Една жена носи мляко на възрастната си съседка всеки ден и една сутрин, докато оставя пакета с мляко, открива писмо, адресирано до нея. Когато го прочита, тя е озадачена и се разплаква, защото то е изпълнено с гняв, насочен към нея.
Шърли Харингтън е типичната трудолюбива американска майка, която наскоро се е преместила в нов квартал поради преместване на работа. Имаше прекрасно семейство, включително дъщеря и съпруг, които я обожаваха толкова, колкото и тя тях.
Седмица след като Шърли се преместила в новата си къща, тя много искала да се запознае с новите си съседи. Един уикенд тя приготвила няколко бисквити и отишла да види първата си съседка – възрастна дама на име Евелин, която живеела в съседство.
Евелин не бързаше да отвори вратата, тъй като беше стара и прегърбена и ходеше с бастун. Когато Шърли се представила и й дала бисквитите, лицето на възрастната жена светнало. “О, ти си такава сладурана!” – възкликна тя с усмивка. “Моля, влезте!”
Когато Шърли влезе в къщата, тя забеляза, че Евелин се движи трудно. Възрастната жена едва успяваше да вдигне чайника сама, затова Шърли ѝ помогна в приготвянето на чая, а когато приключиха, хапнаха заедно чай и бисквити.
“Къщата ти е красива, Евелин – каза Шърли, докато оглеждаше малката всекидневна на Евелин, в която имаше стена, окичена с красиви снимки на много по-младата Евелин. “Имаш ли нещо против да те попитам кои са тези хора на снимката с теб?” – попита тя, като направи жест към една снимка на стената.
“О, това са съпругът ми и дъщеря ми, скъпа”, обясни Евелин. “След като любящият ми съпруг почина, а дъщеря ми се изнесе, само тази стара птица живее сама в къщата. Виждаш ли, едва ли мога да правя нещо сама. Би било хубаво, ако дъщеря ми ме посещава понякогаһттр://….”.
По време на разговора им за чай Шайли разбра, че Евелин има нужда от помощ в къщата, както и с мърморещата си котка Мили. Евелин споменава, че коленете ѝ я притесняват, затова не може да носи редовно мляко за Мили и хранителни продукти за себе си.
От загриженост Шърли предложи да ѝ купува мляко всеки ден, а през уикендите да ѝ помага в къщата. Възрастната жена се разплака и беше дълбоко благодарна на Шърли за това.
След като напуснала къщата на Ивлин този ден, Шърли се срещнала с останалите съседи, преди да се прибере у дома. На следващия ден тя започнала да доставя мляко в дома на Евелин, както била обещала. Понякога дори й донасяла хранителни продукти, а усмивката на възрастната жена при получаването им правела деня на Шърли прекрасен.
С течение на времето Шърли и Евелин станали близки приятелки. Но една сутрин, когато Шърли се отбила при Евелин, се случило нещо странно…
Шърли почукала на вратата на Евелин, но тя не отворила. Шърли закъснявала за работа, затова решила да остави млякото на верандата, където открила писмо, адресирано до нея. “До Шърли”, пишеше отгоре.
Шийли отворила писмото, за да го прочете, и след това останала разплакана. В него пишело:
“Направила си достатъчно за мен и не те искам повече наоколо. Моля те да се въздържаш да посещаваш дома ми в бъдеще. Ценя личния си живот и ще ви бъда благодарна, ако не се ровите в делата ми.
“Евелин… защо казваш това?” Шърли се чуди, със сълзи на очи. Тя напусна къщата на Евелин, разстроена от писмото и неспособна да проумее защо жената я моли да стои далеч.
Същия ден умът на Шърли не можеше да се съсредоточи върху работата и тя се прибра у дома по-рано. След като се освежи, тя седна на балкона си, гледайки къщата на Евелин и чудейки се как да разчисти тази неочаквана бъркотия.
Изведнъж забеляза, че пред къщата на Евелин е спрял камион. Двама мъже слязоха и се отправиха навътре. Когато излязоха, те носеха мебели и картонени кутии. Какво се случва? Евелин се изнася ли? Шърли не можеше да не се зачуди какво се случва.
Когато отиде в къщата на Евелин, тя я забеляза през входната врата. Евелин седеше на дивана, а по лицето ѝ се стичаха сълзи.
“Евелин, какво… какво стана?” Шърли попита, докато се приближаваше до входната врата, колебаейки се дали да влезе заради писмото.
Евелин се разплакала още повече, когато видяла Шърли. “О, Шърли, моля те, помогни ми”, умолява тя. “Моля те, помогни ми, скъпа…”
Шърли не можеше да разбере внезапната промяна в настроението на Евелин, особено предвид сутрешното писмо, но независимо от това реши да ѝ помогне. “Какво става, Евелин? Моля те, успокой се и ми кажи. Аз ще ти помогнаһттр://….” – каза тя нежно на жената.
“Дъщеря ми Стейси….” Евелин започна между риданията. “Тя ме принуждава да отида в старчески дом. Наела е тези мъже да изнесат мебелите, за да може да обяви къщата за продажба. Шърли, аз не искам да ходя никъде. Обичам дома си. Тази сутрин тя ми се обади и ми каза, че няма да ми позволи да остана тук. Бях ужасена, когато ти не се появи… Умирах от желание да ти разкажа всичко… Бях уплашена и сама…”
В този момент Шърли си спомни за писмото, което Евелин ѝ беше оставила. Тя се връща при Евелин с него и се оказва, че то не е написано от Евелин. Всъщност това е почеркът на Стейси. “Никога не бих направила подобно нещо! Не мога да повярвам, че Стейси е паднала толкова ниско… о, скъпи.” Евелин се разплака.
Шърли я увери, че всичко ще бъде наред и че тя няма да загуби дома си. След това се обадила на съпруга си Джеф и го помолила да се свърже с негов приятел адвокат, за да помогне в случая на Евелин. Тя също така наредила на мъжете, които опаковали вещите на Шърли, да спрат незабавно.
По-късно Шърли се обажда на 911 и когато полицаите пристигат, тя подава жалба срещу Стейси за това, че е измъчвала Евелин и я е принудила да напусне дома ѝ. За щастие, приятелят на Джеф им помогнал и в крайна сметка къщата на Евелин била спасена.
Когато полицаите разпитват Стейси, се разкрива, че тя е направила всичко от ревност. Винаги е искала къщата на Евелин и един ден, когато ѝ гостува, забелязва Евелин със семейството на Шърли.
Същия ден се прибрала вкъщи, без да види Евелин, и започнала да я държи под око. Притеснявала се, че тъй като Шърли и Евелин са толкова близки, Евелин може да остави наследството на Шърли, а не на нея. В резултат на това тя решава да предизвика вражда между Евелин и Шърли.
“Много ви благодаря, Шърли и Джеф – каза Евелин, почти разплакана и благодарна за помощта им. “Вие двамата сте като семейство за мен. Никой не би стигнал дотам заради съседите си”.
“Всичко е наред, Евелин. Ти си нашето семейство, така че никога не се чувствай сама, добре?” Шърли ѝ каза и я прегърна.
“Ангел…” Евелин прошепна в отговор. “Ти си ангел…”
От този ден нататък Шърли и Евелин станаха още по-близки. Дъщерята на Шърли започнала ласкаво да нарича Евелин “баба Евелин” и те се превърнали в щастливо семейство, което живеело в съседни къщи. За щастие Стейси никога повече не се появи в живота им, за да ги притеснява.
