Когато една майка забелязва дъщеря си тийнейджърка да напуска дома им късно през нощта с всичките си спестени пари, тя решава да я последва и открива нещо удивително. 13 години по-късно дъщеря й получава писмо за това как тази нейна постъпка е променила нечий живот завинаги.
— О, хайде, мамо! Не е като да не можеш да ми дадеш пари поне веднъж. — озъби й се една вечер дъщерята на Шери, Мария, когато се върна от работа.
— Скъпа, моля те, опитай се да разбереш. — обясни Шери. — Този месец сме с ограничен бюджет. Можем да купим ботушите следващия месец.
— Но мамо, буквално всяко момиче в моя клас ги има! И изглеждат толкова готино! И аз ги искам! Както и да е, миналия месец ти ми обеща, че ще ми купиш нова рокля и това така и не се случи! Така че този път няма да си тръгна, докато не получа новите ботуши!
— И двете знаем какво направи след това, Мария. Не взе ли пари от портфейла ми, без да ме питаш? Игнорирах го, защото не беше голяма сума. Какво ще кажеш за това?
— Но това не е моя вина, мамо! — сопна се Мария. — Това е, защото не ми даваш джобни пари от два месеца, продължаваш да ми казваш, че не можем да си позволим нищо и когато те помоля да ми купиш нещо, то се отлага до безкрай! Спри да се държиш така ! Наистина ме вбесява!
— Мария! — предупреди я Шели. — Внимавай с езика, скъпа! Това, че говоря учтиво с теб, не означава, че можеш да кажеш каквото си поискаш!
— Е, заслужаваш го, мамо! — изръмжа Мария. — Заради теб татко вече не е с нас! Не можа да си позволиш да платиш лечението му и той почина. Искаш и аз да страдам ли? Слушай, мамо, аз не съм като татко! Не можеш да правиш каквото искаш!
— Мария, има…
— Всъщност не трябва да говоря с теб, мамо! Само ще говориш разни неща и няма да правиш нищо! Отивам в стаята си и нека да не говорим известно време. Наистина ме дразниш тези дни! — С тези думи Мария отиде в стаята си и затръшна вратата след себе си.
Горката Шери остана обляна в сълзи. Когато Мария навърши 14 години, баща й Алек почина от рак. Шери направи всичко по силите си, за да го спаси, от химиотерапия до грижи за него след работа, но тъй като болничните сметки поскъпнаха, всичките им спестявания и пари от застраховки изтекоха и тя не успя да спаси Алек.
За съжаление тя беше сираче без живи роднини, които да й помогнат, така че след смъртта на Алек тя беше оставена сама да се грижи за Мария. Работеше като сервитьорка в близката закусвалня и поради ниското заплащане почти всеки месец живееше с оскъден бюджет.
От друга страна, исканията на Мария просто продължаваха да се увеличават всеки месец – понякога това беше роклята, с която приятелките й се перчеха, а друг път нов грим или обувки. Шери не искаше направо да откаже на Мария, но нямаше избор; обаче, за разлика от предишни случаи, резултатът този път беше още по-лош.
След този разгорещен спор Мария и Шери не си говореха почти три месеца. Имаше ги небрежните „здравей“ или „излизам” и „може да закъснея“, но нищо повече от това.
Шери си мислеше, че ако даде малко време на Мария, нещата ще се подобрят. Освен това тя започна да търси по-добра работа, за да избегне ежедневните кавги вкъщи и да осигури на дъщеря си по-добър живот.
За щастие тя беше назначена като рецепционист само няколко дни след като кандидатства за позицията. В деня, в който отиде в офиса, за да приеме писмото си за работа, тя се прибра късно през нощта, защото новият й офис беше в друга част на града. Тя реши да изненада Мария с новината, а за да разсее напрежението помежду им, на връщане купи и торта, за да го отпразнуват. Но когато се върна вкъщи, забеляза Мария да опакова чанта през леко открехнатата врата.
Тя също така забеляза, че стаята на Мария е пълна бъркотия, с разпръснати дрехи, дрешникът й отворен, а касичката й, в която спестяваше пари, е натрошена на парчета. Шери изпадна в паника и нямаше представа какво се случва. Скоро Мария приключи с опаковането и се изправи на крака.
Шери се втурна към стаята си и се скри, когато Мария излезе от къщата през входната врата. Шери реши да проследи дъщеря си онази вечер, за да види къде отива, мислейки, че крои нещо нередно.
Тя вървеше безшумно зад нея, внимавайки да не я забележи, и след няколко минути видя Мария да върви към алея, пълна с контейнери за боклук. Тя се скри зад стена и няколко секунди по-късно видя мърляв мъж да се приближава към Мария. Мария извади всичките си пари, едно одеяло и няколко стари дрехи от чантата и ги предложи на мъжа.
