Тейлър, самотна майка, не очаква толкова ужасно начало на новата си работа като шофьор на богаташ. Нейният сексистки шеф, г-н Рейнолдс, почти я уволнява само защото е жена. Неговите предразсъдъци към жените го вкарват в големи проблеми, когато Тейлър хваща г-н Рейнолдс с любовницата му…
Тейлър чакаше на слабо осветения паркинг на луксозна офис сграда, стиснала волана на новопоръчания си SUV пред офиса на новия си шеф г-н Рейнолдс. Тя чакаше да го вземе.
34-годишната Тейлър беше нервна като лист на вятъра. Сърцето й биеше със смесица от безпокойство и отчаяние, което се засилваше всеки път, когато мисълта за новия й шеф проблесваше пред нея.
Нищо не трябва да се обърка днес.
„Трябва да направя всичко необходимо, за да впечатля г-н Рейнолдс, защото наистина имам нужда от тази работа.“, трескаво си помисли Тейлър.
Самотната майка се притесни, защото това беше първият й работен ден. Тя се надяваше на мил и разбиращ шеф. Но Тейлър едва ли е предполагала, че г-н Рейнолдс е груб и сексист…
Агенцията за наемане на персонал назначи Тейлър на позиция шофьор, въпреки че първоначално тя искаше да сервира.
Мислеше, че това ще й даде повече време след работа, за да се грижи за малкия си син Джери и да може да го учи на стихчета, преди да бъде записан на училище.
Когато й казаха, че местата за сервитьорки няма да бъдат налични поне в следващите шест седмици, Тейлър реши да не чака и да губи време. Така тя се съгласи да работи като шофьор и дотогава да изкарва пари.
Същата сутрин Тейлър облече свеж черен костюм с панталон и уверено изчака г-н Рейнолдс в колата.
Тейлър не беше виждала или чувала за новия си шеф. Така че, когато видя мъж в свеж син костюм да се приближава с куфарче, тя моментално предположи, че това ще е г-н Рейнолдс и се похвали с най-добрата си усмивка, преди да запали.
Г-н Рейнолдс небрежно се качи на задната седалка и беше погълнат от телефона си, докато затръшна вратата, без да обръща внимание на шофьора.
Казаха му, че днес ще има нов шофьор. Но никой не му каза, че ще бъде жена. Това щеше да развали сделката за г-н Рейнолдс. Той винаги е предпочитал мъже шофьори и е смятал, че жените са неспособни и несигурни зад волана.
— 74 Oak Street, моля, бързо! — Г-н Рейнолдс инструктира.
— Добро утро, г-н Рейнолдс! — Тейлър изчурулика с ярка усмивка от ухо до ухо, докато погледна към шефа си в огледалото за обратно виждане.
За неин шок, изражението на лицето на г-н Рейнолд премина от шок в отвращение, щом чу гласа ѝ.
— Уау, чакай малко! — той се намръщи, преди Тейлър да успее да закопчае колана си. Усмивката й изчезна, защото тонът на г-н Рейнолдс беше всичко друго, но не и любезен.
— Дама шофьор? По дяволите! Казаха ми, че ще има шофьор. И очаквах мъж. Не жена! Обърни се… госпожо, обърни се. — излая г-н Рейнолдс.
В гърлото на Тейлър се надигна буца. Тя се насили да се усмихне на лицето си и нежно се обърна.
— Здравейте, сър. Казвам се Тейлър…и съм вашият нов шофьор. Агенцията…
— Престанете, госпожо! Нямам нужда от жена шофьор. В молбата ви не се споменава, че сте жена. Мислех, че Тейлър е мъж!
— Това е унисекс име. Може би сте пропуснали частта за пола във формуляра за кандидатстване. — учтиво отговори Тейлър, все още усмихната.
Тейлър предположи, че г-н Рейнолдс ще разбере и просто ще я помоли да го закара до вкъщи или където иска да отиде. Но за нейн ужас той й извика да излезе от автомобила.
— Махай се от колата, госпожо! — Гласът на г-н Рейнолд порази Тейлър като болезнен удар в стомаха. — Глуха ли си? Вън от колата ми!
Очите на Тейлър бликнаха със сълзи и сърцето й започна да бие, докато тя бавно замръзна на седалката.
— Не, не… не, сър. Моля ви… — измърмори тя, втренчена в г-н Рейнолдс в огледалото за обратно виждане, гледайки как се върти с куфарчето си.
— Казах, излизай. Какво още правиш в колата? Тръгвай… веднага. Ще съдя агенцията ти, че ми е изпратила негодна шофьорка вместо мъж.
Тейлър беше твърде шокирана, за да помръдне. Затова г-н Рейнолдс ядосано излезе от колата и тръгна към предната част, като й направи знак да напусне веднага.
— Какво, по дяволите, правиш? Спри да ми губиш времето, госпожо. Излизай от колата ми веднага. Или ще накарам охраната да те изхвърли…
— Нямам цял ден! Вън! — Г-н Рейнолдс излая на Тейлър, докато пляскаше с ръце и псуваше под носа си.
