Всяка сряда Кевин оставяше жена си Сара с кучетата им и отиваше да лови риба на езерото в гората. Един ден Сара разбра, че Кевин я е лъгал. Когато тя се изправи срещу него, той я заведе в гората на следващия ден и разкри истината.
Кевин и Сара остаряха с времето, но любовта им един към друг никога не намаля през последните 48 години, в които бяха женени. Когато Кевин се пенсионира няколко години по-късно, двойката купи тиха къща в покрайнините на красив град. Те живееха сами и все още бяха влюбени.
Двойката си помагаше в домакинската работа, пазаруваха хранителни стоки и се редуваха да разхождат кучетата си. Единственото изключение обаче беше странната новооткрита любов на Кевин към риболова в сряда всяка седмица.
Първоначално Сара не подозираше нищо, но едва когато хвана Кевин да я лъже, избухнаха неприятности. Затова той я заведе в гората на следващия ден, за да й покаже какво не е наред. След като истината се разкри, Сара замръзна и заплака…
Кевин среща Сара за първи път преди 48 години в час по история. Те се виждаха като конкуренти и перфекционисти. Често спореха в клас, за да докажат кой е по-добър. Но след това те разбраха, че противоречивата им природа се привлича и се влюбиха.
Двойката се ожени и отгледа две прекрасни деца. След като дъщерите им се ожениха и се преместиха, Кевин се пенсионира. Купиха си спокойна вила в граничния с града квартал. Беше любов от пръв поглед, така че той я купи веднага.
Домът им за пенсионери беше сгушен сред живописен пейзаж от езера и гори, така че Кевин и Сара не планираха къде ще прекарат старините си. Те чувстваха, че тази селска къща ще бъде техният рай до последния им дъх.
Малко след като се преместиха, Сара беше изненадана от риболовното хоби на Кевин. Никога преди не го беше виждала толкова развълнуван, колкото когато опаковаше нещата си в гаража им във вторник вечер.
— Не се тревожи, скъпа! Едуард ще носи закуска и обяд утре! — каза той на Сара. Едуард беше техен съсед и приятел на Кевин от работа.
Кевин обикновено напускаше дома си рано всяка сряда сутрин. Отпиваше глътка чай от чайника и целуваше Сара, докато тя невинно спеше.
— Момчета, пазете мама! — той винаги казваше на трите домашни кучета, след като им подхвърляше любимите им лакомства. Кевин щеше да отсъства за риболов цял ден и да се върне късно през нощта. Понякога той пристигаше едва на следващия ден, което Сара смяташе за странно, тъй като мястото за риболов, което спомена, се предполагаше, че е в гората наблизо…
— Уау, това е страхотен улов, Кев! — възкликна Сара, след като видя кошница, пълна с прясна риба, когато Кевин се върна у дома една сряда вечер.
След вечеря Кевин се похвали за големия си ден на езерото. Той често разказваше на Сара истории и как е пропуснал някои от най-големите улови.
— И днес щях да донеса повече, ако не беше толкова ветровито там… — радостно възкликна той.
Риболовът на Кевин продължи около половин година и в края на всяка сряда той винаги имаше голяма изненада за Сара. Един ден обаче Сара откри, че Кевин я е лъгал през всичките тези дни, след като се среща с някого на рибния пазар.
— Ъмммм, ще го изненадам с печени сьомги за вечеря! — Сара измърмори, докато маршируваше към рибния пазар в сряда вечерта. — Може би и сардини…
Сара беше заета да търси магазина, когато търговец на риба я извика. Тя видя жена да й маха от далечен магазин.
— О, здравейте, г-жо Пеги! — Сара поздрави продавачката. Сара беше редовен клиент на Пеги и й каза, че търси пресни сардини и сьомга.
— Какво се случи с Кевин днес? — Пеги попита Сара. — Защо ти купуваш риба? Кевин не е ли вкъщи?
Сара беше озадачена. Тя не разбра какво има предвид Пеги и изглеждаше изненадана. Тя я помоли да изясни допълнително.
— Кевин обикновено идва тук всяка сряда вечер, за да купи прясна риба! — разкри Пеги.
