Мъж помага на жена с деца след автомобилен инцидент, тя му предлага брак по-късно

Предан мъж, който се чуди дали приятелката му ще бъде перфектен партньор в живота, е стреснат, когато непозната жена, която е спасил в скорошна автомобилна катастрофа, чука на вратата му с предложение за брак.

Някои споделят със своите партньори в живота нещо повече от общ език и любов. 29-годишния Ерик Ван искаше само съпруга, която да споделя общите му интереси и склонност да помага.

Ерик срещна млада и наивна Изабела, с която смяташе че си пасват. Двамата излизаха от шест месеца, когато Ерик се усъмни дали Изабела е тази, с която ще прекара живота си. Възгледите им съвпадаха и тя изглеждаше съвършена, но той чувстваше, че все пак нещо й липсва.

Една вечер, докато се връщаха от срещата си, двойката забеляза бърза кола, която се опита да избегне сблъсък и в крайна сметка се блъсна в дърво. Както съдбата може би е предвидила, трагедията доведе Ерик до отговорите, които търсеше…

— Боже! Надявам се, че са добре! — Ерик изкрещя, докато разкопчаваше предпазния колан и се втурна от колата си. Той се приближи до превозното средство, което леко се блъсна в неговото, преди да удари капака си в дървото.

— Госпожице? Добре ли сте? — извика той, опитвайки се да измъкне младата жена, която беше в полубезсъзнание вътре. Тя беше пострадала, а зад нея в колата имаше две ранени деца на видима възраст 7 и 8 години.

— Изабела, ела бързо! — извика Ерик на приятелката си. — Помогни ми да ги изведа!

Младата жена, която все още беше в колата, неохотно се приближи до мястото на катастрофата и й прилоша, като видя нараняванията на жената и децата.

— Еееее, Ерик, знаеш, че имам фобия от кръв. Няма да ги докосна и да си изцапам скъпата рокля!

— Сериозно??? — отвърна Ерик. След огромна борба той измъкна жената и децата. — Ще ги закарам в болницата.

Ерик качи жената и децата в колата си и седна на шофьорската седалка. Той каза на Изабела да остане до ударената кола и да изчака пристигането на полицията.

— Информирах 911 и те трябва да са тук всеки момент. След това можеш да се прибереш вкъщи. Ще дойда при теб, щом се оправят. — каза Ерик.

Изабела беше бясна и започна да спори с Ерик.

— Оставяш приятелката си насред нищото заради непознат? — възмути се тя.

— Скъпа, моля те, опитай се да разбереш. Нямам време да споря. Трябва да стигнат до болницата. Ще се видим по-късно. — каза Ерик, докато минаваше покрай разочарованата и ядосана Изабела.

Жената беше толкова ядосана, че веднага взе телефона си и изпрати съобщение на Ерик, бясна. Тя го нарече с обидни имена и го прокле, че е избрал да помогне на непознат вместо да остане с нея.

— Ти ни развали срещата и по-добре си вземи нова кола! — прочете едно от нейните съобщения. — Няма да изляза отново с теб в тази мръсна, изцапана кола!

Ерик нямаше време да провери телефона си. Той шофираше възможно най-бързо до най-близката болница, за да окаже помощ на ранените непознати. Миг по-късно те бяха приети в болницата и Ерик изчака актуална информация от лекаря.

— Имат само леки наранявания. — , каза лекарят. — Няма причина за притеснение. Ще дойдат в съзнание след половин час.

Ерик изпита облекчение. Той изчака в болницата да се срещне с жената и извади телефона си, за да се обади на приятелката си. Но поредицата от известия за съобщения го изненада.

— Скъсвам с теб, ако не дойдеш тук до две минути. — гласеше последното съобщение на Изабела до него отпреди около 20 минути.

Ерик беше обезпокоен. Неговата приятелка, която той предполагаше, че ще бъде перфектна съпруга, беше безсърдечна, когато трябваше да помага на другите. Реши да не отговаря на съобщенията й и просто да се прибере вкъщи, оставяйки букет с надпис „Оздравявай скоро“ за пострадалата дама, след като плати сметките.

На следващия ден Ерик се събуди с нещо повече от приятна изненада на прага си.

