Младо момиче открива, че е бременна на 17 и нейните религиозни осиновители я гонят от къщата, но в крайна сметка тя намира помощ по най-неочаквания начин.
— Излез! — осиновителката й изкрещя, докато Кендъл покри лицето си с ръце и захлипа. — Ти, отвратителна грешница! Не искам да те оставя в тази къща с невинните ти братя и сестри!
Кендъл хвърли умоляващ поглед на осиновителя си, но той сви рамене и се обърна. Той никога не би тръгнал срещу мама, никога! Майка й избута Кендъл към вратата.
— Греховете на бащите! Трябваше да знам, че ще бъдеш разпусната жена като майка си!
Кендъл седеше и ридаеше на бордюра пред къщата, докато осиновителят й не излезе с раница.
— Сестра ти опакова няколко неща за теб. — каза той и й подаде малък свитък доларови банкноти. — Съжалявам, Кендъл… Но ти познаваш майка си…
Кендъл избърса очите си и го погледна.
— Тя не ми е майка! — извика тя. — И ти не си ми баща! Ти обеща да ме обичаш, независимо от всичко, така правят истинските родители! — След това той се отдалечи, изглеждайки засрамен, а Кендъл взе малкото си вещи и си тръгна.
Тя беше осиновена като бебе и отгледана в дома на Джордан заедно с 4 други деца. Те бяха добри хора, но бяха религиозни фанатици, които не празнуваха рождени дни или Коледа, защото беше греховно.
Животът на Кендъл и нейните братя и сестри беше ограничен до ходене на училище през седмицата и ходене на църква в неделя и като всеки друг тийнейджър тя започна да се бунтува. Искаше да отиде на кино и да носи красиви дрехи и червило.
Тя искаше да ходи на партита, да целува момче и да се влюбва, и тъй като всичко това й беше отказано, тя загуби всякакво чувство за истински граници. В крайна сметка се беше забъркала с лошото момче от училище и след месеци беше бременна.
— Сега няма чудеса! — горчиво си каза тя. — Няма ангел-пазител, който да те пази!
Най-съкровената фантазия на Кендъл беше, че има ангел-пазител, който я пази и понякога пуска магически подаръци в живота й.
На рождения си ден тя винаги е получавала подаръци, които се доставяха в училище и които криеше в шкафчето си и никога не ги носеше вкъщи. По Коледа тя щеше да намери захарни бастунчета, висящи на дървото пред прозореца й, и ярък коледен чорап, пълен със забранени екстри.
Кендъл бе наблюдавала своя ангел-пазител, но така и не успя да зърне мистериозното присъствие. Сега, когато беше сама на света с бебе в корема си, беше моментът, когато най-много се нуждаеше от този ангел.
Тя отиде до близкия парк и седна с раницата в скута си. Тя преброи парите, които нейният осиновител й даде. Малко над $56. Не беше достатъчно дори за една нощ в долнопробен мотел.
Кендъл отново започна да ридае, след което чу приятелски глас.
— Здравей, момиче, какво може да е толкова лошо? Може би мама Мила може да ти помогне!
Кендъл вдигна поглед към висока жена с приятелска усмивка. Тя носеше ярко оцветена престилка на цветя и държеше ножица за резитба в едната си ръка и китка рози в другата.
— Аз съм… Добре… — Кендъл подсмърчаше.
Жената поклати глава и седна до Кендъл.
— Не, скъпа, не си. — каза тя. — Но знаеш, че можеш да ми кажеш. Няма да те съдя.
Така Кендъл изля цялата си нещастна история и каза:
— Значи нямам пари, нямам работа, нямам къде да отида и имам бебе, за което да се грижа.
— Ще ти дам работа. — каза спокойно Мила. — И аз имам малко място, където можеш да останеш, но ще трябва сама да се грижиш за бебето!
— Ще ми дадеш работа? — въздъхна Кендъл. — Наистина ли?
— Да. — каза Мила. — Имам щанд за цветя в този край на парка, но исках да отворя друг близо до бизнес района. Ще те науча как да правиш цветни аранжировки и ще видим как ще стане.
