Груб милионер, който вярва, че с пари може да се купи всичко, събаря къщата на беден старец, за да построи търговски център. Докато проверява руините по-късно, той случайно намира своя снимка от детството сред развалините.
Може ли алчността на човек за богатство да го заслепи толкова, че да унищожи мечтите на някой друг, за да изгради своите? През юли 2021 г. живеещият във Флорида имотен магнат Елиът Морис случайно разбива мечтите на беден старец, за да изпълни стремежа си към богатство.
Елиът търси идеален пейзаж, за да построи луксозен мол в града, когато погледът му попада на земята на стария Джо Брук. Младият строител харесва мястото и решава да построи новия си мол там.
Той решава да събори къщата на стареца в парцела. Когато старият Джо възразява срещу това, Елиът го вижда като пречка по пътя си, от която лесно може да се отърве…
— Моля ви, умолявам ви. Нямам никого и тази къща е единственият скъп спомен, който имам за покойната ми съпруга. — помоли Джо Елиът, който Елиът беше посетил с хората си. — Нямам къде да отида. Моля ви, не ме правете бездомен.
Но Елиът остана глух за молбите на бедния старец.
— Виж, старче. Вече говорих с кмета и той е на моя страна. Ще сваля това нещо след две седмици. Всичко, което имаш, е 14 дни, за да опаковаш нещата си и да си тръгнеш с парите, които ще ти дам. Ясно ли е?
Горкият Джо се тревожеше. Той отказа да приеме и стотинка в замяна на любимата си къща и продължи да плаче. Но Елиът далеч не беше любезен и се отдалечи, ухилен.
— Две седмици и ще се върна. — чу Джо слабия глас на грубия богаташ отвън.
Къщата на Джо беше малко по-далече от другите в квартала, така че никой не пристъпи в негова защита. Двете седмици бяха просто кошмарни за горкия старец. Надяваше се нещо да се случи и да промени мнението на богаташа. Той очакваше чудо и така и не си събра багажа. Но преди да се усети, денят за разрушаването настъпи.
— Моля ви, умолявам ви! Моля, не разрушавайте къщата ми! — старият Джо умоляваше Елиът и хората му, които пристигнаха две седмици по-късно с тежка техника пред къщата му, за да я съборят.
— Не ти ли казах да си опаковаш нещата? — отвърна Елиът. — Това вече не е мой проблем. Ето, вземи този чек и си тръгвай. Нямам време да слушам твоите глупави, стари истории.
Елиът нареди на един от хората си да отведе стария Джо в старчески дом. Той подаде чека за къщата, но старецът отказа да го вземе.
Преди да си тръгне, Джо с насълзени очи погледна Елиът и каза:
— Ти се промени много, млади човече. Парите те заслепиха и съсипаха душата ти… Не можеш да купиш всичко с пари.
— Какъв боклук! Махнете този старец оттук. — нареди Елиът. Той отхвърли думите на Джо и отиде по-нататък, за да види как къщата се събаря. Радост изпълни сърцето му, когато видя как тухлите и покривът се откъсват от сградата и се блъскат на земята.
— Ще се върна след малко. Продължете да работите и не пипайте нищо, докато не пристигна. — каза той, минавайки покрай прашната къща в руини.
Същата вечер Елиът се върна на разрушеното място, за да отпразнува подвига си.
— Да се отървеш от този стар трън беше толкова лесно! — възкликна той, докато минаваше по счупените тухли.
Точно тогава той се натъкна на счупеното стъкло на фото рамка. Погледна снимката и ахна от шок.
— Мамо? Какво прави нейната снимка тук? — каза той, вдигайки снимката. Елиът я избърса от праха и осъзна, че е стара снимка на майка му с бебе.
— Това съм аз! — възкликна той отново. — Но какво прави нашата снимка в къщата на този старец? Трябва да разбера! — каза той и незабавно потегли към старческия дом, за да види Джо.
— Ти? Защо дойде тук? Още ли не си щастлив? — извика старецът, след като видя младия строител. — Какво още си дошъл да унищожиш?
Джо отказа да погледне Елиът, който го хвана за ръката и му показа снимката, която беше извадил от разрушените руини.
— От къде взе снимката на майка ми? — попита той. — Това съм аз с нея. Познаваш ли майка ми? Какви са отношенията ти с нея?
Елиът беше бесен. Той знаеше, че майка му е била самотен родител и намирането на снимката й в къщата на Джо повдигна много въпроси в ума му.
— Кажи ми… откъде познаваш майка ми?
Джо, който мълчеше, най-накрая проговори, разкривайки нещо, което Елиът никога не е знаел.
— Намерих майка ти Саманта на пътя с бебе на ръце преди 30 години. — каза Джо. — Връщах се вкъщи от погребението на жена ми и намерих майка ти безнадеждна и подгизнала от дъжда, докато се опитваше да те защити.
Когато Елиът чу това, очите му бавно започнаха да се пълнят със сълзи.
— След това какво стана? — любопитно попита той.
— Приех я и я приютих. Приятелят й, твоя баща, я беше изгонил заради друга жена. — разказа Джо. — Саманта живя в къщата ми пет години и аз се отнасях с нея като с моя дъщеря.
— Но ако е живяла с теб, защо се е изнесла? Имахме по-голяма къща. — попита Елиът, все още съмняващ се в откровението на стария Джо. — Има ли нещо, което пропускам?
— Купих й нова къща и й помогнах да започне малък бизнес с моите спестявания. Тя израсна в успешна бизнесдама, но никога не забрави този старец. Саманта често ме посещаваше, докато не почина преди 10 години. — обясни Джо. — Аз бях на погребението й, но кой би забелязал един беден старец. Ти беше израснал до успял, богат човек и аз бях щастлив да видя как те е отгледала.
В този момент сърцето на Елиът се разби. Спомни си, че майка му веднъж му разказа за любящ баща, който стои зад нейния успех. Но през цялото това време той нямаше представа, че тя е говорела за стария Джо.
Виновен и с разбито сърце, Елиът реши да поправи грешката си. На следващия ден той постави табела „В процес на строеж“ в имота на Джо и нареди на хората си да построят нова къща там. За по-малко от четири месеца красив дом замени този, който събори.
Елиът подари тази къща на Джо и му се извини, че е бил толкова невеж и е забравил миналото си. Той също така обеща да направи всичко възможно, за да върне добрината на стареца. Но като скромен човек, какъвто беше, Джо прости на младия строител и отказа всякаква помощ.
— Ти си мой внук и ще приема само тази къща от теб и нищо повече. Не очаквам никаква материална помощ от теб, освен любовта ти. — каза Джо, създавайки огромно въздействие върху Елиът. — Винаги си добре дошъл да посетиш този старец като мой внук, а не като богат човек, изпълнен с вина. И майка ти искаше да ми помогне, но аз й казах същото!
Джо щастливо се върна в новата си къща и живееше скромен живот. Той вдъхнови Елиът и го научи, че парите загиват, но не и състраданието и любовта.
В крайна сметка Елиът построи няколко домове за възрастни хора в града. Той помагаше на хора в нужда и никога повече не събори къща, която принадлежеше на друг.
