедност.
В Uber понякога пътуват много колоритни пътници
Uber е наистина популярен в Перу, всяка лама ще ви го каже. Виждали ли сте някога лама да се качва в такси? Разбира се, няма да кажа, че това не е рядкост, но се случва. Между другото, в Лима няма лами, те живеят само високо в планините (без да броим зоологическата градина).
Храната на улицата е евтина, а ястията от националната кухня са просто шокиращи. Например, тук можете да си купите пържено морско свинче.
За 1 сол (0,3 долара) по улиците на Лима можете да закупите вече обелени и нарязани плодове, прясно изцедени сокове, напитки, хляб с авокадо за закуска и др. Сергиите за храна са на всеки 5 метра. Всичко е свежо и евтино, всичко се прави пред очите ви.
Учудващо е също, че на пазара можете да хапнете също толкова вкусно, колкото в добър ресторант. Средната цена на меню (напитка, първо и второ) на пазара е 6 сола. За тези пари ще получите прясноизцеден сок, супа или севиче (по избор), ориз с пилешко или пържена риба. Средната цена на обяд в кафене е 10–20 сола, а в ресторант – 25–30 сола. Традиционно ястие за специален повод е пържено морско свинче – Куи асадо.
Между другото, перуанската кухня е толкова разнообразна, че е вписана в Книгата на рекордите на Гинес. Има повече от 2000 вида картофи и повече от 50 вида царевица.
Срещите със семейството и приятелите се провеждат в необичайна обстановка
В Перу семейно събиране, Нова година или дори годеж определено не е това, което очаквате да видите. Определено няма да намерите на масата няколко вида салати, различни ястия, маслини или мариновани гъби в красиви съдове – тук просто не е прието. Вместо това всеки си носи чиния с храна от кухнята и сяда там, където има място.
Отначало е трудно да се примирим с това – как е възможно всички да не седим на една и съща маса! Всъщност тук никой не мисли за това и това абсолютно не се отразява на общата атмосфера – всички се смеят, говорят за нещо и просто се забавляват с близките си.
Рождените дни в Перу не се празнуват. С изключение на един, празнуването на който е сравнимо със сватба
Интересното е, че тук празник като рожден ден обикновено се игнорира. Не е прието да давате подаръци, максимумът е поздравление във Facebook и обаждане от мама. Но това не важи за 15-годишнината на момичето. Само сватбата е сравнима с този празник. Събитието е толкова грандиозно, че наемат ресторант за поне 100 души, обличат момичето като истинска принцеса, гостите идват само с покана, а на входа има охрана.
Има необичайна традиция в чест на успешното приемане в университета.
Тук е много е трудно да влезеш в университета и перуанците имат специална традиция в това отношение – да обръснат главата на момчето, ако го направи. Дори и непознати могат да направят това, виждайки че детето е щастливо, че е прието. Съпругът ми е учител в университета и когато влиза в курс с първокурсници, винаги вижда цяла група плешиви момчета. Защо перуанците са избрали този конкретен метод на поздравление не е ясно, но за щастие това не се отнася за момичетата.
В Лима има ресторанти с двусмислена развлекателна програма.
В центъра на Лима има необичаен ресторант – “Монашки скок” . Неговата особеност е, че се намира на скала и на всеки половин час от тази скала се хвърля монах (актьор). Легендата за това място е следната: веднъж дъщерята на благороден маркиз и момче от бедно семейство се влюбили и момичето забременяло. Бащата на момичето, побеснял и изпратил младежа в манастира, а момичето качил на кораб за Испания. Отплувайки от брега, момичето с бинокъл видяло любовника си, той застанал на ръба на скалата, разперил ръце и след това се хвърлил надолу. Тялото му така и не било намерено.
След представлението си актьорът, рискуващ живота си, се приближава до публиката и получава наградата си.
И точно от това се страхувах преди пътуването.
Единственото нещо, което ме притесняваше при отпътуването за Перу, бяха насекомите, огромни и хапещи. И не се заблуждавах: има ги много, само че по принцип не хапят.
Перуанската орхидея е много популярна тук – свещеният символ на древните индианци. И това не е цвете
Не става въпрос за красиво цвете, а за голо куче. Да, това е името, което носи породата голи кучета на инките. Тези животни имат тъмна кожа, имат много малко или никакви зъби, което прави това куче вегетарианец. Орхидеята се смята за едно от свещените животни на инките. Сега тези кучета са рядкост и износът им в чужбина е строго контролиран. Те са отлични пазачи, много са привързани към собственика си и изобщо не се доверяват на външни лица.
Ако не присъствате на задължителни събития, като избори, пригответе се да платите глоба
Тук, в Перу, всеки гражданин трябва да гласува на избори, в противен случай той ще трябва да плати глоба в размер на 30 долара на член от семейството си.
За да бъде Новата година успешна, трябва да я празнувате по определен начин.
В Перу, както и в други страни от Южна Америка, е обичайно да се празнува Нова година в жълто бельо. Ето защо, когато сте тук преди празника, не се изненадвайте, че в почти всеки магазин ще намерите жълти бикини за продажба. Перуанците много почитат тази традиция. Може би затова са винаги щастливи и приятелски настроени?
