Пълна жена е отхвърлена от родителите на годеника си, тъй като те искат той да се ожени за някоя слаба и привлекателна. Скоро след това те съжаляват за решението си и я молят да се омъжи за сина им. Но тогава е твърде късно.
Бен срещна Стефани в колежа и се влюби в нея. Въпреки че нямаше фигура на пясъчен часовник или най-зашеметяващия външен вид, тя беше най-красивата в неговите очи и той я обожаваше.
Стефани също беше влюбена до уши в него и когато той й предложи брак два месеца след ухажването им, тя щастливо кимна утвърдително. Тогава Бен реши да запознае Стефани с родителите си и я покани у дома на вечеря. Но родителите му, Стела и Ричард, се намръщиха, когато видяха пълна жена да влиза в къщата им със сина им.
— Бен! — прошепна Стела, когато Стефани влезе и се настани на дивана в хола. — Това майката на момичето ли е?
— Какво? — Бен повдигна вежда. — Мамо, какво говориш? Това е подло! Тя е Стефани, момичето, което исках да представя на теб и татко…
— Тя е твърде голяма, Бен! И това я кара да изглежда твърде стара за възрастта си. — твърдо му каза Стела. — Наистина ли очакваш да я приемем за снаха?
— Мамо! — Бен изстреля в отговор. — Ти дори не я познаваш! Как можеш просто така да я съдиш? Моля те, спри това! — измърмори той ядосано, докато се отдалечаваше.
Стела и Ричард бяха развълнувани да видят годеницата на сина си, но не бяха очаквали нещо подобно. Представите им за неговия избор бяха коренно различни. Всъщност те очакваха стройна и привлекателна жена.
Докато вечеряха, Стела се втренчи в Стефани, която взе поредната порция спагети и посегна към следващата филийка чеснов хляб. Стела и Ричард си размениха тревожни погледи и след известно време Стела проговори.
— Бен. — каза тя и остави вилицата до чинията си. — Това трябва да спре…
Бен спря да яде и я погледна объркано.
— Какво има, мамо?
— Ти и това момиче… Ние не одобряваме връзката ви! — заяви Стела. — Нямаме нищо против да останете приятели, но баща ти и аз не можем да търпим това!
Стефани спря да яде и беше също толкова изненадана, колкото и Бен.
— Направих ли нещо лошо, г-жо Милър? Бен и аз се обичаме и…
— Извини ме?! — Стела бутна стола си назад и скочи на крака. — Кой ти даде право да прекъсваш разговора ми със сина ми?
Очите на Стефани се напълниха.
— Не исках. Аз… съжалявам…
— Съжаляваш? — Стела я изгледа злобно. — Твоите извинения няма да решат нищо! Искаш ли да знаеш защо съм толкова ядосан? Е, това е, защото си твърде едра и някой ден ще избухнеш, ако продължиш да ядеш така! Не мислиш ли, че си влюбена повече в храната, отколкото в сина ми! — извика тя на Стефани, чиито сълзи не спираха. Но Стела още не беше свършила.
— Знаеш ли какво, нека да приключим това, а? Не те искам в живота му. Разбираш ли? Остави го на мира!
В този момент Бен загуби хладнокръвие.
— Мамо! Това е направо подло! Спри да я обиждаш така!
— Млъкни, Бен! — намеси се баща му. — Не прекръствай майка си пред никого! Забрави ли обноските си?
Бен не можеше да повярва как се държат родителите му. Стефани пък не успя да сдържи сълзите си и рязко си тръгна.
— Съжалявам, Бен. — каза му тя, преди да си тръгне. — Нямах представа, че ме покани за това! Благодаря, че ме обидихте така!
Когато Стефани си тръгна, Бен беше бесен.
— Вие двамата напълно луди ли сте? Какво направихте току-що?
Бен каза на родителите си, че обича Стефани и иска да се ожени само за нея, но те отказаха да го слушат. Всъщност, тъй като той все още беше финансово зависим от тях, те заплашиха да го отрежат финансово, ако се ожени за Стефани. В крайна сметка Бен беше принуден да се раздели с нея, въпреки желанието си да се оженят.
Стефани се разплака, когато той й каза, че между тях е свършено.
— Бен! — помоли го тя с насълзени очи. — Не го прави… Можем да се справим. Можем да направим нещо…
— Съжалявам, Стеф. — каза той. — Надявам се, че някой ден ще ми простиш…
След раздялата му със Стефани, родителите на Бен го запознаха с дъщерята на техния семеен приятел, Миа. Тя беше всичко, на което родителите на Бен се надяваха в бъдещата си снаха: стройна, красива и зашеметяваща. Стела и Ричард решиха, че това е отличен начин да отклонят вниманието му от Стефани.
Но Миа не приличаше на Стефани. Беше студена, егоцентрична и арогантна. Бен я мразеше и в крайна сметка приключи нещата с нея. Когато родителите му разбраха, те започнаха да му крещят. Но на Бен му беше достатъчно.
— Стига! — извика той. — Вие буквално контролирате живота ми! Като че ли не мога дори да дишам без ваше съгласие! Щеше да е по-добре, ако просто ме изхвърлите… — измърмори той и се отдалечи, затръшвайки вратата на спалнята след себе си.
От този ден нататък Бен започна да се държи на разстояние от Ричард и Стела и рядко говореше с тях. Освен това той изглеждаше отчаян през цялото време.
Ричард и Стела най-накрая осъзнаха, че гонят сина си от себе си, което ги накара да се почувстват ужасно. Затова те решиха да компенсират грешките си и отидоха да видят Стефани. Не знаеха какво ги очаква…
Стефани беше объркана, когато тази сутрин чу звънеца на вратата, защото не очакваше посетители. Това, което я изненада повече, бяха родителите на Бен на верандата.
— Г-н и г-жа Милър? Какво правите тук?
Ричард и Стела си размениха неловки погледи.
— Извиняваме се за случилото се последния път. — каза Стела. — Сега разбираме, че Бен никога не би обичал някого толкова, колкото обича теб. Моля те, прости ни и се омъжи за него. Умоляваме те…
Но Стефани отказа.
— Съжалявам, г-н и г-жо Милър, но няма да се върна при Бен. Ако той наистина ме обичаше, щеше да се бори за мен, вместо да се отдръпне…
— Но скъпа…
— Губите си времето тук, г-н и г-жо Милър. — прекъсна ги тя. — Съжалявам, но сега имам някой в живота си…
Ричард и Стела забелязаха млад мъж да приготвя закуска, когато Стефани отвори вратата си още повече.
— Том и аз сме заедно от известно време и сме щастливи. — разкри Стефани. — Нещо повече, той и родителите му ме обичат такава, каквато съм. Така че, моля, никога повече не ме безпокойте…
С тези думи Стефани затръшна вратата. Родителите на Бен разбираха, че са виновни за нещастието на сина си, но не можеха да направят много по въпроса.
