Рийз не се интересува от парите, но я интересува защо майка й я е изключила от завещанието. Когато се изправя срещу майка си, дълга мрежа от лъжи започва да се разплита.
— Обещай ми, че ще вземеш лекарствата си навреме.
— Обещавам.
— И ще повикаш съседа за помощ, ако имаш нужда.
— Да, да.
— И че няма да ядеш пържоли за закуска, обяд и вечеря.
— Добре, добре, няма да го направя. Спести ми всички тези лекции, Рийз.
Рийз не можеше да се накара да тръгне. Не и с недовършения ремонта на кухнята й съпругът й Мак, прикован към инвалидната количка след падане.
— Върви! Майка ти има нужда от теб повече от мен.
Рийз сдържа сълзите си, целуна любовта на живота си за довиждане и се качи в таксито за летището.
По пътя тя се обади на най-често набирания номер от телефона си през последната седмица. На Роман.
Тя набираше и набираше отново безсмислено, надявайки се той да отговори на обаждането на сестра си – знаейки, че вероятно няма да го направи.
— Върнал ли се е отново към старите си навици? Избягва ли обажданията ми или е в беда?
Всяка напредваща мисъл караше сърцето й да се свива още повече от тревога.
— И което е по-важно, мама добре ли е?
Рийз потръпна, когато една стара мисъл я осени. Не трябваше да оставя майка си на грижите на Роман преди две години.
Закъснял полет и 2 часа път с кола по-късно, Рийз най-накрая събуваше токчетата си върху познатия стар килим в хола на дома от детството си. Къщата изглеждаше по-малка и скучна, а в стените витаеше атмосфера на пренебрежение и мрак.
— Роман, тук ли си? Мамо! — Рийз влачеше уморените си крака из къщата възможно най-бързо.
— Тук горе! — Тя чу гласа на майка си, идващ от тавана.
— Мамо, липсваше ми! — Рийз забрави, че самата тя е 65-годишна жена и прегърна майка си, както правеше, когато беше малко момиче. Тогава тя забеляза.
— Мамо, ти гориш! Студено ли ти е?
Морийн се беше свила в леглото, трепереща, неспособна да отвори очи или да произнесе дума.
— Къде, за бога, е Роман?!
Рийз нямаше време да мисли колко безотговорен е брат й. Точно както нямаше време да провери собствените си подути крака или да се обади на съпруга си. Тя трябваше да се погрижи за болната си 90-годишна майка.
През цялата последвала седмица тя се потопи въс възстановяването на здравето на Морийн. Всяка минута тя купуваше хранителни стоки, приготвяше топла храна, къпеше майка си, почистваше след нея или подреждаше стаите една по една. Когато имаше минута да си поеме дъх, тя лягаше на дивана и се обаждаше на съпруга си.
Един такъв следобед Рийз почти задряма, когато чу почукване на вратата.
— Здравейте. Аз съм адвокатът на г-жа Съливан. Тук съм, за да обсъдим окончателния проект на нейното завещание.
— О, страхувам се, че спи. Нека да видя дали…
— Всичко е наред. Всъщност би било чудесно, ако можете да го прочетете веднъж. Също така, бихте ли й го прочели просто, след като се събуди? Просто маркирайте всички последни промени, които иска да направи. Ще дойда отново утре.
Адвокатът си тръгна набързо, но не без да напомни на Рийз:
— Моля ви, важно е вие да прочетете подробно завещанието.
Рийз сложи очилата си за четене и прокара пръста си по документа ред след ред. Тогава тя го видя.
Майка й я бе оставила изцяло извън завещанието. Нямаше наследство, нямаше последно писмо или сбогом. Всичко отиваше при Роман. Синът, който беше отхвърлил отговорността.
Същата вечер Рийз седеше с майка си в градината и сресваше косата й.
— Твоят адвокат беше тук. Той ме помоли да прегледам завещанието, което поиска от него да състави.
— А! И какво мислиш за това? — Морийн звучеше енергично, когато отвърна саркастично.
Рийз беше изненадана от студенината на майка си. Беше ли направила нещо, което несъзнателно е наранило майка й?
— Знаеш, че не ми пука за парите. Но искам да знам защо искаш да ме отрежеш напълно.
— О, мисля, че парите са единственото нещо, което те интересува. Защо иначе изведнъж се появи сега, след като две години изостави брат си и мен?
— Да те изоставя? Не разбирам…
— Ти просто ме стовари на раменете на брат си и си тръгна, нали? Оттогава той трябваше да поеме няколко работни места, за да свързва двата края.
— Той не само успяваше да плати сметките, но и спести достатъчно, за да си купи кола. Но не можеше да плаща вноските благодарение на увеличените медицински сметки и колата беше отнета.
— Той пожертва толкова много от времето си, като се грижеше за мен, когато трябваше да се наслаждава на живота си и да се съсредоточи върху изграждането на мечтания бизнес.
— А ти? Какво пожертва през последните две години? Освен че разговаряше с Роман веднъж на три месеца, изпрати ли му и едно пени през последните две години?
Преди да каже още една дума, Рийз тихо влезе, донесе кана прясно кафе и седна пред майка си, държейки я за ръка.
Докато Рийз разкриваше истината с възможно най-много нежност и доброта, сърцето на Морийн премина от объркване към недоверие, към съжаление и накрая към срам.
Как можеше да е толкова сляпа? Как не беше видяла, че Роман я лъже през цялото това време? Защо беше пренебрегнала знаците?
Тя разбра, че нещо не е наред, когато той каза, че работи на две места и все още намираше време да води приятелите си вкъщи за напитки всяка вечер.
Тя игнорира телефонните обаждания, когато го чу да казва, че отново е загубил пари. Трябваше да се довери на инстинкта си, че той отново залага. Особено когато колата, която купи, беше отнета от група тъмни мъже поради „недоразумение“.
Разбира се, Рийз беше изпращала парите за нейното лечение и грижи. Разбира се, че това бяха нейните пари, които Роман прахосваше. И, разбира се, тя искаше да говори с майка си, когато се обаждаше на Роман всяка седмица.
По-късно същата вечер Морийн лежеше в леглото, свита в сълзи, освобождавайки несправедливата омраза, която беше допуснала в сърцето си.
Междувременно Рийз излезе на разходка в стария квартал. Докато вървеше сама, държейки се здраво, усещайки болезненото пронизване от предателството на брат си, друга стара мисъл я осени.
— Татко! Липсваш ми! — Рийз погледна към беззвездното нощно небе и заплака. Знаеше, че нещата щяха да са различни, ако беше жив.
И въпреки че не беше, Рийз знаеше, че той я пази отгоре.
Внезапно тя се блъсна в група мъже на средна възраст, които се препъваха по тротоара, миришеха на алкохол и говореха мръсни думи.
— Рийз?! Какво правиш тук? — Един от мъжете изглеждаше шокиран, когато я разпозна.
— Здравей, Роман. Тук съм, за да спася майка си от най-голямата лъжа, в която е живяла.
Беше изненадващо лесно да си тръгне от мъжа, когото някога обичаше като свое дете.
