Едно момче обвинява майка си, че изневерява на покойния му баща, след като забелязва, че често прекарва нощите навън. Той се нахвърля върху нея, само за да разбере, че истината е далеч от това, което си мисли.
15-годишният Трей седеше вбесен на дивана в хола. Стенният часовник показваше 1:30 сутринта, а майка му Кейт все още не беше вкъщи. Беше я забелязал да излиза от къщата преди около час. Това беше третият път тази седмица, когато я видя да напуска къщата късно през нощта.
Преди шест седмици Трей загуби баща си Албърт от рак. Това беше тежък удар за него и Кейт и след смъртта на Албърт Кейт беше много депресирана.
Трей искаше Кейт отново да бъде щастлива и нямаше нищо против да излиза с някого. Но тя го криеше от него и изчезваше с часове през нощта? Това не му хареса.
И така, докато седеше на дивана, чакайки я да се прибере тази вечер, той беше решен да се изправи срещу нея. След още 20 минути той най-накрая чу звука на колата й върху чакъла пред къщата им.
Когато входната врата се отвори и Кейт влезе, тя се паникьоса, защото не очакваше Трей да е буден и да седи на дивана така.
— Трей! Господи! Изплаши ме! — извика тя, опитвайки се да си поеме дъх.
Трей я погледна злобно, скръстил ръце на гърдите си.
— И така, добре ли си прекара с гаджето си, мамо? Кога смяташ да ме запознаеш с него?
— Какво? — Кейт се намръщи. — Какво те кара изобщо да кажеш това, Трей?
— Какво ме кара да го казвам? — Той се усмихна, след което гневно изражение пропълзя на лицето му. — Знам какво правиш зад гърба ми, мамо! Излизаш почти всяка вечер! Минаха само 6 седмици, откакто татко ни напусна! Как можа да му причиниш това?
Очите на Кейт се напълниха.
— Внимавай какво говориш, Трей! Полудял ли си? Как можа дори…
Изведнъж Трей започна да плаче.
— Стига, мамо! Не е нужно да ме лъжеш! Наистина нямам нищо против да си честна, но защо лъжеш и го криеш от мен? Мразя те! Мразя те за това! — изпищя той и се втурна към стаята си, затръшвайки вратата след себе си.
Кейт стоеше онемяла, без да знае какво да прави. Трей дори не й даде възможност да обясни. В крайна сметка тя се поддаде на емоциите си и се отпусна на дивана, заровила лице в ръцете си, а по бузите й се стичаха сълзи. Тя реши да говори с Трей за това сутринта, но нещата не се развиха, както се надяваше.
Докато седяха на масата за закуска, Трей помоли Кейт да му донесе малко мляко от хладилника. Когато Кейт се изправи, за да отиде до хладилника, Трей грабна телефона й, който стоеше на масата, и видя известие за съобщение от мъж на име Стив.
Телефонът на Кейт нямаше заключване, така че Трей веднага отвори съобщението, за да го прочете. Знаеше, че това, което прави, е грешно, но беше любопитен за новия мъж в живота на майка си. Той прочете съобщението и очите му се разшириха от шок.
— Ще се видим в 1:00. Не закъснявай! — пишеше.
— Трей! Проверяваш телефона ми? — Кейт грабна телефона от ръцете му, когато се върна. — Стига, Трей! Прекрачваш границата!
Трей се засмя саркастично, сигурен, че е прав да я обвинява, че е изневерила на баща му.
— Стив! Той има хубаво име, мамо. Обича ли те повече от татко? Мислиш ли, че ще ми бъде добър баща? О, чакай, сигурна съм, че не иска деца, ето защо не ми каза нищо за връзката ви.
Кейт едва не удари млякото на масата и погледна Трей в очите.
— Безсмислено е да говоря с теб, Трей. Знаеш ли какво ще кажеш да ме придружиш тази вечер? Наистина искам да видиш какво прави майка ти със Стив! Да, това би било идеално! Ще дойдеш с мен тази вечер и ще се срещнем със Стив заедно! Става ли? Ще те чакам! — изстреля тя, докато събираше нещата си и изхвърча от входната врата.