Преглъщайки сълзите си, Тейлър отвори вратата на колата и нервно излезе, преди да се приближи до г-н Рейнолдс.
— Какво чакаш, госпожо? Трябва ли да ти казвам да ми дадеш проклетите ключове? — изплю той.
— Г-н Рейнолдс, моля, дайте ми шанс. — умоляваше Тейлър. — Имам нужда от тази работа. Имам малък син вкъщи. Аз съм самотна майка. Моля ви.
Но молбите на бедната Тейлър не бяха чути.
— Това не е мой проблем, госпожо. Слушай, губиш ми времето. Викам такси… и можеш да се прибереш вкъщи или където искаш. Просто… далеч от погледа ми. — скръцна той със зъби. Тейлър наистина трябваше да си тръгне в този момент. Защото това, с което щеше да се сблъска, беше само повече отвращение и дискриминация.
— Между другото, какво изобщо правиш тук? Не, сериозно те питам…
— …Какво правиш тук? Мислиш ли, че можеш да шофираш само защото имаш проклета книжка?
— Сър, не съм нова в шофирането. — каза Тейлър със спокоен тон. — Шофирам много добре…мога да ви го докажа…моля ви, просто ми дайте шанс. Имам нужда от тази работа…за моя син.
— Не съм толкова сигурен в това. — изръмжа г-н Рейнолдс, докато грабваше ключовете от Тейлър. — Не мога да поверя живота си на жена шофьор! Това не е работа, за която си създадена. Защо вместо това не правиш нещо друго? Нещо, което ти харесва? Като домакинство или метене на пътищата, или…
— …не, чакай…аз знам нещо още по-добро! Защо не си намериш работа като сервитьорка или барманка, където можеш да носиш къси поли и да показваш краката си!
Нещата станаха още по-неудобни за Тейлър, когато г-н Рейнолдс я прегледа от глава до пети и се ухили.
— Предполагам, че имаш хубави дълги крака, които могат да изглеждат горещи под тези чорапи! На жени като теб мястото е в кухнята, а не зад волана! Както и да е, спри да ми губиш времето. Това е. Приятен ден. Довиждане!
Г-н Рейнолдс се обърна, за да повика такси, докато Тейлър го гледаше как се отдалечава към ъгъла. Беше му ядосана, че преценява възможностите й по пола й.
Кой му е дал правото да съди избора ми на кариера? Как смее да подхвърля мръсни забележки за външния ми вид и да се измъкне само защото е някакъв богат бизнесмен, управляващ компания за милиони долари? Тейлър се ядоса на себе си.
Но тя знаеше, че не е на мястото, за да се изправи срещу г-н Рейнолдс.
Тейлър знаеше, че ще направи всичко по силите и влиянието си, за да се увери, че тя никога повече няма да намери работа в града, ако някога се изправи срещу него.
Освен това Тейлър отчаяно се нуждаеше от тази работа.
С храна, наем и малък син, за който трябваше да се грижи, тя реши да опита късмета си, за да убеди г-н Рейнолдс да й даде шанс да види дали се вписва добре в работата.
И така, без повече да мисли, Тейлър забърза след него и му препречи пътя.
— Г-н Рейнолдс, моля, изчакайте. Вижте, наистина имам нужда от тази работа. Имам подходящ лиценз, нали? Можете да ми се доверите…
— …Аз съм самотна майка. Имам малък син у дома и не мога да си позволя да се прибера с празни ръце и без работа. Моля ви… дайте ми само един шанс. Всичко, което искам, е… един шанс. Моля ви.
— Не ми пука! — Г-н Рейнолдс изплю. — Проблемът не е мой. Няма начин да седна зад волана с жена и да рискувам живота си само защото имаш шофьорска книжка… и син! Не искам да умра!
— …А вие луда ли сте, госпожо? Само вижте…от какъв ъгъл изглеждате като професионален шофьор, който може да вози богат бизнесмен като мен из града? Ами ако объркаш нещата по пътя и катастрофираш? Не искам да поемам никакви рискове.
Молбите на Тейлър увиснаха на косъм и г-н Рейнолдс не беше в настроение да я изслуша, камо ли да й даде шанс. Но горката самотна майка продължаваше да го моли.
— Г-н Рейнолдс, дайте ми шанс, моля. Знам графика ви. Освен това, дори ако извикате такси сега, пак няма да стигнете навреме, където искате…
— …може да отнеме известно време на шофьора на таксито да пристигне…и след това той да разбере грешно маршрута или който и да е пряк път поради трафика. Вече имате шофьор! Точно сега аз съм единствената, която може да ви отведе навреме.
Г-н Рейнолдс сбърчи вежди подозрително. Причините на Тейлър имаха доста смисъл за него. Освен това той вече закъсняваше за „важна“ среща и не можеше да си позволи никакво забавяне.
Минаха няколко секунди, докато г-н Рейнолдс прехвърляше мислите си. Тейлър го погледна с уверена усмивка и надежда, преливаща в очите й за отговора му.
