Когато Зоуи и Кийгън наеха къщата на Винсънт, те бяха млада двойка. Години по-късно по-възрастният мъж се превърна в семейство за тях, правейки много повече, отколкото един наемодател би направил, и си навлече подигравки от другите за това. Винсънт не подозираше, че добротата и любовта, които беше дал на младата двойка, ще се върнат при него, когато има нужда от тях.
Винсент беше мил, богобоязлив човек. Една сутрин той работеше в градината си, засаждайки розите, които скъпата му съпруга обожаваше, когато млада двойка го посети. И двамата бяха на 18 години и търсеха квартира.
Винсънт първоначално им каза, че не приема нови двойки и ги изгони. Но тогава нещо в сърцето му се промени и той тръгна след тях.
— Здравейте! — извика им той отдалече. — Как казахте, че се казвате?
Двойката се обърна, когато чу гласа му.
— Казвам се Кийгън. — отговори мъжът. — А това е Зоуи, моята годеница.
— Още ли се интересувате от къщата ми? — попита той. — Донякъде промених решението си. Можете да погледнете, ако искате.
— Наистина ли? — каза Зоуи с блестяща усмивка. — Да! Ще се радваме!
Зоуи и Кийгън бяха сираци, които се бяха срещнали в приемни семейства, влюбиха се и решиха скоро да създадат семейство. Кийгън беше дърводелец и единственият работещ, така че парите бяха по-малко, но те бяха щастливи.
Когато отидоха в къщата на Винсент, Зоуи беше бременна. Те търсеха достъпно място за настаняване в безопасен квартал за детето си. Винсент обаче поиска цена, която бедната двойка не можеше да си позволи.
— Няма ли начин да го намалите с няколко долара? — попита Зоуи. — Няма да можем да си го позволим.
— Госпожице, — каза Винсент. — това би било невъзможно за мен. Фермата и моите наематели ми носят пари, за да живея. Как ще оцелея, ако започна да намалявам наемите така? Мога да кажа, че търсите някъде другаде тогава!
— Не става въпрос само за наема. — каза Кийгън. — Очакваме дете и харесваме къщата ви. Бихме искали детето ни да расте тук. Можете ли да вземете предвид това и да ни предложите отстъпка?
Винсънт помисли известно време и каза:
— Знаеш ли какво, ще ти дам това. Нещо ми подсказва, че не трябва да казвам „не“.
— Господ винаги ми е помагал и аз ще помогна на вас двамата!
Винсент симпатизираше на младите Кийгън и Зоуи и им предложи къщата на половината от цената, която беше решил. Но това не се хареса на съседите му.
— Прогори дупка в джоба си!
— Тази двойка емоционално те подведе с детето си!
— Ти какво? Половината наем? Това е лудост!
— Чакай да поискат още услуги!
— Според мен, Винсънт, не трябваше да правиш това!
Това бяха само част от малкото забележки, които съседите на Винсънт направиха за младата двойка, към която той беше любезен. Но той не промени решението си.
— Вие сте бременна, госпожице! По-добре бъдете здрава за този малък живот във вас, защото ще бъда най-добър приятел с това бебе. И трябва да ме уведомите, ако вие двамата имате нужда от нещо!
Винсънт винаги е пожелавал добро на двойката и тъй като той нямаше деца, беше също толкова развълнуван да държи новото им бебе, колкото и тях. Той никога не се ожени повторно, след като загуби любимата си съпруга Марлене от рак.
Когато Зоуи и Кийгън трябваше да отидат до болницата, защото водите на Зоуи изтекоха, Винсънт ги закара до там. Той винаги беше до двойката и се молеше на Господ, докато Зоуи раждаше.
— Мили Боже, моля се всичко да мине добре. Моля те, пази нея и детето й.
Но Бог малко закъсня с отговора на молитвите на Винсент. Зоуи почина по време на раждане. Роди най-красивото момченце на света, но никога не можа да го целуне, докосне или прегърне.
Когато Кийгън научи ужасната новина, той дори не можеше да държи бебето им. Фактът, че жена му никога няма да се върне, го сломи.
— Бъди силен, скъпи! — Винсент утеши мъжа. — Трябва да се събереш заради детето си. Трябва да останеш силен, нали?
Дни след погребението на Зоуи Кийгън не излизаше от стаята си, оставяйки Винсънт сам да се грижи за бебето.
— Виж, скъпа, не е ли скъпоценен? — Един ден Винсент говореше с покойната си съпруга. — Това малко момче… щеше да бъдеш толкова щастлива, ако имаше шанса да се грижиш за него. Надявам се, че Господ ще даде на баща му сили да продължи напред след загубата му. Става трудно, знаеш ли… Бях на негово място, когато те изгубих.
Мина месец. Отне време на Кийгън да се възстанови от смъртта на Зоуи, но нещата се подобриха. Той започна да работи на две места, за да храни детето си и да си позволи наема.
— Хей, момче, не се тревожи, става ли? — След това Винсент каза на Кийгън. — Трябва да работиш и да правиш пари и не се тревожи за детето си. Ще ти помогна, става ли? До теб съм!
— Благодаря ти, Винсънт. — каза през сълзи Кийгън. — Не мисля, че някога ще мога да се отплатя за твоята доброта. Но ако успея, със сигурност ще го направя. Обещавам.
Кийгън беше завладян от емоции, когато Винсънт предложи да гледа малкото му момче. Винсент каза, че тъй като няма собствени деца, това е удоволствие за него, но сърцето на възрастния мъж знаеше, че го прави, защото се чувства ужасно за наемателя си.
Винсънт се грижеше за момченцето като за свое. Той си играеше с него, сменяше му памперсите и му пееше приспивни песни. Съседите му се смееха и го смятаха за безплатна бавачка на момчето. Но Винсънт нямаше нищо против това. Малкият Джъстин имаше нужда от него и би направил всичко за детето.
Минаха няколко години. Джъстин порасна, но любовта на Винсънт към момчето никога не се промени. Кийгън разказваше на Джъстин истории за това как „чичо Винсент“ винаги е бил до тях, докато е на работа, така че когато Винсънт беше прикован на легло, Джъстин беше до по-възрастния мъж.
— Скоро ще се оправиш, чичо Винсент! — весело го уверяваше момчето. — Все още трябва да гледаме всички онези футболни мачове, които не успяхме, нали?
Винсент кимаше и се усмихваше. Всеки път.
Един ден Джъстин го посети, но Винсънт спеше… дълбок сън. Джъстин не го обезпокои, но да види Винсънт така неподвижен му се стори странно. Скоро момчето разбра, че чичо му Винсент е отишъл при леля Марлен.
— Почивай в мир, чичо Винсент. Аз… ще ми липсваш! — извика той.
Някои истории имат тъжен край, но тази на Винсънт е трагична. Беше направил толкова много планове с Джъстин. Те трябваше да пътуват заедно и да наваксат толкова много футбол. Но животът беше малко жесток към него и скоро го отне. Фактът, че поне беше заобиколен от хората, които обичаше, когато Бог го призова у дома, е единственото нещо, което утешава сърцето на Джъстин. Винсент все още му липсва.
