Когато възрастен мъж оставя чантата си, пълна с пари в автосалона, управителят го последва, за да върне чантата. „Забравихте си чантата в шоурума“, казва мениджърът, без да подозира, че разговорът им ще го разчувства.
Хенри се събуди рано един ден и тайно напусна къщата си с чанта. За възрастния мъж не беше трудно да се измъкне от къщата, тъй като съпругата му Саманта беше единствената, която живееше с него. Беше прекарал последните пет десетилетия с нея и знаеше точно как да пази тайни от нея.
След като излезе от къщата, Хенри хвана автобуса до най-близкия салон за луксозни коли. Когато влезе, той привлече вниманието на всички заради сивата си коса и дрехите, които изглеждаха доста стари.
Обикновено хората, които влизаха в шоурума бяха млади и носеха скъпи дрехи. Хенри изглеждаше не на място заради облеклото си, но това не го притесняваше. Той беше там с цел в ума си.
— С какво мога да ви помогна, сър? — добре облечен мъж в началото на трийсетте посрещна Хенри в шоурума. — Аз съм Деймън, един от мениджърите тук.
— Тук съм, за да си купя кола. — Хенри погледна скъпите коли, изложени в шоурума.
Деймън огледа Хенри от главата до петите и започна да се смее.
— Сър, съжалявам, но… знаете ли изобщо колко струват тези коли? Ние не търгуваме с употребявани коли, ако това е, което търсите. Всички модели, които виждате тук, са нови. — каза Деймън.
— Да, аз… тук съм, за да купя този модел. — Хенри извади лист хартия от джоба си и го даде на Деймън. — Това налично ли е?
Деймън държеше хартията и гледаше лицето на Хенри.
— В брой ли ще платите? — попита той строго.
— Да. — Хенри погледна чантата в ръката си. — Имам парите тук.
Хенри беше написал цената на колата, която искаше, до името й на хартията. Когато Деймън прочете цената, той осъзна, че Хенри няма достатъчно пари, защото цените се бяха повишили миналия месец.
— Трябва да дойдете друг ден, защото нямате достатъчно пари. — каза Деймън.
Хенри остави чантата си на пода и взе хартията от ръката на Деймън.
— Грешна цена ли съм написал тук? — попита възрастният мъж.
— Да, написали сте старата цена. Моля, напуснете и не се връщайте, докато не донесете достатъчно пари! — извика Деймън, разочарован. — Изгубихте ми времето!
— Но аз-
— Излез! — извика Деймън.
Хенри се почувства засрамен и бързо излезе от шоурума.
— Какво съм направил!— каза той и поклати глава. — Нямах представа за скока на цените.
Тогава Хенри тръгна към дома си, когато мъж зад него извика:
— Хей! Хей! Сър! Забравихте си чантата!
Когато Хенри се обърна, видя млад мъж да се втурва към него.
— Здравейте, аз съм Бен. Работя като старши мениджър в шоурума, който току-що напуснахте. — каза той. — Забравихте си чантата.
Хенри погледна чантата и въздъхна с облекчение.
— О, благодаря ти, Бен. — каза Хенри и взе чантата от мениджъра. — Не разбрах, че съм оставил чантата в…
— Но защо не купихте колата, сър? — попита Бен с любопитство. — Видях ви да говорите с Деймън, но не можах да чуя разговора ви от офиса си.
— Нямах достатъчно пари. Цените са се повишили миналия месец и аз не знаех. — отговори Хенри.
Бен можеше да види, че възрастният мъж изглеждаше много тъжен, докато говореше за колата. Усещаше, че Хенри отчаяно иска да купи колата и неотдавнашното увеличение на цените е провалило плановете му.
— Мога ли да ви попитам нещо, сър? — попита колебливо Бен.
— Да, можете да ме питате каквото искате. — усмихна се Хенри.
— Изглежда, че наистина искахте да купите колата. За себе си ли я купувате?
— О, не. Не е за мен. Това е дълга история.
— Целият съм в слух!
— Е, защо не дойдеш в нас? Не мисля, че ще ти е приятно да слушаш историята ми насред улицата. — каза Хенри. — Живея точно зад ъгъла.
— Добре! — каза Бен и придружи Хенри до дома му.
След като влязоха в къщата му, Хенри се извини за няколко минути и след това се върна.
— Значи искахте да знаете моята история?
— Да сър! — Бен се усмихна.
— Е, Бен… Купувах тази кола за жена ми, Саманта. — посочи Хенри към вратата на спалнята си. — Тя е там. В леглото.