Г-н Рейнолдс видя часа на ръчния си часовник и ахна. Поглеждайки напрегнато в очите на Тейлър, той кимна и каза:
— Добре! Върни се в колата! Считай я за твой тест драйв днес…
— …Ако ме впечатлиш и направиш добро впечатление, ще си помисля да те задържа. Само помисли! Но ако не съм доволен, тогава си уволнена. Тръгвай! — той се обърна към джипа, докато хвърляше ключовете от колата на Тейлър.
Голяма усмивка блесна на лицето на Тейлър.
— Благодаря ви, г-н Рейнолдс! — каза тя, докато грабваше ключовете и забърза към колата.
Беше близо до залез, когато Тейлър седна зад волана и караше новия си шеф през града до сградата, където той трябваше да се срещне с важен клиент.
Но поради големия трафик през този уикенд, Тейлър реши да мине по пряк път.
— Можеш ли да го направиш по-бързо, госпожо? — Г-н Рейнолдс изкрещя на Тейлър. — Движиш се със скоростта на костенурка. Не забравяй, че имам среща след 20 минути и трябва да съм там навреме. Побързай, става ли? Нямам време.
С хващане на волана и крак върху педала, Тейлър вече караше по-бързо. Но г-н Рейнолдс толкова бързаше, че я побутна да кара още по-бързо и да изпревари превозните средства отпред.
— Каза, че ще стигнем навреме. Като гледам скоростта ти, не мисля така! Имах ти доверие. Това ли е всичко, което имаш? Да тръгваме. Настъпи го, госпожо. Това ли е твоята скорост? Сега, разбираш ли защо искам мъж шофьор?
— …Вие, жените, не сте предназначени за такава работа, която ние, мъжете, можем да вършим лесно! Какво те е страх от ускоряване или нещо подобно, госпожо?
— Сър, не мисля, че всъщност трябва… — каза Тейлър, но г-н Рейнолдс не слушаше.
— Спри с тъпите извинения. Давай, давай, давай! Да побързаме. Направи го бързо. Не мога да си позволя да карам клиентите си да чакат. По-бързо, госпожо, по-бързо!
— Добре! Той го поиска! — помисли си Тейлър, докато свиваше устни, преди да натисне педала на газта.
Колата ускори и прекоси улицата, когато г-н Рейнолдс надникна през прозореца и помоли Тейлър да спре няколко минути по-късно.
— Спри! Сградата е точно там…там, тази. Спри точно тук…Ще сляза тук. — инструктира той.
Но Тейлър не можеше да го чуе ясно поради ръмженето на двигателя и клаксоните на превозните средства.
— Казах да спрвш тук, госпожо. Глуха ли си? — Г-н Рейнолдс изсъска, когато колата спря.
— Съжалявам, г-н Рейнолдс… не ви чух.
Г-н Рейнолдс се намръщи. Не беше в настроение да крещи на Тейлър, въпреки че явно беше раздразнен.
— Ще бъда на срещата за около половин час, става ли? — каза той преди да излезе навън. — Чакай ме тук. Не искам да паркираш на паркинга, защото ще закъснеем, ако се задръсти с повече коли. Просто бъди тук, става ли, скъпа?
Скъпа? Тейлър повдигна вежда, но не каза нищо, въпреки че знаеше, че това не е най-подходящият начин, по който един шеф би се обърнал към служителите си.
— Добре, г-н Рейнолдс. — учтиво каза Тейлър, когато г-н Рейнолдс слезе и се приближи до сградата, затваряйки вратата на колата след себе си.
Минаха около 15 минути.
Тейлър беше гладна и уморена и вдигна поглед от волана, на който се беше облегнала, когато силен бипкащ звук от задната седалка я събуди.
Телефонът й беше настроен на безшумен режим, така че тя моментално осъзна, че шефът й е оставил телефона си на задната седалка.
Тейлър грабна телефона и докосна известие за съобщение от подателя на име „Скъпа’
“Къде си?” прочетете първото съобщение, изпратено до г-н Рейнолдс преди час.
„Това е нашата годишнина“, гласеше друго, изпратено преди 15 минути, последвано от най-новите текстови съобщения, „Опаковавам си багажа… сериозно го мисля“.
— Боже мой! — Тейлър ахна.
Едва сега тя разбра, че г-н Рейнолдс е женен, че днес е годишнина от сватбата му и жена му му е ядосана, че не прекарва време с нея.
След като осъзна сериозността на ситуацията, Тейлър решил да се срещне с г-н Рейнолдс и да му даде телефона, за да може поне да отговори на съобщенията на жена си и да й каже за срещата, на която е.
Тейлър влезе във фоайето, но нямаше представа къде е г-н Рейнолдс в момента. Затова тя попита портиер, който миеше пода наблизо.
— Ъъъ, извинете…видяхте ли мъж в син костюм и бяла риза да минава оттук? Той дойде тук преди около 20 минути. Може би видяхте къде отиде? Трябва да му дам му този телефон спешно…
Портиерът спря да чисти и изслуша внимателно, преди да попита Тейлър:
— Имате предвид г-н Рейнолдс?
