Момиче купува парцалена кукла от бедна старица на улицата, майка й едва не я гони заради нея

Майка едва не изритва дъщеря си от дома им, когато се прибира с оръфана кукла. Объркано от реакцията на майка си, момиченцето решава да разбере защо е толкова ядосана за куклата, без да подозира, че това ще разкрие дълго скривана тайна.

11-годишната Флорънс винаги е била мило и грижовно момиче с голямо сърце. Тя можеше да даде последното нещо на нуждаещите се и всички го знаеха, независимо дали бяха нейните съседи или нейните съученици и приятели.

Например Флорънс се прибираше вкъщи един следобед, когато забеляза просяк на улицата. Майка й й беше дала малко пари, за да купи любимите си шоколадови бонбони, но когато видяла просяка, тя щедро му предложи всичките си пари.

Виждайки щедростта и добросърдечния характер на дъщеря си, майката на Флорънс, Барабара, се чувстваше много горда от нейното възпитание.

Барбара беше едва на 16 години, когато забременя, но така нареченият й приятел отказал да поеме отговорност за детето им и затова тя отгледа дъщеря си сама.

Когато Флорънс започна да расте обаче, тя стана любопитна защо няма семейство като нейните приятели. Тогава Барбара й разказа за това, че е сираче и как баща й ги е изоставил.

Малката Флорънс беше разочарована, когато научи, че баща й ги е напуснал, но беше щастлива, че до нея е майка й, която я обичаше и й даваше всичко, което искаше. Затова момиченцето направи всичко възможно да не подведе майка си. Но един ден Флорънс реши да не се подчини на майка си, което променя всичко…

Когато Флорънс се прибра от училище този ден, тя изтича право при Барабара, държейки кукла в ръцете си.

— Мамо! Мамо! — извика тя щастливо. — Вижте какво имам!

— Какво има, скъпа? — попита Барбара, като вдигна очи от телефона си и се обърна към Флорънс.

— Това е моята кукла Джули, мамо! — каза Флоранс, като й показа куклата, облечена в прекрасна светлооранжева рокля и с кестенява сплетена коса. — Имаше една бедна стара дама, която я продаваше, мамо. Имаше нужда от пари, затова я купих от нея. — гордо добави Флорънс, щастлива, че е помогнала на някой в нужда.

Но реакцията на Бабара не беше такава, каквато бе очаквала. Когато видя куклата, тя загуби хладнокръвие.

— Отърви се незабавно от тази кукла, Флорънс! И дори не си помисляй повече да се доближаваш до тази жена! Ясно ли е?

— Но, мамо… — Флорънс едва беше започнала да говори, когато Барбара я прекъсна.

— Ако не се отървеш от тази кукла, ще изхвърля и теб, и тази кукла от къщата! От кога започна да ми отговаряш?

— Съжалявам, мамо. — промърмори Флорънс. — Просто й помагах. Не исках да те нараня.

— Не искам да слушам нищо, Флорънс! — извика Барбара. — Изхвърли куклата моментално! Разбра ли?

Очите на Флорънс се напълниха в този момент, защото никога не беше виждала майка си толкова ядосана. Тя обожаваше куклата и не искаше да я изхвърли, затова помоли майка си още веднъж да й позволи да я задържи.

— Моля те, мамо. — помоли се тя. — Ще бъда добро момиче. Никога няма да те безпокоя. Мога ли да я запазя?

Но молбите на Флорънс не бяха чути.

— Не, скъпа! Изхвърляш тази кукла и това е. — категорично заяви Барбара.

В този момент Флорънс нямаше друг избор, освен да се отърве от куклата. Тя обеща на майка си, че ще я върне на старата дама на следващия ден, когато се прибира от училище. Тя обаче беше много наранена от начина, по който майка й й се развика. Прегърна силно куклата и се върна в стаята си, разплакана.

— Съжалявам, Джули. — прошепна тъжна Флорънс на куклата в стаята си. — Не знам защо мама не те хареса. Тя никога не се ядосва. Купувала ми е толкова много кукли преди. Съжалявам, че ще трябва да те върна. — каза тя. Погледът й беше привлечен от роклята на куклата, която носеше инициалите „D.W.“

Флорънс беше само на 11 години, но беше доста умна и умът й веднага се замисли за възможността „W“ да е Уилямс, нейното фамилно име.

