Бедна жена, която разглежда пазарa, с огорчение разбира, че единственото, което може да си позволи, е чифт счупени кресла. В крайна сметка тя все пак ги купува, но докато ги почиства вкъщи, открива в един от тях плик, който променя живота ѝ завинаги.
Скарлет Чайлдс и съпругът ѝ Травис са сираци, които се влюбват, докато са тийнейджъри, и се женят веднага след като напускат сиропиталището. Година по-късно те посрещат две прекрасни дъщери – близначки – и тогава нещата за тях започват да стават трудни.
За съжаление финансовият им живот не бил толкова гладък, колкото романтичният, и те получавали оскъден месечен доход, след като комбинирали парите, които Травис изкарвал от поправка на стари мебели, и приходите на Скарлет като шивачка. А след като посрещнаха две бебета, в края на месеца почти нищо не им оставаше.
Ето защо, когато Скарлет видяла, че леглото им е в лошо състояние, се наложило да отиде до бълхарския пазар, за да си купи ново. Но когато видяла цените на старите легла, осъзнала, че те са напълно извън нейния ценови диапазон. Тогава погледът ѝ бе привлечен от два счупени стари фотьойла в един ъгъл.
Тя провери цените им и те бяха точно това, което можеше да си позволи. Знаеше, че няма да служат за легло, но когато се съединят, поне един човек ще може да спи спокойно на тях. Затова се приближила до продавача и купила двойката, преди някой друг да го направи.
Никога не губете надежда в трудни времена.
Занесла ги вкъщи с помощта на Травис и докато ги почиствала вкъщи, усетила нещо, прибрано под една от възглавниците. Когато я вдигнала, открила под нея плик.
“Кой може да го е оставил тук?” – зачуди се тя, като го завъртя няколко пъти в ръката си. Изглеждаше доста стар и хартията беше започнала да се отлепва по ъглите. Тя планираше да го отвори, след като приключи с почистването на столовете, но любопитството я надви.
Тя обърнала капака на плика и вътре имало писмо с курсивен шрифт, което според датата в горния десен ъгъл било написано преди 53 години.
Казвам се Маги Уилсън и съм толкова щастлива, че купихте тези фотьойли. За съжаление, по времето, когато четете това писмо, най-вероятно ще бъда в рая, далеч от света на хората. Честно казано, исках да си отида от този свят по-рано, но Бог нямаше планове за това до преди 3 месеца, когато разбрах, че имам рак.
На този етап от живота си нямам какво повече да губя. Синът ми и съпругът ми отдавна загинаха при пожар, който беше обхванал къщата ни. След това заживях сама и се радвам, че скоро отново ще се събера със сина и съпруга си. Но първо бих искала да изпълня едно желание и се надявам, че можете да ми помогнете. Ето защо оставих плика във фотьойла. Тези фотьойли са единственото нещо, което е останало от онзи трагичен ден. Те са болезнено напомняне за случилото се, но в същото време не мога да се накарам да се отърва от тях.
В края на писмото ще намерите адрес. Отидете там и погледнете под бряста. Той няма да ви разочарова.
Скарлет разгледала писмото и в долния му ъгъл наистина имало адрес. Мястото не се намираше далеч от дома ѝ, въпреки че беше на половин час път. Тя веднага се обади на Травис и му разказа за писмото и двамата решиха да разберат какво се намира там.
Помолиха съседката си да се погрижи за децата им, докато те отсъстват, и час по-късно, благодарение на трафика, че изяде допълнителния половин час, откриха, че се намират в безлюден квартал, където се издигаше старо, но огромно изоставено имение във викториански стил. В градината имаше и голяма табела “Продава се”, но въз основа на безлюдното ѝ състояние Травис и Скарлет предположиха, че не е виждала посетител от години.
За щастие главната порта, водеща към имението, беше отворена и човек можеше да отиде до задния двор, без да се налага да минава през къщата, която имаше огромна ключалка на входната си врата. Така те се разходиха до задната част на къщата и откриха стария бряст. То стоеше високо, а листата му бяха сухи и изсъхнали в резултат на небрежност. Травис потърси нещо, което да използват, за да копаят, и намери лопата в оранжерията.
Малко по малко той започна да копае и изведнъж чу цъкане! Нещо беше заровено там, най-вероятно нещо метално, което звънна, когато го удариха с лопатата. Продължил да копае още няколко минути, докато се появила стара ламаринена кутия. Тя имаше ключалка на предната решетка и когато Травис я отвори с лопатата, откри нещо, увито в лист хартия.
Когато я взел в ръце, тя му се сторила тежка, затова разкъсал хартията и замръзнал от ужас, когато открил вътре няколко златни бисквити.
“Травис!” – извика Скарлет, като се мъчеше да възприеме това, което току-що бяха открили. “О, Боже мой! Всичко това истинско злато ли е?”
“Предполагам, че да. Имам предвид, че ми изглеждат истински. Мисля, че са. Вероятно това имаше предвид дамата, когато твърдеше, че няма да се разочароваме. Все пак…”
“Чакай”, отбеляза Скарлет, докато събираше парчетата опаковъчна хартия. “Това е писмо. Листът хартия, който беше увит около тях.”
Травис и Скарлет събраха късчетата хартия и откриха, че това е още едно писмо от Маги.
“Истинското богатство е семейството, а не парите, защото парите са нищо, когато загубиш семейството. Тъй като нямах наследник, реших да оставя парите в Божиите ръце, за да бъдат намерени от някого, който най-много се нуждае от тях. Ако четете това, вярвам, че Бог в крайна сметка е намерил законния собственик. Тези бисквити са направени от истинско злато и биха ви донесли не по-малко от милиони. Късмет!
Скарлет и Травис не можеха да повярват на късмета си. Денят, който започнал с това, че Скарлет търсела старо легло, завършил с това, че те станали милионери!
Същата вечер вкъщи, след дълги размишления, те решили да продадат бисквитите и да се преместят в нова, по-удобна къща. Но първо искаха да посетят гроба на Маги и да ѝ благодарят за подаръка, който им е променил живота.
След като претърсили всички гробища в града, им отнело още две седмици, но все пак я намерили. Оказва се, че цялото ѝ семейство е погребано в същото гробище.
Травис и Скарлет решили да ги посетят всички и оттогава правят това. По-късно се преместват и в по-голяма къща, но креслото на Маги все още стои в хола им като спомен за това как им е помагала прикрито, когато са били в нужда. Травис го реставрира по такъв начин, че е трудно да се каже, че това са същите столове, които Маги донесе от бълхата.