Очите на Тейлър изпъкнаха от облекчение.
— Да, прав сте. Г-н Рейнолдс! Видяхте ли го? Къде е?
— Да, той е на шестия етаж на тази сграда. Апартамент номер 609.
— Много благодаря! — каза Тейлър, докато бързаше към асансьора.
Задъхана и нервна, Тейлър взе асансьора до шестия етаж. Поемайки тежко дъх и надявайки се, че новият й шеф, г-н Рейнолдс, няма да й се сърди, че е прекъснала важна клиентска среща, Тейлър почука на вратата на апартамент номер 609.
Търпението на Тейлър се изчерпа, защото беше изминала минута, но все още нямаше отговор. Свивайки устни, Тейлър почука отново.
Но този път чу дръжката на вратата да щрака от другата страна и чу женски глас.
— Да?
— Ъъъ, тук съм, за да видя г-н Рейнолдс. — отговори Тейлър.
Тейлър изправи рамене и се усмихна, когато вратата бавно се отвори. Но това, което видя от другата страна на вратата, беше нещо, което никога не си бе представяла.
— Какво? Коя си ти? Какво искаш? — попита замаяно млада жена и се втренчи в Тейлър.
— Аз съм новият шофьор на мистър Рейнолдс.
Тейлър наблюдаваше как жената набързо уви бял чаршаф около себе си, закрепвайки го с една ръка. Бузите й бяха почервенели от срам, а косата й беше разрошена.
Тейлър пребледня от недоверие, докато оглеждаше жената от главата до петите.
Нейният шеф, 49-годишният г-н Рейнолдс, трябваше да е бил на среща с клиенти в тази стая. Или това беше казал на Тейлър преди час, преди да я накара да кара по криволичещите градски маршрути с пълна газ.
Но гледката пред Тейлър не изглеждаше като среща с клиенти. Това означаваше нещо друго, особено след като Тейлър забеляза г-н Рейнолдс да се втурва отвътре, докато бързо закопчаваше ризата си.
— Скъпи, това твоят телефон ли е, който тя държи? — жената изви вежди и замаяно се обърна към г-н Рейнолдс.
— Мади, Мадисън… скъпа, скъпа, скъпа… Мисля, че е важно служебно обаждане, става ли? Ще се върна след минута. — г-н Рейнолдс избърза покрай Мадисън, докато грабваше мобилния си телефон от Тейлър.
— Благодаря! А сега тръгвай! — той студено каза на Тейлър да отиде и да чака в колата. — Върви веднага. Тръгвай си!
Тейлър въздъхна и кимна, докато гледаше как г-н Рейнолдс говори със съпругата си по телефона.
“Как може мъж, който се наричаше „Перфектният“, да изневерява на две жени едновременно? Води ли г-н Рейнолдс двойнствен живот, мамейки и жена си, и любовницата си?” — учуди се Тейлър.
— Искаш ли кафе или вода? — Гласът на Мадисън изтръгна Тейлър от мислите й.
Мадисън протегна врата си, за да види дали г-н Рейнолдс е приключил с телефонното си обаждане. Тя нямаше представа, че той всъщност разговаря със съпругата си.
— Не, добре съм, благодаря! — Тейлър учтиво отхвърли.
— Добре! Ще те чакам вътре, скъпи! Побързай! — Мадисън завъртя очи и изчезна вътре, преди да извика на г-н Рейнолдс, който все още беше погълнат от телефона.
Мадисън затръшна вратата. Тейлър леко се обърна и чу г-н Рейнолдс да умолява жена си да не го напуска.
— Да, разбира се, скъпа. Не забравих днес годишнината от сватбата ни. Как да забравя, скъпа?
— …Не не не. Трябваше да бързам да се срещна с важен клиент от Токио. Не лъжа. Защо бих?
Веждите на Тейлър се сбърчиха от отвращение, докато стоеше там, слушайки всяка лъжа, която мистър Рейнолдс казваше на жена си по телефона.
— Захарче, слушай, не прави прибързани заключения, става ли? Обичам те… знаеш това! Ще се видим скоро, става ли? Можем да вечеряме навън… може би да отидем на пазар… и да отпразнуваме годишнината си тази вечер с малко шампанско и…!!
— Да, ще обясня всичко, когато се срещнем, става ли? Това е просто работа, скъпа. Не е първият път, когато имам такава среща. Така че не се тревожи. Ще се прибера скоро! Обичам те!
Г-н Рейнолдс ахна с облекчение веднага щом затвори и излая на Тейлър, че не си тръгва.
— Казах ти да си тръгваш, нали? Какво правиш още тук?
Г-н Рейнолдс не можеше да се накара да се изправи срещу Тейлър, защото знаеше, че тя знае малката му „мръсна“ тайна. Той се смути.
— Чаках те да приключите разговора с жена си и да ви попитам кога точно ще сте долу, защото споменахте, че ще се върнете след половин час. И това време изтече.
