Глория не се доверява на новата жена на сина си Джордж, Анастейжа, затова решава да изнесе шокираща реч на сватбеното му тържество, което предизвиква значителна суматоха, която разкрива скрита истина.
Глория Сандфорд грабна микрофона и се прокашля.
— Добър вечер, дами и господа, семейство и приятели. Аз съм майката на Джордж, Глория, за всеки, който не ме познава… — започна тя, усмихвайки се, сякаш всичко е наред.
Но не беше. Нейният син, Джордж, току-що се беше оженил за приятелката си Анастейжа преди два часа, въпреки че излизаха само от няколко месеца. Глория беше предупредила сина си, че няма доверие на жената. Разбира се, той не обичаше да чува мнението й и веднага я игнорира.
— Мамо, не й вярваш само защото тя не идва от богато семейство. Това не е честно. — заяви Джордж по време на първата им вечеря заедно. Анастейжа току-що беше отишла до тоалетната и Глория изрази притесненията си.
— Не това е причината, Джордж. Срещала съм много хора от най-различни професии и знаеш, че не съм сноб въпреки нашите пари. — възрази по-възрастната жена. — Просто се чувствам подозрителна към нея.
— Защо? — попита той отбранително.
— Когато не гледаш, изражението й се променя напълно. Сякаш прави този перфектен женски образ, но в момента, в който те няма или не гледаш, се отпуска. Смразяващо е. — разкри тихо и искрено Глория.
Но Джордж поклати глава.
— Не вярвам в това. Анастейжа е прекрасна. Тя честно казано не се интересува от пари. Щях да знам. Не искам да чувам повече за това, става ли?
Глория стисна устни и не каза повече дума.
За съжаление Джордж не обърна внимание на предупрежденията й и няколко месеца по-късно предложи брак на Анастейжа. Те побързаха да се оженят, твърдейки, че не искат голямо зрелище, така че церемонията им беше малка, но все пак скъпа в много отношения. Проведе се на страхотно място в Джорджия.
По време на приема Глория реши да вдигне наздравица, за да разкрие нещо важно.
— Прекрасно е да бъда тук на сватбата на сина ми и Анастейжа. Надявам се, че ги очакват много години щастие и очаквам с нетърпение да отпразнувам много важни моменти, които предстоят. — започна тя. — Но аз стоя тук, защото искам да направя страхотен подарък и на двама ви. — продължи Глория, вперила поглед в младоженците.
— В продължение на години животът ми се определяше от парите на семейството ми. Всички хора, с които излизах или се сприятелявах, бяха разпитвани и не искам синът ми да страда повече от това. Затова реших да го премахна от завещанието си и да оставя цялото богатство на семейството ми за благотворителност, така че това да не създава проблеми в брака им. Наздраве на всички!
Глория вдигна чашата си към смъртоносно тиха стая, докато тишината не беше нарушена от Анастейжа, която започна да ридае силно.
Джордж се изправи, като почти събори стола си на земята.
— Мамо!
Той се наведе, за да потупа новата си съпруга по гърба, когато тя изведнъж се изтръгна от ръцете му и стана от мястото си.
— Не ме докосвай! Не мога да повярвам! Цялата ми работа от месеци за това! Майка ти е ужасна жена! А ти си просто… най-скучният човек! Не мога да те понасям, а сега нямаш пари! — извика тя. — Веднага ще подам молба за развод! Може би ще успея да извлека нещо от това!
Джордж стоеше замръзнал на мястото си, но Анастейжа не я интересуваше. Тя се обърна, хвана скъпата си рокля с две ръце и тръгна към изхода. Членовете на семейството й напуснаха, а останалите гости в крайна сметка също си тръгнаха, защото беше твърде неудобно.
Глория беше останала на същото място, където изнесе своя тост през цялото време и видя сина си да излиза от мястото на сватбата по някое време. Когато се увери, че всички са си тръгнали, отиде да го намери.
Джордж седеше на стълбите на сградата, хванал глава в ръка и пръстите му отчаяно прокарваха косата му. По-възрастната жена се настани до него и го потупа по гърба.
— Първо, искам да кажа, че никога не съм искала да направя нещо толкова драстично. Но чувствах, че трябва да го направя. — прошепна Глория на сина си, който вдигна глава и имаше видими сълзи по бузите си. Той клатеше глава към нея.
— Аз… не знам какво да кажа. Първоначално бях толкова ядосан на теб, но… аз… аз ннякога съм очаквал, че Анастейжа ще направи или каже тези неща. — каза Джордж бавно, гласът му се пречупи.
— Не знаех, че маската й ще падне така. — добави Глория, продължавайки да потупва сина си по гърба.
— Как разбра, че лъже?
— Опитвах се да го обясня преди. Всичко е въпрос на чувства, предполагам. И преди съм била в такива ситуации. Парите понякога могат да подлудят хората. — опита се да обясни тя, докато го утешаваше.
— Какво ще правя сега? Тя ще подаде молба за развод. Може ли да получи нещо? — зачуди се той, като най-накрая изтри сълзите си.
— О, не. Веднага ще подадем молба за анулиране. Еднодневният брак така или иначе няма да й донесе нищо при развод. Но анулирането е по-лесно, защото тя буквално напусна веднага след сватбата . Отивам при нашия адвокат веднага. — разкри Глория, усмихвайки се за първи път на сина си.
— Благодаря ти, мамо. Благодаря ти! — каза Джордж и двамата се изправиха. Беше време да приключат с това и да продължат напред.
Анастейжа накара адвоката си да се опита да се бори с Джордж и да измъкне нещо от него. Все пак в крайна сметка не успя да получи нищо, защото няколко души бяха свидетели как тя омаловажи новия си мъж на сватбата след съобщението на майка му.
Няколко години по-късно Джордж намери добра жена, която честно казано не се интересуваше от парите, а Глория я обожаваше.
