Мелинда открива два самолетни билета в куфарчето на съпруга си, единият с неговото име, а другият с името на неизвестна жена, което я кара да е подозрителна за първи път в брака й. Но тя никога не е очаквала какво ще се случи, когато пристигне на местоназначението им.
— Много съжалявам, скъпа. Знам, че обещах този уикенд да е само за нас, но трябва да замина отново. Беше напълно неочаквано. Не можех да кажа „не“ на шефа си. — каза Дейвид на Мелинда, когато пристигна у дома петък вечер. Раменете на Мелинда се свиха пораженчески рамене, докато седеше в кухнята.
Беше толкова развълнувана от плановете им да се разходят по плажа в техния град Уестпорт, Вашингтон, особено защото съпругът й пътуваше толкова много по работа. Липсваше й ужасно, но трябваше да го разбере. Тя също имаше кариера, но тя беше много по-стабилна и не включваше работни пътувания.
— Всичко е наред, скъпи. Следващият път, предполагам. — отговори тя и се приближи да го целуне.
— Отивам да си опаковам чантата и куфарчето за утре. — каза Дейвид, отвръщайки на целувката.
— Искаш ли да направя това вместо теб?
— Не, мога да го направя. Вече работи толкова много, за да приготвиш вечерята ни. Между другото мирише прекрасно. Ще си опаковам багажа, ще си взема душ и ще можем да ядем и да говорим. Става ли? — каза той и тръгна към спалнята им.
Мелинда се съгласи. Храната й миришеше страхотно. “Поне ще имаме хубава вечеря.”, помисли си Мелинда. Беше разочарована, но не можеха да направят нищо по въпроса.
Когато чу душът в банята, тя реши да провери куфарчето му, защото той постоянно забравяше нещо. Тя се увери, че портфейлът му е там и пренареди останалото съдържание на куфарчето. Тогава нещо привлече вниманието й.
От страничния джоб надничаше самолетен билет. Тя го грабна, за да го постави върху останалите му неща, за да не се изгуби, но за неин пълен шок имаше два билета. Единият беше с неговото име: Дейвид Шербърн, но другият беше с женско име: Анамари Симънс.
Мелинда замръзна с билетите в ръка. Тя прочете пак и видя, че билетите са за Маями, Флорида.
Какъв бизнес имаше Дейвид в Маями? Коя беше тази жена? Обикновено пътуваше сам или поне винаги така й казваше. Защо имаше два билета? Защо я излъга? Но най-лошият въпрос, който мина през ума й беше: Изневеряваше ли й?
Изведнъж душът спря и Мелинда замръзна на мястото си. Тя върна билетите там, където ги намери в куфарчето, и излезе от спалнята. Когато съпругът й слезе за вечеря, тя се държеше така, сякаш нищо не е наред, но колелата в ума й се въртяха. Трябваше да направи нещо в тази ситуация. Но какво?
***
Неделя сутрин в Маями, Флорида.
Мелинда пристигна в Маями, без да знае какъв точно ще бъде планът й. Дейвид тръгна рано сутринта в събота и тя беше прекарала целия ден в обмисляне на ситуацията. Накрая тя потърси в историята му в Google и имейла му – знаеше, че е грешно да го шпионира, но беше отчаяна – и откри, че той е резервирал стая в хотел Mandarin Oriental.
Подозренията й станаха още по-лоши. Дейвид може да изневерява; може би през цялото време е изневерявал. През цялото това време командировките му може да са били уловка.
— Не, не мога да мисля така. — каза си тя, но все пак си резервира билет до Маями, резервира стая в същия хотел и се надяваше да намери Дейвид там. Трябваше сама да види истината.
Таксито я остави в хотела и тя се регистрира възможно най-бързо. Нямаше представа каква стая е дадена на Дейвид, но реши да посети басейна и да се разходи из плажа, надявайки се да го хване в крачка, така да се каже.
След няколко часа оглеждане наоколо тя започваше да губи надежда.
— Може би трябва да се върна и да го чакам там. Трябваше да го попитам още същата вечер. — каза си тя тихо, докато вървеше от плажа към хотела. Но изведнъж тя видя Дейвид и точно както си беше представяла, една жена го беше прегърнала.
Ситуацията обаче съвсем не беше такава, каквато си бе представяла Мелинда. Жената трябваше да е на 80 или повече години. Изневеряваше ли й Дейвид с по-възрастна жена? Това нямаше смисъл. Майката на Дейвид почина преди много години и тази по-възрастна дама можеше да е друга роднина, нали?