— Излизай и ме чакай в колата! — каза г-н Рейнолдс, затръшвайки вратата на стаята в лицето на Тейлър.
Тейлър вече щеше да тръгне, ако вратата не беше открехната, давайки й възможност да надникне в повече от двойния живот на г-н Рейнолдс.
— Сладко, скъпа, трябва да тръгвам. Спешно е. Получих служебно обаждане и трябва да съм там… — каза г-н Рейнолдс на Мадисън.
— Винаги правиш това, Рей! Моля те, не днес. Исках да прекарам целия ден с теб. — Мадисън, която изглеждаше пияна, каза на г-н Рейнолдс.
— Тиквичке, не мога… не мога, съжалявам. Ще ти изпратя съобщение, става ли? Може би можеш да ми изпратиш снимки по-късно тази вечер? Но моля те, не ми пиши, докато не ти кажа защото може да имам някои важни служебни разговори до късно вечерта, нали?
Г-н Рейнолдс обви ръце около кръста на Мадисън и двамата се канеха да се целунат страстно, само за да забележат, че Тейлър наблюдава всичко.
Г-н Рейнолдс яростно поклати глава.
— Какво?? Помолих те да си тръгнеш. Иди запали колата и ме изчакай, става ли?
Тейлър наведе глава и кимна, преди да напусне мястото. Тя изчака г-н Рейнолдс в колата и го видя да се приближава пет минути по-късно.
— Господи, какво правеше там горе извън апартамента? — излая той на Тейлър. — Не те ли помолих да изчакаш тук? Мисля, че вече имам много причини да те уволня.
— Съжалявам, г-н Рейнолдс. Не исках да се намесвам. Бяхте оставили телефона си в колата. Прочетох известията за съобщения от жена ви и…
— По дяволите! Чела си съобщенията на телефона ми?
— Не прочетох съобщенията на телефона ви, сър. Просто докоснах известието и видях поредица от само четири съобщения. Мислех, че е важно, защото жена ви спомена, че ви напуска. А телефонът ви беше заключен, така че не се притеснявайте. Не видях нищо друго. И никога не бих го направила!
Г-н Рейнолдс седна обратно в колата и инструктира Тейлър да го закара до вкъщи.
— Господи, това отнема цяла вечност! За бога, можеш ли да караш малко по-бързо, госпожо? Жена ми вече ми е ядосана… По дяволите! Колко време ще отнеме, преди да стигнем?
— 20 минути.
— 20 минути?? По дяволите, не! Това е толкова късно. Виж, имаш само още 10 минути, за да измислиш причината, поради която закъсняваме, и да ме заведеш при жена ми. Всичко е твоя грешка. Побързай. ..закарай ме там след 10 проклети минути!
— Г-н Рейнолдс, карам бързо, но…
— 10 минути, госпожо, или си уволнена! — излая г-н Рейнолдс.
Тейлър кимна и веднага отби встрани.
— Ти луда ли си? Помолих те да шофираш. Защо спрях? Шофирай… глупачке, закъсняваме.
— Излезте от колата! — каза Тейлър, разтърсвайки г-н Рейнолдс. Той не очакваше това да дойде.— Какво?
— Казах, излезте от колата, г-н Рейнолдс. Излезте!
Г-н Рейнолдс се огледа и видя, че са блокирани насред нищото на заобиколен път под железопътен прелез. Без да пита повече, той излезе от колата.
— Какво, защо ме помоли да сляза от колата? — попита той Тейлър. Но тя не каза нищо и вдигна капака на колата.
— Какво, по дяволите, правиш? Какво не е наред?
— Свалете си сакото. Просто направете каквото ви казвам, става ли? Свалете го! — Тейлър изкрещя на г-н Рейнолдс.
— Какво, по дяволите, става с теб? Какво правиш? И защо искаш да си сваля сакото?
— Просто направете каквото казвам. Губите време. Свалете това проклето сако и елате тук…
Г-н Рейнолдс не можа да проумее какво се случва и ядосан свали сакото си. Сложи го в колата и се приближи до Тейлър.
— Защо поправяш колата сега? Работеше добре. Какво не е наред с теб?
— Запретнете ръкави. — каза Тейлър, едва вдигайки поглед към г-н Рейнолдс, който беше зашеметен и объркан.
— Какво?
— Казах, запретвайте ръкави. Не ме ли чухте? Бързо.
Г-н Рейнолдс запретна ръкави и наблюдаваше как Тейлър прокарва ръце по мазните части на колата.
— Дръжте това! —— каза тя, протягайки му мазна тел.
— Какво? Луда ли си?
— Побързайте. Дръжте го с две ръце.
Г-н Рейнолдс сви рамене и задържа телта, намазвайки и двете си ръце.
— Сега какво? — попита той Тейлър с разочарован и ядосан тон.
— Върнете се в колата…и не си чистете ръцете!
20 минути по-късно Тейлър намали на паркинга на апартамента на г-н Рейнолдс, където съпругата му Елиз го чакаше с багажа си.