Кендъл се усмихваше през сълзи.
— Аз го мога! Обичам цветята!
— Добре тогава. — каза Мила. — Ела да видиш малкия апартамент, в който мога да те настаня.
Апартаментът не беше далеч. Беше мъничък, но много чист и уютен и Кендъл не можеше да повярва на късмета си. Може би нейният ангел пазител все пак беше до нея!
През следващите няколко месеца нещата се подобряваха и подобряваха. Щандът за цветя в бизнес района имаше голям успех и Мила беше много доволна от Кендъл. Лекарят, при който Мила я заведе, обяви, че и тя, и бебето са здрави.
Пет месеца по-късно Кендъл роди прекрасно момченце, което нарече Майкъл. Мила даде на Кендъл три месеца отпуск, преди тя да се върне на работа, а адаптирането към новородено беше наистина трудно.
Майкъл плачеше през цялото време, а Кендъл непрекъснато сменяше памперсите му. Изглеждаше, че никога не спи повече от 10 минути наведнъж и Кендъл беше напълно изтощена. Тогава една сутрин тя се събуди от слънцето, струящо в нейната спалня.
— Майкъл! — извика тя и изтича до малката стая на бебето си. Майкъл спеше дълбоко, с малките му юмруци под брадичката изглеждаше като абсолютен ангел. Кендъл не можеше да повярва, че синът й е спал цяла нощ, без да го нахрани или да намокри памперса си!
Тогава тя забеляза, че шишето, което беше подготвила за нощното му хранене, беше празно и че памперсът му беше чист и сух.
— Това е толкова странно! — каза си тя. — Нахранила съм го и съм го преоблякла насън?
Тази нощ Майкъл не плака отново и когато Кендъл се събуди сутринта, беше нахранен, сух и спеше спокойно.
— Това става наистина зловещо! — Кендъл се замисли. — Може би ходя на сън или нещо подобно. Тази нощ няма да спя!
Кендъл лежеше будна в очакване на най-малкия звук от стаята на Майкъл и в три сутринта тя чу тих вик, последван от приглушени звуци. Имаше някой в стаята на Майкъл!
Кендъл надникна в стаята. Имаше жена, наведена над креватчето на Майкъл, която му говореше тихо и му сменяше памперса. Кендъл натисна ключа за осветлението.
Коя си ти? — изкрещя тя. — Махни се от бебето ми!
Жената ахна и Майкъл започна да крещи. Тогава жената вдигна Майкъл и започна да го успокоява.
— Здравей, Кендъл — каза тя спокойно. — Аз съм Марта Дъглас и съм твоята майка.
Марта разказа историята си на Кендъл. Подобно на Кендъл, Марта беше забременяла много млада, на 16.
— Майка ми искаше да направя аборт, но аз отказах. — обясни Марта. — И така, тя ме изгони и трябваше да се откажа от теб.
— Това беше най-трудното нещо, което някога съм правила и ми разби сърцето. Бях решена да остана в живота ти, Кендъл, затова те виждах възможно най-често и ти изпращах подаръци за рождения ден и коледни лакомства.
— По-късно завърших гимназия и започнах собствен бизнес. Имам редица магазини за цветя в града, над трийсет, така че беше лесно да накарам една от моите служителки, Мила, да ти предложи работа. Тази къща беше на покойната ми майка…
— Но защо не каза нещо? Защо се криеше? — попита Кендъл.
Марта сви рамене.
— Беше ме срам. — прошепна тя. — Знам какво сигурно мислиш за мен, особено след като задържа бебето си… Не исках да разбереш, просто исках да се наспиш добре.
— Късметлийка съм. — каза Кендъл, прегръщайки Марта. — Ти и Мила ми помогнахте, иначе трябваше да се откажа от Майкъл! Как бих могла да си помисля лошо за теб?
Марта си върна дъщеря си и внука си и те се преместиха в нейната красива къща. Най-накрая Кендъл имаше любяща и разбираща майка, която я обичаше и подкрепяше безусловно.
