Малко момче обещава да се ожени за приятелката си, когато пораснат, и всяка година се връща на обещаното място заради нея. 56 години по-късно тя най-накрая отива там, но той е с разбито сърце, когато разбира, че не е сама.
Джони беше малко момче на 8, когато държеше ръката на Сандра и каза:
— Обещавам, че ще се оженя за теб един ден, Сандра! Това ще направи приятелството ни по-силно! Никога няма да наруша това обещание. Надявам се, че и ти ще запомниш обещанието си.
Сандра се усмихна.
— Аз също няма да наруша обещанието си, Джони! Тогава ще имам красива булчинска рокля. Но мама казва, че се променяме, когато станем възрастни. Как ще разбера, че си ти, когато те видя?
— Това е глупаво! Колко е глупава? Никога няма да се променя! — Джони се замисли внимателно. После извади тетрадка от раницата си и надраска адреса на парка, където често играеха след часовете.
Сандра и Джони живееха в съседство и бяха добри приятели. Те посещаваха различни училища и често прекарваха време заедно след часовете, преди да се приберат вкъщи. Автобусната им спирка беше близо до парка и слизаха приблизително по същото време.
Денят, в който си дадоха обещания, беше началото на лятната им ваканция. Сандра и родителите й се местеха в нов квартал по време на ваканцията и Джони се страхуваше, че никога повече няма да я види.
Като договор за укрепване на приятелството си те си обещаха да се срещнат отново в парка едно лято. И преди да си тръгнат, те си размениха бележки в знак на обещанието си.
Години по-късно, когато беше достатъчно голям, за да се ожени, Джони идваше в парка всяко лято, чакайки Сандра. Сърцето му се свиваше с всяка изминала година, без да я види, но той отказваше да се предаде. Година след година той се връщаше в парка с бележката.
Една година, докато той седеше на една пейка, едно малко момиченце се втурна към пейката и седна до него. Той беше толкова потънал в мисли, че не я забеляза, докато тя не се изкиска и не възкликна:
— Бабо! Тук съм!
Стреснат от внезапното разсейване, Джони я погледна и застина невярващо, след като успя да зърне ясно лицето й. Тя беше ярък образ на младата Сандра.
Скоро след това погледът му беше привлечен от по-възрастна жена, която вървеше към момичето, и той стана от пейката си, неспособен да повярва какво виждат очите му. Жената беше Сандра! Беше остаряла доста, но все още беше най-красивата жена в неговите очи. Чакането му най-накрая приключи след 56 години.
Очите на Джони се насълзиха при вида й, но изпита остра болка, когато разбра, че малкото момиченце я е нарекло „Бабо!“ Сандра се беше омъжила и нарушила обещанието им? Джони беше смазан от самата мисъл за това.
Когато Сандра се приближи до пейката, тя прегърна момиченцето и се усмихна.
— Ти, непослушно малко дете! Приятно ти е да безпокоиш баба, нали? Ще кажа на Синтия, че винаги ми създаваш проблеми… — Тя нацупи устни и малкото момиче, Ан, се усмихна.
— Бабо! Много си глупава! Все се оплакваш на мама от мен. Отивам да играя! Чао-чао! — извика тя и избяга.
Сандра се ухили, докато седна на пейката.
— О, това момиче! Тя пораства твърде бързо…
Джони не знаеше какво да прави в този момент. Не можеше да реши дали да се изправи срещу Сандра или не, но знаеше, че сърцето му няма да се успокои, докато не разбере защо тя не е спазила обещанието си. Той се стегна и накрая я попита.
— Сандра? — попита нежно той, навеждайки глава към нея, и тя вдигна поглед озадачена.
— Да? Как мога да ви помогна?
Очите на Джони отново се напълниха, когато й показа бележката.
— Просто исках да те попитам дали си спомняш това. — отвърна той и тогава Сандра го позна.
— О, Господи, Джони? Аз… аз дори не… Как си? — попита тя, заля я вълна от вина, докато се взираше в бележката и осъзна, че не е спазила обещанието си.
— Досега се справях добре, Сандра. — оплака се той. — Изненадан съм, че бях единственият, който се връщаше тук като идиот, вярвайки, че ще ме чакаш. Изглежда вече е твърде късно. Изглежда си доволна от живота си. Не съм сигурен, че има какво друго да кажа…
С тези думи той взе палтото и шапката си от облегалката на пейката и се приготви да си тръгне. Но думите на Сандра го спряха.
— Ами ако кажа, че те чакам, но нямам смелостта да се изправя срещу теб? — попита тя и Джони я погледна право в очите.
— Моля те, седни, Джони. Не мислиш ли, че е несправедливо да не ми позволиш да ти обясня? Можеш да си тръгнеш или да седнеш и да чуеш какво имам да споделя. Изборът е твой. — отвърна тя.
След размисъл той реши да й даде шанс.
— По-добре да си струва, но… — промърмори той, докато се настаняваше до нея.
Сандра си пое дълбоко въздух и каза:
— Всичко започна, когато се омъжих за съпруга си…
Оказва се, че съпругът на Сандра я е изоставил, след като тя е забременяла с дъщеря си Синтия. Била повече от сломена и не знаела какво да прави. Но след като Синтия се родила, тя решила да даде на дъщеря си най-доброто от всичко, така че оставила живота си на изчакване и се съсредоточила единствено върху щастието на Синтия.
— Наречи ме егоистка, ако искаш. — добави тя. — Но вярвам, че всяка майка е егоист за децата си, както бях аз. Никога не съм поглеждала мъж след края на брака ми, Джони.
— Исках да се върна при теб, но нямах смелостта да те погледна в очите. Срамувах се от разбитата жена, която бях, опитвайки се да осигуря добър живот на дъщеря си…
След като чу историята на Сандра, Джони се почувства ужасно. Как можеше да я съди така? Ако той беше страдал, докато я чакаше, тя също е имала труден живот.
Джони реши да загърби миналото и се извини.
— Съжалявам! — каза той тихо. — Бях твърде бърз, за да те осъдя… Някой правилно каза, че Бог пази най-доброто за накрая. Може би трябваше да се срещнем отново по този начин.
При тези думи Сандра се усмихна.
— И бих се радвал да изпълним обещанието си, въпреки че е малко късно…
Сандра и Джони решиха да си дадат шанс след 56 години и се ожениха. Ан беше щастлива, че баба й най-накрая получи своя „чаровен принц“. Очевидно Сандра й беше разказвала много истории за Джони и колко много го обичаше и й липсваше всеки ден.