— Цветя? За мен? — възкликна той изненадан. Той предположи, че са от Изабела. — Това трябва да е извинение. — помисли си той.

Но когато Ерик обърна малката бележка, която дойде с цветята, той прочете: „Дължа ви много. Благодаря и прекрасен ден!“ Той беше удивен. Освен че почеркът беше непознат, цветята явно не бяха от Изабела.

Той въздъхна и внесе цветята вътре. За негово учудване той продължаваше да получава още букети и подаръци през цялата седмица. Всеки имаше различни бележки на благодарност и някои прекрасни съобщения, подхранвайки подозренията му.

— Хей, скъпа! Можеш ли да спреш да ми изпращаш цветя и подаръци? Прощавам ти. Нека се видим днес. — каза той на Изабела. Ерик предположи, че тя му изпраща всичко това. Но за негова изненада едно почукване на вратата му доказа, че греши.

— Вие?! — възкликна невярващо Ерик, след като видя жената, която бе спасил преди седмица, да стои на прага му с цветя и кутия с подаръци. — Не мога да повярвам. Вие ли сте тази, която ми изпрати тези цветя и подаръци?

— Да! Здравейте, аз съм Рейчъл и исках да ви благодаря, че спасихте мен и племенниците ми онази нощ. — каза жената. — Исках да се срещна с вас и взех адреса ви от регистратурата на болницата. Нищо не е достатъчно, за да изразя колко съм ви благодарна, затова ви изпратих моята благодарност цяла седмица.

— Влез! — каза Ерик, посрещайки Рейчъл в дома си. Двамата си говориха дълго, смееха се и си разменяха истории. В разгара на приятния им разговор Ерик получи известие на телефона си и най-накрая осъзна, че Изабела не е жената за него.

„Разкарай се, неудачник! Отивай да работиш за социални услуги. Защо да ти пращам цветя и подаръци? Тъп идиот! Нямам си друга работа? — прочетете отговора на Изабела на последното съобщение на Ерик.

В този момент Ерик знаеше, че с Изабела е свършено. Тогава той чу немислимото от Рейчъл.

— Чаках да срещна мъж, който би поставил другите пред себе си. И мисля, че ти може да си този мъж. — каза Рейчъл, разтърсвайки Ерик от вълнение.

— Току-що ти казах това, което е в сърцето ми. Не бързай. Не бързай. Но ще се радвам да се омъжа за смел и безкористен мъж като теб. — добави жената, оставяйки Ерик объркан да реши кое е най-доброто за него.

Седмица по-късно Ерик покани Изабела и Рейчъл в парка, където си представи да предложи брак на жената, за която възнамеряваше да се ожени. Въпреки че Изабела предизвика драма, тя в крайна сметка се съгласи, когато Ерик й каза как ще „пропусне изненадата“, която е планирал за нея.

Двете жени пристигнаха в парка и срещнаха Ерик. Докато Рейчъл остана спокойна и приятелски настроена, Изабела се ухили, след като я видя.

— Защо, по дяволите, тя е тук? — Тя отведе Ерик настрана и се разгневи. — Какво става? Никога не си ми казвал, че ще дойде. Тя е онази жена, която спаси онзи ден при инцидента, нали?

Ерик се усмихна на Изабела и свали ръката й от рамото си.

— Ще разбереш защо, скъпа. Просто изчакай и гледай. — каза той и прегърна Рейчъл точно пред нея.

Няколко секунди по-късно Изабела с насълзени очи ахна от шок, когато Ерик падна на коляното си пред Рейчъл. Той й зададе класическия въпрос „Ще станеш ли моя съпруга?!“ накара я да се изчерви и разтърси изненаданата Изабела.

— Намери някой, който отговаря на твоето егоистично отношение! — Ерик каза на Изабела, докато поставяше пръстена на пръста на Рейчъл. Двамата се целуваха, докато Изабела се отдалечаваше, ругаейки и плачейки.

Два месеца по-късно Изабела чу почукване на вратата си и намери цветя на прага си с картичка. Тя я прочете и избухна в сълзи. Беше покана за сватбата на Ерик. Имаше снимка на Рейчъл, затворена в сърце с надпис „Любовта на живота ми!“

Последно обновена на 20 ноември 2023, 11:02 от Иван Петров