— Това жена ви ли е? — попита тя г-н Рейнолдс.
— Защо мислиш, че ви помолих да спреш колата?
Тейлър спря и слезе, като погледна Елиз с топла усмивка.
— Г-жо Рейнолдс, казвам се Тейлър. Аз съм новият шофьор на г-н Рейнолдс и се присъединих днес…
— …Наистина съжалявам, г-жо Рейнолдс. Колата ни се повреди на магистралата и г-н Рейнолдс толкова бързаше да се прибере. Не можахме да я изтеглим до гаража, тъй като не се виждаше нищо. Нито един от механиците, които повикахме, не беше свободен. Така че г-н Рейнолдс и аз трябваше да извършим малка поправка сами.
Елиз размени погледи със съпруга си, г-н Рейнолдс, който кимна и се усмихна топло.
Тейлър направи големи очи и се извини.
— Ъъъ, още веднъж много съжалявам за забавянето, г-жо Рейнолдс.
— Джейкъб, вярно ли е? Колата ти се е развалила по пътя? — Елиз се обърна към съпруга си.
Г-н Рейнолдс показа на Елиз мазните си ръце и се усмихна.
— Разбира се, захарче! Защо мислиш, че закъснях, скъпа? Не исках да закъснея и да те разочаровам повече!
— Защо не ми се обади вместо това? — Елиз се намръщи. — Щях да ти дам повече време да извикаш такси или нещо подобно. Защо трябваше да бързаш?
— Как можех да докосна телефона си… просто погледни ръцете ми. — размаха с мръсните си ръце г-н Рейнолдс. — Покрити са с масло! И не можех да оставя шофьорката сама там… затова решихме да поправим колата.
Гледайки мазните ръце на Тейлър и г-н Рейнолдс, Елиз се засмя, казвайки:
— Слава Богу! Знаеш ли, вече си представях гадни неща. Радвам се, че най-накрая се появи!
— Благодарим ви за разбирането, г-жо Рейнолдс. И честита годишнина! — каза Тейлър.
— Чакай малко…откъде знаеш, че днес е годишнината от сватбата ми…?
Преди Елиз да успее да приключи разговора, г-н Рейнолдс се включи.
— А, казах й по пътя. Трябваше да й кажа защо толкова бързах да се прибера, за да видя прекрасната си жена!
Елиз кимна и се усмихна.
— Добре, благодаря за пожеланието, Тейлър… Ъъъ, Джейкъб, ще отидем ли да се измиеш и може би да поръчаме храна? Толкова съм изтощена след почистването и прането.
Г-н Рейнолдс се съгласи.
— Звучи страхотно, скъпа. Да вървим! И нямам търпение да…
Елиз спря г-н Рейнолдс и плахо погледна Тейлър.
— Между другото, исках да взема колата ти назаем за утре. Знаеш, че не знам как да шофирам… така че може ли твоята прекрасна шофьорка да ме закара до книжарницата и салона? Мислех да се срещна с приятелка, също. Така че утре ще бъде натоварен ден за мен. Може би можеш да резервираш такси до офиса си, ако нямаш нищо против?
— Ах, за мен е удоволствие, скъпа. Защо не? Всичко за теб. — каза г-н Рейнолдс.
Но шокираното му изражение означаваше нещо друго, което Елиз не можа веднага да разгадае, което само Тейлър разбираше.
— Прекрасно! Добре, тогава ще се видим утре, Тейлър. Беше ми приятно да се запознаем. Още веднъж, благодаря за пожеланието!
— За мен е удоволствие, г-жо Рейнолдс! Лека нощ.
Точно когато г-н Рейнолдс забърза зад жена си с багажа й, той спря и се втурна обратно към Тейлър.
— Чакай, чакай за секунда, скъпа. Трябва да напомня на шофьора за нещо наистина важно. Тейлър, една секунда!
— Слушай, искам да се преструваш, че говорим за важна бизнес среща, става ли? — прошепна г-н Рейнолдс на Тейлър.
— Това остава между нас… Искам да резервираш лимузина след два дни… и да ме вземеш на една пресечка от офиса ми. Ясно ли е?
— Още нещо… ще прекараш деня си предимно със съпругата ми утре. Ако тя попита нещо, отговорът ти е „Не!“ добре? Тя ще опита различни начини да измъкне нещо от теб. Не забравяй, че аз съм този, който ти плаща.
Г-н Рейнолдс се отдръпна от Тейлър.
— В шест часа…не забравяй. Той е много важен клиент и не мога да си позволя да пропусна тази сделка. Бъди там навреме! — извика той достатъчно силно, за да го чуе Елиз.
— Добре! — Тейлър отговори, докато се обръщаше, гледайки как г-н и г-жа Рейнолдс влизат в апартамента.
На следващия ден Тейлър взе Елиз от апартамента и отиде до най-близката книжарница, само за да се отклони по указание на Елиз.
Едва тогава Тейлър се усети. Елиз не възнамеряваше да се срещне с приятелка или да се отпусне в салона, както беше твърдяла предишната вечер.
