Главен готвач напуска ресторант и си намира работа като обикновен готвач в старчески дом. Там се среща с пациент и години по-късно отваря кафене в негова чест.
— …И „Наградата за изключителен готвач“ отива при шеф Брайън! — 25-годишният готвач подреждаше характерното си ястие, мечтаейки да държи трофея си и да произнесе речта си на подиума.
Брайън беше амбициозен готвач в добър ресторант. Той винаги е мечтал да се превърне в един от най-добрите звездни готвачи в града. Беше развълнуван, мислейки, че дългогодишната му мечта най-накрая е наблизо, когато силен звук го стресна отзад…
— Божичко, Дан! Изплаши ме! — възкликна Брайън, коригирайки силата си. — Изглеждаш разстроен. Нещо не е наред?
Дан беше приятел на Брайън на работа, който също мечтаеше да израсне от обикновен сладкар до топ готвач. Но постигането на целта беше невъзможно, освен ако Алекс, бившият звезден готвач на града, не разкриеше тайните си рецепти.
— Този човек е луд. Разбра, че съм отишъл маскиран, за да науча рецептите му. Той ми се развика и ме изгони. Ще отнесе ли всичките си тайни рецепти в гроба? — отвърна Дан.
— За кого говориш?
— За кой друг? За готвачът Алекс – един от най-добрите майстори готвачи, които този град някога е имал.
Браян беше доста разочарован. Винаги е искал да достигне до Алекс и да го впечатли. Но се страхуваше да не би избухливият човек да го изгони, като онези, които се опитваха да го впечатлят, за да научат златните му рецепти.
Никой не знаеше защо Алекс спря да готви и отказа да разкрие тайните си рецепти на амбициозното поколение готвачи. Както и да е, Брайън беше решен да стане следващият звезден готвач, така че той измисли план да се доближи до Алекс и да спечели доверието му, въпреки че не беше сигурен, че ще проработи.
Следващата седмица той напусна работата си, след като получи заплатата си, и се присъедини като помощник-готвач в старческия дом, където живееше Алекс. Той възнамеряваше да впечатли по-възрастния мъж с характерните си рецепти, като не знаеше, че няма да е толкова лесно.
Брайън започна първия си ден, сервирайки на Алекс вкусно и кремообразно картофено пюре, докато готвеше обикновено ястие за другите пациенти. Мислеше, че това ще омекоти Алекс и ще го накара да се почувства специален. Но реакцията на Алекс го стресна.
— Не искам да ям тази безполезна чиния! Махнете я оттук! — извика Алекс.
— Н-но аз мислех, че обичате картофено пюре. — отвърна Брайън, намръщен. — Това е любимото ви ястие, прав ли съм?
— О, значи ти решаваш какво обичам да ям и какво не? Аз не съм знаменитост и ям това, което ядат другите. Сервира ли на другите своето картофено пюре?
— Н-не, направих го специално за вас. Исках да започна първия си ден тук, като сервирам любимото ястие на известния майстор готвач на града.
— Излез! — възмути се Алекс, отказвайки да опита ястието на Браян. — Никога няма да научиш моите рецепти, ако за това си дошъл тук! Дори не се опитвай да ме впечатлиш. Няма да ми подейства!
Брайън беше обезсърчен. Той взе чинията и се канеше да влезе в кухнята, когато един възрастен мъж го спря и се усмихна. Очите му светнаха от вълнение да опита ястието.
— Може ли малко от това? — попита той Браян.
— Разбира се, можете да вземете цялата чиния.
Няколко други обитатели споделиха ястието и се насладиха на кремообразния вкус.
— Сине, такова райско ястие не съм опитвал цял живот! Толкова е вкусно! Кой те научи на тази рецепта?
— Майка ми. — отвърна Браян. Покойната му майка го беше научила да готви и той й беше благодарен.
С течение на дните Брайън спря да носи специалните си ястия на Алекс. Той му сервираше само това, което ядяха другите. Алекс беше доста зашеметен, но все пак предположи, че това е една от новите стратегии на Браян да го впечатли и реши да не се поддава.
Един ден Алекс минаваше покрай кухнята, когато видял Браян да работи извън смяната си.
— …И слагаш чесъна, добавяш малко черен пипер… — чу гласа на Браян. Любопитен, Алекс надникна вътре и видя група възрастни пациенти, струпани около Брайън, гледайки го как готви със страхопочитание.
