Иван Петров
Методи Савов – алпинистът и операторът от БНТ, оцелял през 1984 г. след нощ на около 8750 метра край върха на Еверест, днес живее с пенсия от около 350 евро и без собствено жилище.
Легендата от националната експедиция разказа откровено как от героичните върхове е стигнал до ежедневна борба да покрие най-необходимото.
Нощта, която влезе в историята
На 8 май 1984 г. Савов и Иван Вълчев стъпват на Еверест по Западния гребен – маршрут, известен като един от най-тежките.
При спускането ги застига тъмнината и двамата прекарват нощта на открито, без допълнителен кислород.
Заедно с Николай Петков и Кирил Досков те осъществяват прехода, познат днес като Българския траверс.
Цената е висока – тежките измръзвания налагат частична ампутация на ходилото, а лечението и днес му носи разходи.
Преди Еверест Савов вече е катерил северната стена на Айгер, седемхилядници в Памир и Хиндукуш, а през 1981 г. достига 8200 метра на Лхотце.
По-късно той участва и в други експедиции, включително тази към Еверест през 2004 г.
Методи Савов: „Държавата помни постижението, но забравя човека“
Днес алпинистът живее в Дома на ветераните на културата и признава, че най-голямата му грижа е как да плати таксата за престоя си там.
Той уточнява, че не гладува – приятели се грижат за него и му помагат да се справя.
По думите му, докато е получавал добавка за званието „Герой на труда“, е успявал да свързва двата края и дори да отделя малко настрана.
След като званията са отнети по времето на Великото народно събрание, той остава без тази подкрепа.
През април 2024 г., за 40-годишнината на експедицията, участниците получават Почетния знак на президента.
Савов приема жеста с уважение, но подчертава, че почетното отличие не може да покрие храна, лекарства и сметки.
Той разказва, че е писал на министрите на спорта и на социалната политика, но досега не е получил отговор.
Признание, което да има стойност и в ежедневието
Още през 2022 г. Савов предлага държавата да помисли за дом за заслужили спортисти, подобен на този за ветераните на културата.
Според него живите участници в експедицията – много от 24-мата вече не са между живите – заслужават подкрепа, съпоставима с тази за олимпийските шампиони.
Той изрично казва, че не оспорва ничии заслуги, а просто иска място и за хората, които са носили българския флаг на покрива на света.
Кой и как ще отговори на молбата му, предстои да видим. Сигурно е едно: историята на Методи Савов заслужава да бъде помнена не само на годишнини.
А вие как мислите – трябва ли държавата да подкрепя героите на българския спорт до края на живота им?
Последно обновена на 4 ноември 2026, 10:21 от Иван Петров