— Добре, тогава защо не ми кажеш какво видя? Къде беше той вчера? — Елиз побутна Тейлър за истината точно когато спряха в парка.
— Откъде знаете, госпожо Рейнолдс?
Елиз въздъхна и завъртя очи.
— Познавам този мъж от 10 години. Мислиш ли, че не чух гласа на онази жена по телефона вчера, докато Джейкъб говореше с мен? Чух същия глас няколко пъти… и знам, че това не е съвпадение.
Тейлър се разкъсваше между заплахата на г-н Рейнолдс да я уволни от работа и разкриването на истината на съпругата му.
— Кажи ми, Тейлър. Какво би направила, ако това ти се случи? Съжалявам… Знам, че съпругът ти вече го няма. Току-що ми каза. Но какво би направила, ако беше на мое място?
— Имам малка дъщеря, точно като твоя син! — добави Елиз със сълзи, блеснали в очите й.
— Знаеш ли колко ми е трудно да търпя лъжите на този мъж, докато се опитвам да се преструвам пред дъщеря ми, че всичко е наред? Можеш ли да ми кажеш какво видя? Коя е?
Тейлър въздъхна тежко. Тя знаеше, че може да бъде уволнена за това, но осъзна, че е несправедливо да държи Елиз в мрежа от лъжи.
— Права сте, г-жо Рейнолдс. Точно както подозирахте. Г-н Рейнолдс има любовница… и той беше с нея, когато се обадихте.
Елиз се облегна назад и се усмихна, а умът и сърцето й бяха във война в този момент. Тя отдавна знаеше, че съпругът й е намислил нещо извън брака, но не можеше да намери солидни доказателства, за да го докаже.
Имаше моменти, когато Елиз дори се беше изправяла срещу г-н Рейнолдс за късното му прибиране или петна от червило по ризата му. Но той винаги намираше начин да избяга от подозрението на Елиз и да запази извънбрачните си връзки в тайна.
— Знаеш ли от колко време продължава това? Той каза ли нещо?
— Не! Видях ги заедно вчера. Но знам къде е нейния апартамент.
— Хм, това е страхотно, Тейлър. — кимна Елиз. — Ще измисля начин да използвам тази информация. И ще имам нужда от твоята помощ за нещо, което планирам…
— Г-жо Рейнолдс, исках също да ви разкажа за…
— Не ме наричай с фамилията на този човек. Просто Елиз звучи добре!
— Добре. Елиз, има още нещо, което исках да ти кажа.
— Да, продължавай.
— Снощи г-н Рейнолдс ме помоли да резервирам лимузина на негово име… каза ми да го взема на една пресечка от офиса му вдругиден.
— О, разбирам! Значи това беше така наречената „важна“ клиентска среща, с която той се хвалеше? Интересно! Той също така ми каза, че ще закъснее след това корпоративно парти след срещата.
Тейлър кимна.
— Знам, че ще ме уволни. Сега най-малко се притеснявам за това… защото чувствам, че трябва да знаете истината за съпруга си.
— Благодаря, Тейлър! Слушай, имам план…
Два дни по-късно…
— Боже, никога не идваш навреме, Рей! — Мадисън измърмори, когато г-н Рейнолдс се настани до нея в лимузината в деня на срещата им.
Те прекараха деня в курорт и се върнаха в апартамента на Мадисън.
— Много съжалявам, скъпа. Тъкмо говорех с управителя на курорта… планирах следващия ни престой тук! Радвам се, че всичко е подредено. Без повече разсейване! Изцяло твой съм… Отново!
— Добре, тогава кога ще пазаруваме булчинската рокля, която обеща миналия месец, помниш ли? — Мадисън се обърна към г-н Рейнолдс.
„— Булчинска рокля? Чакай, сериозно ли? Хайде, Мади! Има много други „хубави“ неща, които можем да правим, вместо да се женим. Какво ще кажеш за едно приятно пътуване до Ибиса след две седмици…където можеш да се насладиш на невероятни спа масажи, морски дарове…и много пазаруване?
Мадисън се изчерви, когато г-н Рейнолдс стисна бедрото й и се облегна удобно.
— Да вървим, шофьор! — инструктира той Тейлър. — И нека не бързаме този път! Затвори прозореца! Съсредоточи се върху пътя, докато аз…
Прозорецът се вдигна, преди напълно да затвори г-н Рейнолдс и Мадисън, докато се настаняваха удобно на местата си.
— Знаеш колко много те обичам? — Мадисън прегърна г-н Рейнолдс и каза, облягайки се на рамото му.
— Знам, скъпа! И тази вечер ще ти покажа колко много те обичам!
Мадисън избухна в зашеметен смях, когато г-н Рейнолдс я целуна по челото.
— Изглеждаш прекрасно в тази рокля!
Точно когато г-н Рейнолдс сипеше възхвали на любовницата си, колата спря и той беше толкова погълнат от флирта с Мадисън, че не забеляза съпругата си Елиз да стои отвън.
