Жена ми ходи в командировка за два дни всеки месец и започнах да се съмнявам. Но частен детектив разкри нещо, което никога не съм си представял, което промени живота ни.
Виктория и аз се запознахме, когато бях студент. Тя беше професор по история на изкуството и 10 години по-голяма от мен. Канех я на среща много пъти, но тя винаги казваше, че няма да излиза със студент. Не можех да я пусна.
Тя беше най-красивата жена на света и исках да я опозная. След като завърших, опитах отново и Виктория най-накрая прие. Влюбих се в нея бързо, но страстно, докато Виктория ме обичаше по-сдържано. След няколко месеца й предложих да се омъжи за мен и тя се съгласи.
Бяхме заедно от 7 години, когато започнах да се съмнявам в нейните месечни командировки. Разбрах, че учителите по рисуване са ходили на откривания на галерии и конференции в цялата страна. Но всеки път, когато Виктория се връщаше, тя беше малко тъжна.
Попитах я за това, но тя така и не ми даде точен отговор.
— Скъпа, добре ли си? Какво се случи по време на това пътуване? — казах колебливо.
— Не се тревожи за това, Дан. Пътуването просто ми е трудно. Вече не съм толкова млада. — каза тя шеговито.
— Ти си най-жизнената жена на света. Можеш всичко. Мога да дойда с теб следващия път, ако искаш. — отговорих аз.
— Не, любими. Трябва да натрупаш отпуска за нашата ваканция. Няма да се откажа от това за нищо! — каза тя и ми се усмихна. Планирахме пътуване до Хавай това лято, тъй като не можехме да си позволим меден месец, когато се оженихме.
— Добре, Вики. Просто знай, че съм тук за теб. — добавих и я прегърнах. Но Виктория все още беше замислена през останалата част от нощта. Започнах да си мисля, че тя може да се вижда с някого по време на тези пътувания и ми беше тъжно да се върна.
Исках да й се доверя, тъй като тя никога не ми е показвала, че иска да излиза с други хора, но аз бях параноичен мъж. Може би се е уморила от по-млад мъж и търси някой, с когото да има повече общо.
Месец по-късно тя обяви ново пътуване и замина. Не можех повече да се сдържам и наех частен детектив да я проследи.
— Какво точно търся, г-н Пауърс? — попита ме детективът.
— Детектив Паркър, просто искам да знам дали тя се среща с друг мъж. Мисля, че тя може да ми изневерява. Това лудост ли е? — Попитах.
— Всъщност не. Изневеряващите съпрузи съставляват по-голямата част от бизнеса ми. Не се притеснявайте, аз съм експерт. Каквото и да крие, аз ще го намеря! — Детектив Паркър увери. Излязох от кабинета му и зачаках обаждането му.
Дойде на следващия ден.
— Открих какво крие жена ви и тя всъщност се вижда с друг мъж… — започна той.
— О, не. Не мога да повярвам. — казах аз и очите ми се напълниха със сълзи.
— Чакайте малко, г-н Пауърс, не съм свършил. — продължи детективът. — Съпругата ви всъщност е посещавала бившия си съпруг през всичките тези години, според дневниците.
— Какво имате предвид с дневниците? — попитах объркано.
— Ами човекът лежи в психиатрична болница. Очевидно той е имал епизод преди да се разведат и е трябвало да бъде хоспитализиран. Разбрах медицинската му история и е малко вероятно той някога да излезе. — обясни детектив Паркър.
Не можех да повярвам. Никога преди не ми е казвала, че е била омъжена. На следващия ден Виктория се прибра и аз й разказах всичко.
— …И трябва да знаеш, че съжалявам, че бях параноик. Опитах се да те попитам, но така и не намерих точните думи. — казах й.
— Дан, трябваше да ти кажа за него по-рано. Просто… връзката ни беше такава вихрушка. Никога не съм си представяла, че мога да се влюбя отново след случилото се с бившия ми съпруг. — отговори Виктория.
— И така, защо го посещаваш всеки месец? — Попитах.
— Винаги съм се чувствала толкова виновна. Не можех да спра това, което му се случи. Психичните заболявания са табу и толкова необясними. Дори лекарите не го разбират. Мислех, че съм лоша съпруга. Мислех, че трябваше да го спася или нещо подобно. — обясни Виктория.
— Не, скъпа. Не можеш да се виниш. — казах й.
— Знам. Отне ми години, но приех, че вината не е моя и че не мога да направя нищо. — продължи тя. — Но не мога да не го посетя. Той няма никого и понякога ме разпознава.
— Съжалявам, че си преживяла това сама. — утеших я и я прегърнах.
— Благодаря ти, че проявяваш толкова разбиране. — каза Виктория, избърсвайки сълзите си.
Следващия път, когато тя посети бившия си съпруг, отидох с нея за подкрепа. Останах навън и й дадох цялото време на света. Всичко, от което се нуждаеше, беше моята подкрепа.