Във всеки случай трябваше да знае, затова ускори крачка и ги настигна. Челото на Дейвид се сбръчка и очите му почти изскочиха, когато я забеляза.
— Дейвид! Какъв е смисълът на това? Каква командировка имаш? Коя е тази жена? — започна тя, ставайки все по-истерична, тъй като въпросите продължаваха да излизат.
Други посетители на хотела се обърнаха към тях и Дейвид я хвана за ръцете, като я призова да се успокои и да го остави да обясни. Но накрая Мелинда извика:
— Кажи ми истината точно тук и сега!
— Това е майката на Брандън! — изтърси той бързо, преди тя да успее да изкрещи още нещо.
— Майката на Брандън? — попита Мелинда и истерията й напълно се разсея. Брандън беше най-добрият приятел на Дейвид от детството. Той загина в ужасна катастрофа преди години, преди Мелинда и Дейвид да се срещнат. Но тя знаеше колко важен е бил той за него.
— Да, Мелинда, това е Анамари. — Дейвид я представи на по-възрастната жена и Мелинда избърса потните си ръце, за да разтърси ръцете на по-възрастната жена.
— Приятно ми е да се запознаем, скъпа. — усмихна се насмешливо Анамари.
— И на мен, госпожо. Толкова съжалявам за предишното ми избухване. — добави Мелинда, смутена.
— О, не се срамувайте. Изглежда, че Дейвид тук или е излъгал, или не е бил напълно искрен. Връщам се в стаята, за да можете двамата да поговорите. — предложи Анамари. Тя потупа Дейвид по ръката, докато клатеше глава, след което се отдалечи.
Когато останаха сами, Дейвид обясни всичко. На смъртния одър на Брандън той обещал да се грижи за майка му, което правеше години наред. Но Анамари имаше някои здравословни страхове напоследък и очевидно винаги е мечтала да види Маями. Дейвид импулсивно купил билетите, но не мислел, че Мелинда ще разбере тази ситуация.
— Защо не ми се довери? — чудеше се тя, а очите й показваха колко е наранена от лъжата.
— Ти ме молеше за уикенд само за нас, а аз просто купих билетите, без да се замисля. Почувствах се зле. Мислех, че ще се ядосаш, затова казах, че е работно пътуване, защото в такива случаи никога не се оплакваш. — Дейвид обясни, но раменете му свиха рамене, знаейки колко куцо звучи разсъждението му.
— И така? Брандън ти беше скъп приятел. Знаеш това! Щях да разбера. По дяволите, можех да дойда с вас! — добави Мелинда, ръцете й жестикулираха диво около нея, точно пред красивия хотел на брега на един от най-красивите плажове в света.
— Това място е невероятно. Бих се радвала да се срещна с Анамари при по-добри обстоятелства. Знам какво означаваше Брандън за теб. Защо никога не ми каза за нея?
— Честно казано, не знам. — продължи той с все още отпуснати рамене.
— Добре, значи трябва да поработим върху комуникацията си. И ще го направим. Но засега ще оставя този въпрос. Не искам да развалям това пътуване на Анамари. И ако не е проблем за теб, бих искала да остана. — добави тя, гледайки съпруга си изпод миглите си.
— Наистина? Знаеш, че това, че си тук, ще бъде страхотно за Анамари, винаги знаеш какво да кажеш и честно казано, аз… се борех с тази част малко. — отговори Дейвид, а на лицето му се появи усмивка. — Благодаря ти! Благодаря ти, скъпа! И много съжалявам. Обещавам да работя върху комуникацията ни. Никога повече няма да те лъжа!
— Добре. — отвърна Мелинда и си пое дълбоко въздух. Тя го хвана за ръката и го поведе към хотела. — Да отидем да намерим Анамари.
Намериха по-възрастната жена в бара на хотела и решиха да разгледат забележителностите. Те прекараха възможно най-добре и се върнаха в Уестпорт във вторник.
Когато се прибраха у дома, Дейвид най-накрая попита как Мелинда е разбрала за пътуването и тя обясни с огорчение, че е видяла билетите и е проверила имейла му. За щастие той го прие спокойно.
Двойката отиде на терапия и Дейвид никога повече не наруши обещанието си. Мелинда често канеше Анамари в къщата им и тя плака ужасно, когато по-възрастната жена почина няколко месеца по-късно.
— Без значение какво се е случило преди, толкова се радвам, че я заведе в Маями. — каза тя на Дейвид след погребението. Дейвид само кимна с насълзени очи и прегърна силно жена си.