Сара беше шокирана. Тя осъзна, че Кевин никога не е ловил риба от езерото, а я е измамил с прясната риба, която е купувал от пазара. Тя подозираше, че в лъжите на Кевин има нещо повече и реши да разбере истината. Първо тя се отправи към къщата на съседа си Едуард…
Когато Сара наближи резиденцията на Едуард, тя го видя през прозореца, когато той трябваше да лови риба с Кевин този ден. Спомни си как Кевин й каза сутринта, че отива на риболов с Едуард и разбра, че е излъгал.
— Здравей, Едуард! — Сара поздрави съседа си. — Не отиде ли на риболов с Кевин днес? Мислех, че сте на риболов заедно в сряда?
Едуард нямаше представа за какво говори Сара.
— Риболов??? В сряда? Какво, няма как! Сигурно се шегуваш, защото аз не ходя на риболов със съпруга ти. — разкри Едуард пред шокираната Сара. Тя се извини на Едуард за ненавременното посещение и побърза да се прибере.
Няколко часа по-късно Кевин се върна у дома с кошница, пълна с риба. Той се усмихна на Сара и се похвали колко изморителен е бил целият ден на риболов с Едуард.
— …И знаеш ли какво направи той? Той открадна няколко риби от кошницата ми и аз го хванах! — възкликна Кевин и се засмя драматично. Но Сара мълчеше. Тя погледна Кевин и след като изслуша измислената му история, му каза, че трябва да поговорят.
Кевин беше зашеметен, защото никога не беше виждал Сара да звучи толкова сериозно.
— К-какво има, скъпа? — заекна Кевин. — Всичко наред ли е?
Сара го гледаше напрегнато. Тя го хвана за ръцете и го отведе в кухнята, която миришеше на печена риба. Кевин не знаеше какво става.
— Направих риба за вечеря… Риба, която днес купих от пазара от магазина на г-жа Пеги! — каза му тя.
Сега Кевин разбра какво трябва да не е наред. Сара беше бясна. Тя каза на Кевин, че не иска да продължи връзката им, защото е фалшива и изпълнена с измама.
— Не искам да живея повече с теб… ти ме лъжеше, за да ходиш някъде всяка сряда и Бог знае какво става там! — Сара избухна. — Мислех, че между нас няма тайни!
Кевин очакваше това да се случи. Той помоли Сара да го остави за момента и да му даде шанс да й обясни на сутринта. Сара скръцна със зъби и се съгласи. Тя беше неспокойна през цялата нощ…
— Готова ли си за истината? — Кевин попита Сара на следващия ден. Звучеше уверено и Сара не харесваше злобния поглед в очите му.
След това я закара в гората. Изглеждаше й непознато, тъй като никога не бе минавала по този път. Тя запази мълчание през цялото пътуване, защото все още беше ядосана на Кевин и беше преследвана от няколко странни мисли за това, което той щеше да разкрие.
— Слизай… трябва да повървим малко. — каза той на Сара и отби встрани.
Той взе своите риболовни чанти и я придружи в гората. Няколко минути по-късно двойката пристигна до езеро, подравнено с дървета и хълмове на фона. Беше спиращо дъха и живописно.
— Хайде, само още няколко крачки. — каза Кевин на Сара, докато я държеше за ръката и я заведе до страната, където се издигаше незавършена дървена къща край езерото. Сара беше зашеметена.
Кевин й каза, че е строил тази къща през последните шест месеца.
— Това ще бъде нашето бягство през уикенда с нашите внуци. — разкри той.
— О, скъпи… Съжалявам! Господи, толкова съжалявам! — извини се Сара на Кевин. Тя избухна в сълзи. Кевин пребледня, защото не искаше да разкрие изненадата си по този начин.
— Нека направим това заедно! — възкликна Сара.
Тя извади инструментите от риболовната чанта на Кевин и му се усмихна. Тя му каза, че ще му помогне да завърши къщата и се извини, докато той не се успокои. След инцидента Сара осъзна, че трябва да се довери на любовта на живота си и да не позволява дребните съмнения да повлияят на връзката им.