— Мама знае ли коя е възрастната жена, която прави тези кукли? Това ли е причината, поради която ми каза да не я срещам повече? — Тя се зачуди и реши да говори със старицата, за да разбере истината. И преди да тръгне за училище на следващия ден, тя взе снимка на майка си със себе си.

Тя се върна на мястото, където обикновено отсядаше старата жена, продавайки парцалените кукли, които беше ушила. Тя се втурна към нея и нежно попита:

— Здравей! Имаш ли нещо против да ти задам един въпрос?

— Разбира се, млада госпожице. — каза горката жена с лека усмивка.

— Знаеш ли коя е майка ми? — веднага я попита Флорънс, вдигайки снимката, която носеше. — Мама беше разстроена от куклата, която купих от теб, и ми каза да не те срещам повече.

Когато възрастната дама видя снимката на Барбара, избухна в сълзи. Флоранс беше изненадана от реакцията й и предложи на старата дама кърпата си.

— Моля те, не плачи. Съжалявам. Тъжна си, защото мама ме помоли да не те срещам повече ли?

— Не, скъпа. — каза жената, докато бършеше сълзите си. — Това е, защото майка ти е моя дъщеря.

— Какво? — Флорънс беше изненадана. — Мама каза, че е сираче и няма родители.

— Е, майка ти не сгреши съвсем, когато каза това. Заслужавам го. Моя е грешката… — каза жената и започна да разказва цялата си история.

Оказа се, че възрастната дама се казва Дебора и е майката на Барабара. Когато Барабара забременяла, вторият й баща й поставил ултиматум: или маха бебето, или напуска къщата. Барбара молела Дебора да й позволи да задържи детето и да остане в къщата, но Дебора не можела да й помогне, защото къщата им принадлежала на втория баща на Барбара.

Барабара избрала да задържи детето си и напуснала къщата същия ден, прекъсвайки всички връзки с родителите си. По-късно вторият баща на Барбара изгонил Дебора от къщата си, защото се влюбил в млада жена.

Бедната Дебора останала без дом. Започнала да прави и продава парцалени кукли, каквито правела за малката Барбара, за да си изкарва прехраната. По-късно тя успяла да си позволи малка колиба, в която прекарала почти целия си живот.

— Надявах се един ден дъщеря ми да ми прости и да дойде да се срещне с мен. — обяснила Дебора на Флорънс. — Това обаче никога не се случи. Така че оставях моите инициали на куклите с надеждата, че ще ми помогне да я намеря.

Флорънс не можеше да повярва, когато откри, че старата дама е нейната баба! Тя я съжали и искаше да й помогне, затова измисли план. Тя покани Дебора да я придружи до дома им. Дебора се поколеба малко, смутена от стореното, но не можеше да се отърси от желанието да види Барбара след толкова години.

Тя придружи Флорънс до дома й, но Барбара загуби хладнокръвие, когато я видя.

— Мамо! Какво, по дяволите, правиш тук? Моля те, напусни! Нямам нищо общо с теб!

— Скъпа! — каза Дебора с насълзени очи. — Съжалявам за това, което направих. Никога не съм…

— Няма начин, мамо! — прекъсна я Барбара. — Това, което направи, ще живее с мен до края на живота ми! Съжалявам, но моля те, напусни. — Тя сграбчи ръката на Флорънс и я дръпна вътре, за малко да затръшне вратата в лицето на Дебора. Но точно тогава се намеси Дебора.

— Вече платих за това, което направих, скъпа. Изгоних те от къщата и след това бях изгонена от съпруга си. Просто дойдох да те видя. Радвам се, че ти и дъщеря ти сте щастливи.

Барбара беше ядосана на Дебора, но сърцето й се стопи, когато чу историята й. Тя не можеше да я остави да си тръгне, виждайки ужасното й състояние, затова я въведе вътре. Тя й предложи чай и топли дрехи.

Също така й прости, тъй като не искаше да повтори грешката на майка си, като я изгони от къщата, когато беше в нужда. И от този ден Дебора се премести при Барбара и малката Флорънс. Дебора обаче все още продаваше куклите си на онлайн уебсайт, който Барбара й помогна да създаде.

Последно обновена на 9 август 2023, 13:09 от Иван Петров