Браян не спря дотук. Дори след смяната си той често се връщаше в старческия дом в случайни часове, за да провери дали някой има нужда от нещо. Той даваше всичко от себе си, за да гарантира, че всички са добре обгрижвани.
Любовта и привързаността на Брайън към обитателите трогнаха Алекс. Той осъзна, че човекът наистина обича работата си и не се опитва да го впечатли.
За първи път от години Алекс заспа усмихнат.
— Здрасти, Брайън е. Кой е? — Обаждането дойде, когато Брайън се приготвяше да тръгне към старческия дом.
— Готвач Брайън, здравей! Аз съм Стив и се обръщам към теб, за да ти предложа работа в моя 5-звезден ресторант. Ако проявяваш интерес, бих искал да се срещна с теб, за да обсъдим това допълнително.
Браян беше шокиран. Присъединяването към луксозен ресторант би помогнало да усъвършенства готварските си умения и би било добра стъпка към кариерата му. Неговата отдавнашна мечта беше да работи в петзвездно заведение. Но той реши да отхвърли предложението.
— Благодаря! Но вече намерих това, което искам. Обичам мястото, където работя сега, и няма да се откажа от него скоро. Съжалявам.
Същия следобед Брайън отиде в стаята на Алекс, за да му сервира обяд. Той влезе, мислите му бяха другаде, премисляйки решението си да отхвърли променящото живота предложение. Той остави храната на Алекс и взе подноса.
Когато се канеше да си тръгва, Алекс го извика и каза:
— Добавянето на студено, нарязано на кубчета масло към картофеното пюре ще разтопи маслото и ще го разпредели равномерно…като при ризото… Ще те чакам утре. Носи химикал и бележник!
Браян не можеше да повярва на ушите си.
— …И не ме разочаровай, момче. Синът ми Стив те покани за тази работа в 5-звезден хотел по моя молба. Просто исках да проверя дали наистина обичаш работата си. Радвам се, че я обичаш. Излез и се върни утре. Имаш много рецепти за учене!
Всеки ден след това Брайън идваше да посещава Алекс, за да се учи от него. Известният готвач разкри тайните си рецепти на амбициозния готвач, както и тактиката си за готвене.
В последния си тренировъчен ден Брайън също откри защо Алекс е спрял да готви и се е затворил далеч от света.
— Работех в 5-звезден ресторант преди 20 години. Бях на върха на кариерата си, когато го напуснах, за да отворя собствено кафене .— разкри Алекс.
— Отворих мечтаното си кафене, но то се запали и изгоря същата седмица. Бях инвестирал много пари в него. Всичко беше изчезнало и не можех да се възстановя от загубата. Исках да се върна на работата си, но те вече не ме виждаха като звезден готвач. Те ми се подиграваха и ме наричаха провал. Никога повече не готвих след това и реших да погреба тайните си рецепти със себе си. Преместих се тук, за да прекарам края на дните си в мир и далеч от хората, които ме съдят.
Браян беше трогнат до сълзи.
— И така, какво те накара тогава да ми разкриеш рецептите си?
— Истинската ти любов към хората тук. И страстта ти към готвенето. — отговори Алекс. — Сега можеш да работиш, където пожелаеш. Всеки 5-звезден ресторант ще те наеме на сляпо, защото вече знаеш някои от моите златни тайни. Успех!
— Не, няма да ходя никъде. Искам да работя тук. — заяви Браян. — След като дойдох тук, разбрах, че името и славата не са толкова важни, колкото да сме там за тези, които ни обичат и се нуждаят от нас. И се радвам, че те намерих тук.
Алекс беше зашеметен от отговора на Брайън и изчака да види докъде ще стигне, за да удържи на думата си.
Минаха няколко години и Брайън продължи да работи в старческия дом. Алекс беше доволен и го напътстваше с всичките си характерни рецепти. Той обичаше миризмата и вкуса на ястията, които Браян приготвяше. Алекс никога не е бил толкова щастлив.
Един ден, на смъртния си одър, той пожела да опита за последно любимото си кремообразно картофено пюре. Брайън изпълни това желание, като му сервира най-доброто картофено пюре, което някога е правил. Мъжът почина малко след това и беше положен близо до жена си.
Две години по-късно синът на Алекс, Стив и Брайън, се обединиха, за да отворят ново кафене в града.
— Как да го наречем? — попита Стив.
— Ще го кръстим на твоя баща и мой герой, майстор готвач Алекс! — отговори Браян.