— Това са дрехите на баща ми и се надявам да ти стават. — обясни тя. — Съжалявам, че не мога да те заведа у дома, но можеш да спиш тук, увит в одеялото. Ще те топли през зимата.
Очите на Шери се насълзиха, когато видя Мария да помага на някой в нужда. Изведнъж тя забеляза, че дъщеря й си слага шапката с качулка и върви към изхода на алеята. Шери ускори крачките си и пристигна у дома преди Мария, благодарение на пряк път, който знаеше.
Когато младото момиче влезе в къщата, Шери запали всички светлини.
— Е, Мария, къде беше до късно през нощта? — попита тя, преструвайки се на строга.
— Няма нужда да ти отговарям, мамо. И защо се забави толкова? Мислех, че ще спиш при някой друг. Не е като… — Преди Мария да приключи, Шери пристъпи напред и я прегърна. — Толкова се гордея с теб, Мария. Не трябваше да го криеш от мен.
— Мамо… добре ли си? Какво стана?
— Видях те да помагаш на бездомника, Мария. Когато се прибрах, видях, че си опаковаш чантата и излизах, така че реших да те последвам до алеята. Но скъпа, защо не ми каза за това преди? Толкова съм горда от това, което направи!
Очите на Мария се изпълниха от комплимента на майка си.
— О, значи ме видя с Джордж. — каза тя, борейки се със сълзите си. — Да, той е бездомен и децата му са го изгонили. Срещнах го, докато се прибирах от училище преди няколко дни. Липсваше ми татко и… — тя почти избухна в плач. — И ти ми беше ядосана и дори не ми говореше. Така че се почувствах много сама и започнах да го срещам често.
— О, скъпа, не е нищо подобно. Мислех, че просто искаш малко пространство. Не те избягвах нарочно. Между другото, защо се срещна с него толкова късно през нощта? Можеше да отидеш след училище.
— Тогава ти беше вкъщи. Не исках да ти казвам, че му давам всичките си спестявания. Плачех, когато го срещнах онзи ден и когато ме видя, той ме утеши и ми говори, така че аз почувствах се по-добре. Исках да му помогна, затова му дадох парите и дрехите на татко.
— Е, тогава — предложи Шери, — какво ще кажеш да отидем да се срещнем с Джордж утре? Имам идея как да му помогна.
— Благодаря ти, мамо. — каза Мария, докато я прегръщаше още веднъж. — И съжалявам, че се държах толкова грубо.
— Всичко е наред, скъпа. Трябваше да бъда по-търпелива с теб. Между другото, взех торта, защото си намерих нова работа. Хайде да я нарежем заедно!
— Наистина ли? Честито, мамо!
— Благодаря, скъпа!
13 години по-късно…
Мария започна работа като софтуерен инженер в Калифорния и тя и майка й се преместиха от родния си град. Когато Мария отвори вратата, след като чу звънеца в неделя следобед, тя откри писмо на прага си. Беше адресирано до нея, но нямаше информация за подателя.
Мария беше любопитна и разкъса плика. Но когато отвори писмото и започна да чете, миналото проблесна пред очите й.
“Скъпа Мария,
Благодаря ти, че ми помогна, когато никой не го направи. Надявам се, че не си ме забравила. Наеха ме като пазач с помощта на майка ти. Тъжно ми беше, че ти и майка ти заминахте за Калифорния, след като получи стипендия да учиш там. Но благодарение на теб и майка ти се почувствах, че отново имам семейство. Освен това благодаря, че ми остави новия си адрес.
Знам, че ще бъде изненада за теб, но никога не съм бил бездомник. Аз съм богат бизнесмен и след като разбрах, че децата и съпругата ми преследват парите ми, се маскирах, за да намеря наследник. Когато срещнах теб и майка ти, знаех кой ще бъде моят наследник. Въпреки това никога не разкрих самоличността си, защото бях много щастлив да живея скромен живот около вас двете.
За съжаление ще прочетеш това писмо, когато вече не съм между живите. Бях диагностициран с рак преди няколко месеца и едва броя последните си дни. Оставих наследството си на теб и майка ти и се надявам да продължиш да си щастлива. Адвокатът ми ще се свърже с теб и той ще ви посети седмица след като получиш това писмо. Благодаря ти, че беше толкова щедра и мила с мен.
С любов,
Джордж Уикс“.
Мария не можеше да повярва на очите си, когато прочете писмото, но когато адвокатът на Джордж я посети седмица по-късно, тя разбра, че всичко е истина.
За да уважи загрижеността на Джордж за нея, Мария прие неговото наследство, но вместо да използва парите за себе си, тя ги използва, за да основе институция за бездомни. И оттогава тя посещаваше гроба му всяка година, за да си спомни за него и да отдаде почитта си на починалата му душа.