— Хей, шофьор! Защо спря колата? Побързай, става ли? Трябва да стигнем до апартамента навреме.
Точно тогава вратата на колата се отвори.
— Може ли? — каза Елиз, докато влизаше в колата. — Надявам се, че не ви безпокоя, двете влюбени гълъбчета! Не се притеснявайте… Ще ви отнема не повече от пет минути от ценното ви време.
— Рей, коя е тя? — Мадисън се обърна към г-н Рейнолдс.
— Елиз… Захарче? Какво…Как…?
— Да, аз съм, Джейкъб. Какво става?
— Захарче?? — възкликна Мадисън.
— Да, той ме нарича така! И Джейкъб, скъпи, предполагам, че вече разбираш, че твърде много „захар“ е вредно за здравето! О, между другото, аз съм негова съпруга!
— О, Боже мой… Джейкъб… ти… още ли си женен? Ти ми каза, че си се развел отдавна. — извика Мадисън.
— Шофьор, можем да тръгваме! — извика Елиз на Тейлър, докато колата потегляше напред.
— Скъпа, мога да обясня. — каза г-н Рейнолдс на Елиз. — Не е това, което си мислиш. Тя е… тя е просто приятел.
— Просто приятел?? — Мадисън сбърчи вежди.
— О, нека ти кажа нещо, Джейкъб. Чаках този момент толкова дълго, че дори не можеш да познаеш. — присмя се Елиз. — Просто искам да му се насладя още малко. Шофьор, намали малко. Обичам това…
…Мислех, че ще боли…или ще ми горчи. Но повярвай ми…никога не съм била толкова развълнувана. Чувството е толкова невероятно, че дори не мога да го опиша! — добави Елиз.
— Елиз, всичко си объркала. Моля те, мога да обясня.
— О, млъкни, Джейкъб! Е, как беше джакузито в курорта? Хареса ли ти?
Мадисън и г-н Рейнолдс пребледняха от шок, докато гледаха как Елиз изважда скрита камера зад седалката.
— Какво по дяволите?? — Г-н Рейнолдс извика, бързо осъзнавайки, че дейностите и разговорите му с Мадисън в лимузината са били записани.
— Не можеш да докажеш нищо, Елиз! Познаваш моите адвокати. Бих им платил тройно, само за да ме измъкнат от тази бъркотия! Губиш си времето.
— Малка поправка, Джейкъб. Те са моите адвокати! Работят за мен толкова дълго!
— Какво??
— Чакам този момент от две години…откакто ми изневери за първи път. Мислиш ли, че не знам нищо, Джейкъб?
— Боже… това не може да се случи. — г-н Рейнолдс зарови лице в ръцете си и въздъхна.
— И така, колко време те лъже той? От колко седмици е връзката ти с него? — Елиз се обърна към шокираната Мадисън.
— Два месеца.
— О, добре, не е зле. Рекордът му е три, нали Джейкъб? Но повярвай ми, скъпа…краят винаги е бил един и същ. Той никога не се привързва към една жена завинаги и продължава да се разклонява маймунски, когато му омръзне!“
Лицето на Мадисън беше зачервено.
Междувременно Елиз продължи:
— Заедно с днешния запис, имам още доказателства за твоята измама, Джейкъб!
— Какво? Моята измама? Какво имаш предвид?
— На тези документи е. — Елиз хвърли папка с документи в скута му.
— Но… но Елиз, скъпа, не можеш… — г-н Рейнолдс заекна шокирано, щом набързо прегледа информацията.
— Не ме наричай така… фалирал си, Джейкъб. И замразих всичките ти банкови сметки и карти. Дай да ти видя лицето. — засмя се Елиз. — Бъди готов за документите за развод утре.
— Елиз, не, моля те, не прави това. Моля те, съжалявам.
— Съжалявам? Вече няма смисъл, Джейкъб. Не желая да те виждам отново!
— Готова съм да ви дам изявлението си. — каза Мадисън на Елиз.
— О, благодаря ти, захарче! Да, това би било наистина полезно! — каза Елиз.
Преди г-н Рейнолдс да успее да преживее целия този шок, Елиз помоли шофьора да отбие.
— Вън! — изплю тя г-н Рейнолдс.
Г-н Рейнолдс слезе от колата с късче надежда за прошка и ново начало в очите му.
— Хайде, Елиз. Моля те, не ми причинявай това. Съжалявам.
Но Елиз отказа да говори или да слуша, докато колата бавно се движеше на заден ход. От шофьорското място Тейлър вдигна поглед към г-н Рейнолдс и се усмихна.
— Помислете мъдро, г-н Рейнолдс, какво ще правите след това…
— …Може би можете да се пробвате като механик, защото не сте нов в поправянето на коли…и в омазняването на ръцете си!
Г-н Рейнолдс сведе глава от срам.
Лимузината бавно се придвижи напред и изчезна в гъстия вечерен трафик, докато г-н Рейнолдс разочаровано наблюдаваше, блокиран на пътя.
