Груб касиер се подиграва на бедна върастна жена и й крещи да се „разкара“, когато тя му казва, че няма пари да плати сметката си. Миг по-късно той е изненадан да научи самоличността на жената, когато шефът му я прегръща и я приветства.
— Г-н Макгуайър най-накрая излезе! — Тим Алън въздъхна под носа си. — Най-накрая мога да си изям хамбургера, след като приключих с онази възрастна жена.
Тим започна работа като касиер в магазин за хранителни стоки в покрайнините на града преди два месеца. Беше собственост на самонадеяния бизнесмен Лукас Макгуайър, известна личност в тази част на Литълтън, Колорадо.
Касиерът предположи, че шефът му вече е напуснал магазина за обяд, така че се държеше грубо с възрастната клиентка, която беше последна на опашката на касата. Не подозираше, че очите на шефа са приковани в ужасяващите му лудории. И това, което се случи след това, беше урок за всеки, който иска да работи в хранителния магазин на г-н Макгуайър…
40-годишният Лукас Макгуайър беше започнал като обикновен товарач в супермаркет преди 20 години. След това стана касиер и по-късно управител на магазина за хранителни стоки, който сега притежаваше. Той знаеше, че е необходима много упорита работа, за да се постигне успех и слава.
Лукас нямаше никого и беше отгледан в сиропиталище. Въпреки че изкарваше достатъчно пари, за да живее като крал, той често си спомняше скромното си начало.
Винаги е бил благодарен на Всевишния, че го благослови с изобилие във всичко. Нещо повече, основната политика на богаташа беше да се отнася към всички еднакво с любов и уважение. Така че, когато чу неприятните неща, които неговият касиер каза на бедна възрастна клиентка в неговия магазин, Лукас нямаше как да премълчи. Той спокойно изгледа сцената до края и след това направи немислимото.
— Бързо! — каза Тим на една възрастна жена, която се мъчеше да избута пазарската си количка до касата. — Защо пазаруваш повече, отколкото можеш да носиш?
Жената изглеждаше безпомощна. Тъй като беше единствената на касата, тя не намери помощ да избута тежката си количка. Потърси товарача, който й помогна да я премести на опашката, но го нямаше. След това тя погледна Тим и го попита дали ще й помогне.
— Виж, аз съм касиер, а не товарач, госпожо. Плащат ми да сканирам продуктите… Не да местя количките на клиентите.
— Но синко, това е толкова тежко. Надявам се, че нямаш нищо против да изчакаш няколко секунди. Ще ти го донеса сама.
След малко мъка възрастната дама избута количката до гишето и зачака да бъде таксувана.
— $350! — каза Тим. — В брой или карта?
Касиерът погледна възрастната дама, протягайки ръка за плащането.
— Побързай, става ли? Имам работа за вършене.
В този момент Лукас току-що беше излязъл от кабинета си от по-далечния край на касата. Той случайно чу касиера да крещи на горката жена и спря.
— Какво има, госпожо? Какво ровиш в чантата си?
— Търся си портфейла… Беше тук, когато излязох от вкъщи. — разочаровано каза жената. — Сега май не мога да го намеря.
— Виж, госпожо… Ако нямаш пари, защо си дошла тук? Това е магазин за хранителни стоки, а не благотворителна организация.
Шокираният Лукас чу всичко. Но той реши да запази спокойствие и да изчака до края.
— Съжалявам… Трябва да е под Библията ми. Моля, изчакайте ми секунда. — извика възрастната жена. Но тя така и не намери портфейла си в чантата си. —Боже, спаси ме. Как ще платя? — изхлипа тя. — А този портфейл… Той е на покойния ми син.
Бедната стара дама плачеше, мислейки за портфейла. Това беше един от малкото й спомени от покойния й син и тя беше съкрушена.
— Престани с драмата, става ли? — изкрещя Тим на бедната жена. — Хора като теб не трябва да идват в скъпи магазини като този. Разкарай се! И спри да ми губиш времето.
Точно в този момент Лукас изгуби търпение. Той стъпи зад касиера и застана там, докато по-възрастната жена го гледаше невярващо.
— Защо още стоиш тук? Не ме ли чу? Махай се! — отново извика Тим.
— Г-жо Елиът?! — Лукас възкликна от радост и прегърна жената. — Мина много време, откакто ви видях за последно.
Касиерът се стресна, когато се обърна. Той се престори, сякаш нищо не се е случило. Ръцете му трепереха, а очите му се разшириха, изпълнени с шок и страх.
— Моля, елате с мен и пазарувайте каквото поискате. Не е нужно да давате и стотинка за това, г-жо Елиът.
— Лукас Макгуайър? — възкликна през сълзи бедната стара дама. — О, как си? Мина много време. Напомняш ми на Робърт. — изхлипа тя.
Оказа се, че Робърт и Лукас са били заедно в армията, преди Лукас да купи магазина. След като стана мениджър, Лукас напусна, за да се присъедини към въоръжените сили. По време на съдбоносна война Робърт падна пред Лукас по време на обстрел, като по този начин спаси живота на своя скъп приятел.
Лукас беше вечно благодарен за саможертвата на Робърт и беше срещнал майка му, докато й съобщаваше тъжната новина за смъртта на сина й. След това г-жа Елиът се премести извън града, за да живее със сестра си. Тя се беше върнала в родния си град преди няколко месеца и Лукас не я беше виждал дълго време до този ден.
Ядосан от поведението на служителите си към майката на покойния му приятел, Лукас се втурна към касата, след като остави г-жа Елиът на пътеката. Тим стоеше там, блед и уплашен.
— С-съжалявам, г-н Макгуайър… Не знаех, че тя ви е позната.
Но Лукас кипеше от гняв.
— Махни се, негодник! Уволнен си!… Махай се, веднага! — извика той на Тим. — Ето, вземи си заплатата и вън! — Тим се измъкна бързо от касата и излезе.
Лукас помогна на г-жа Елиът с хранителните й стоки и я закара до дома й. Въпреки че тя предложи да му плати, той отказа да приеме пари от нея.
— Това е нищо в сравнение с жертвата, която вашият син направи за мен. Завинаги съм благодарен за това. — извика той в ръцете й.
Междувременно г-жа Елиът беше въодушевена, когато намери изчезналия портфейл на покойния си син у дома.
— Божичко! Мислех, че никога няма да го видя отново. — възкликна тя през сълзи.
След като научи, че майката на покойния му приятел живее сама, Лукас й предложи да се премести при него. Въпреки че първоначално не беше склонна, г-жа Елиът не можа да откаже на упорития мъж, който настояваше, че ще се грижи за нея като син.
Малко след това г-жа Елиът се премести при Лукас и той се грижеше за нея като за майка. Беше доволен, че най-после е обсипан с майчина любов и нежност.
От този ден нататък Лукас се погрижи да наема само персонал, който спазва правилата му и знае как да уважава всеки, независимо от възрастта и статуса.