— О, защо иска тази конкретна луксозна кола? Може би все пак би могъл да си купиш друга кола с парите, които имаш.
— Всъщност тя не знае, че отидох да й купя кола. Тя не знае нищо за това.
— Значи е изненада?
— Да — кимна Хенри.
— Това щеше да е последната й изненада в живота.
— Какво имаш предвид? — Бен се намръщи.
— Саманта не е добре — Хенри погледна в земята. — Лекарите… тази година я диагностицираха с рак.
— О, много съжалявам. — каза Бен.
— Не знам колко време има, но всичко, което исках да направя, беше да направя дните й незабравими, като я изненадам с колата на мечтите й. — гласът на Хенри се пречупи, докато говореше.
— Можеш да видиш къщата ми, Бен. Нямам много пари. — добави Хенри. — Продадох фермата си, за да купя мечтаната кола на Саманта, но все пак не успях да спестя достатъчно пари, за да си я позволя. Не мисля, че някога ще мога да изпълня нейното желание.
Бен се изправи от мястото си и коленичи до Хенри.
— Не е нужно да се чувствате зле от това, сър. Вината не е ваша. — Бен държеше сбръчканата ръка на възрастния мъж. — Цените вървят нагоре и надолу през цялото време тези дни.
— Знам, но си помислих, че мога да заведа Саманта на разходка с тази кола. Това щеше да е последното ни романтично шофиране. — каза Хенри, докато се опитваше да не плаче.
Бен се почувства ужасно, след като чу историята на Хенри, защото можеше да се свърже с нея на някакво ниво.
— Не се притеснявайте, сър. Мисля, че цените ще паднат след ден-два. Ще ви държа в течение. — каза той на Хенри, преди да си тръгне.
На следващия ден Хенри отиде да отвори вратата, след като чу звънеца.
— Идвам! — каза той, докато вървеше към входа.
— Здравей, младежо! — възкликна Хенри, след като видя Бен да стои на прага му. — Днес нямам друга история за теб. — пошегува се Хенри.
Бен се засмя и след това извади кафява кутия от чантата си:
— Имам нещо за теб!
— За мен? Какво е? — Хенри се усмихна.
— Това е подарък. — Бен подаде кутията на Хенри.
— Това ще ви помогне да изпълните мечтата на жена си.
Когато Хенри отвори кутията, той беше шокиран да види пачки долари вътре в нея.
— Боже мой! — възкликна той.
— Моля, приемете това като подарък от мен, сър. — каза Бен.
— Но защо би направил това? — Хенри погледна Бен.
Бен споделя, че е загубил майка си от рак, когато е бил малък, а няколко години по-късно баща му също е починал от самота. Историята на Хенри напомнила на Бен за родителите му, затова той решил да му помогне да изпълни мечтата на Саманта.
По-късно същия ден Хенри посети шоурума със същата чанта. Когато Деймън го видя, той завъртя очи и помоли един от колегите си да се справи с него, защото смяташе, че Хенри все още няма достатъчно пари.
Въпреки това, когато Хенри отвори чантата си и извади пачки долари, челюстта на Деймън увисна. Не можеше да повярва, че Хенри може да си купи луксозна кола.
На следващия ден Хенри изненада Саманта с колата и я заведе на дълго пътуване. Докато караше към другия край на града, той държеше жена си за ръка и й каза колко много я обича.
Месец по-късно Хенри отново посети шоурума, но този път беше дошъл да се срещне с Бен.
— Здравейте, сър! — Бен махна на Хенри и го покани да седне в кабинета му.
— Бен, много ти благодаря, че ми позволи да сбъдна мечтата на жена си. Наистина съм благодарен. — каза Хенри.
— Изглежда, че тя обича колата, нали? — Бен се усмихна.
— Тя я обичаше. Хареса й, но вече не е с мен. — почеса се с пръст Хенри по главата, опитвайки се да прикрие емоциите си.
Бен усети тъгата в гласа на Хенри.
— Имаш предвид, че тя… О, съжалявам! — Бен се изправи и потупа Хенри по рамото. — Толкова съжалявам.
— Дойдох тук, за да ти върна тази кола, Бен. Ти ме подкрепи, както син подкрепя баща си. — каза Хенри. — Тази кола… тя ти принадлежи.
— Не, сър. Не мога да взема тази кола.
— Трябва, Бен. Това е подарък от мен.
— Това е доста скъп подарък. — усмихна се Бен.
По-късно същия ден Бен се прибра вкъщи с новата си луксозна кола, която получи в замяна на своята доброта. Никога не би могъл да си представи, че такова малко дело ще му донесе огромна горчиво-сладка награда.