Трей я погледна сърдито, докато тя се отдалечаваше.
— Добре, мамо! — измърмори той ядосано на себе си. — И аз ще чакам да се запозная с него!
След това взе чантата си и тръгна за училище.
Същата вечер, когато стана 11:30, Кейт се облече и слезе в хола, където се срещна с Трей и двамата излязоха от вкъщи заедно. След около 20 минути пътуване с кола Кейт спря пред тъмна и мръсна сграда.
Трей беше объркан, когато слезе и се огледа. Цялото място миришеше на разложена риба и не след дълго той забеляза табелата в предната част на сградата и разбра, че това е завод за рециклиране на боклук.
— Хайде, да влизаме… — каза Кейти и заведе Трей в сградата. Те спряха в малка стая. Кейт отвори шкафче в стаята и извади синьо яке, както и два комплекта ръкавици и маски. Тя запази един комплект за себе си и подаде другия на Трей. — Хайде сега да се срещнем със Стив! — каза тя, докато обличаше якето, маската и ръкавиците си, а Трей я последва, все още объркан.
Докато излизаха от сградата, мъж в синя униформа се приближи до Кейт с клипборд. Трей погледна табелката с името на униформата му: Стив.
— Ти си тук по-рано, Кейт! Браво! Кое е това момче с теб? — попита той, гледайки Трей.
— О, синът ми просто искаше да разгледа мястото. Може да ми помогне малко, ако иска… — отговори тя.
— Това е добре, но нека ти кажа, че той няма да получи заплащане за това. Освен това, тъй като това е първият ти път, ще го оставя настрана. Не можеш да водиш никого със себе си, за да ти помага следващия път.
— Разбира се! — Кейт се усмихна и кимна.
— Добре тогава. — каза Стив. — Тази вечер ще работите с пратка номер 54. Сортирайте боклука възможно най-бързо, тъй като трябва да завършим партидата тази вечер. Захващайте се за работа веднага. — добави той и се отдалечи.
— Щастлив ли си сега, след като срещна Стив? Предупредих те… — Кейт се обърна към Трей и видя сълзи да се стичат по очите и маската на лицето му.
— Съжалявам — промърмори той и наведе глава. — Аз… сгреших да те съдя…
— Точно така! Работя като сортировач на боклук тук и Стив е мой ръководител. Не съм изневерявала на баща ти. Никога не съм обичала някого толкова, колкото обичах баща ти, и се съмнявам, че някога ще го направя. Сега, извини ме и ме остави да се захвана за работа, тъй като няма да можем да си платим сметките, ако не работя тази работа. Можеш да си тръгваш сега, ако искаш…
Но Трей не си тръгна. Вместо това той я прегърна и не спираше да плаче.
— Много съжалявам, мамо. Моля те, прости ми. Обещавам също да си намеря работа и да ти помогна. Ще ти се реванширам!
В този момент сърцето на Кейт малко омекна. В крайна сметка тя беше майка и знаеше, че Трей е осъзнал грешката си. Така че тя го прегърна и каза:
— Искам да се съсредоточиш върху обучението си, Трей. Искам да имаш добър живот и да израснеш като добър човек! Тук съм, за да се грижа за теб. Ето защо поех нощна работа .. Нямам нищо против да работя две работи, става ли?
Но Трей се чувстваше много виновен за това, което бе направил. Затова той си намери работа на непълен работен ден в закусвалня и започна да й помага в къщата.
Години по-късно, след като завърши гимназия, Трей работи усилено, за да получи стипендия за най-добрия университет. Той даде всичко от себе си в колежа, защото искаше да накара Кейт да се гордее и го направи. След колежа си намери добра работа и увери Кейт, че ще се грижи за нея.
— Прости ми за моментите, когато те наранявах, мамо. — каза той, прегръщайки я. — Ти се погрижи за мен, когато имах най-голяма нужда от теб. Сега е мой ред да направя същото за теб. Обичам те!
