Една жена се мести в новата си къща с котката си, когато преживява нещо необичайно. Нейният котешки приятел й помага да открие скрит проход в мазето, който я отвежда до десетилетни стари тайни.
— Най-накрая се местим в нашия нов дом, Бела! — Емили прокара пръсти през бялата, пухкава козина на котката си. — Ще харесаш новата си стая там!
Емили започна работа като старши анализатор преди три години и беше спестила достатъчно пари, за да купи първата си къща. Тя беше прекарала месеци в обикаляне от един дом на друг със своя брокер, но нито един от имотите не я впечатли. Някои имаха твърде много стаи, докато други имаха малка всекидневна.
След изтощително търсене Емили най-накрая намери къщата на мечтите си. Беше перфектна по размер, имаше две спални, голяма всекидневна, просторна кухня и зелен преден двор.
— Искам тази къща! — тя веднага каза на своя брокер по време на първото им посещение.
— Но не мислите ли, че е твърде стара? Вероятно е построена в началото на 1900 г.. — попита брокерът с нотка на загриженост в гласа.
— Обичам стари къщи. Плюс това, мисля, че е идеална за моите нужди. Тук ще бъдем само ние двете – аз и Бела. — обясни Емили.
— Разбирам, Емили, но водопроводната и електрическата инсталация в толкова стари къщи може да ви затрудни. Сигурна ли сте в това?
— Да! Сигурна съм! Сто процента!
Няколко седмици по-късно Емили се премести в новата си къща с Бела. Първоначално всичко в мястото изглеждаше перфектно, докато Бела не започна да прави нещо необичайно в мазето. Емили често заварваше котешкия си приятел да се взира и съска в стената на мазето, но не можеше да разбере защо.
Чувствайки се объркана, Емили се обади на ветеринаря на Бела за преглед.
— Д-р Смит, Бела се държи странно, откакто се преместихме в новата ни къща. Бихте ли дошли за преглед? Ще ви изпратя адреса.
— Разбира се, Емили. Не се тревожи. Котките понякога трудно се приспособяват към новата среда. — отговори д-р Смит. — Моля, изпрати ми адреса си. Ще бъда там след час.
Емили показа на д-р Смит стълбите, водещи към мазето, защото Бела седеше пред стената от сутринта.
— Тя не се е хранила както трябва, нито си играе с любимата си играчка. Тя просто седи тук и съска към тази стена, д-р Смит. — обясни Емили.
— Е, нека да видя какво не е наред с нея. — отвърна д-р Смит, докато седеше на колене до Бела и я почесваше по брадичката. — Хей, хей, какво ти стана?
След като почеса брадичката на котката за няколко секунди, д-р Смит дръпна ръката си, когато тя отвори устата си, за да го ухапе.
— Изглежда Бела е бясна днес!
Ветеринарният лекар внимателно прокара пръсти през козината на Бела, докато проверяваше жизнените й показатели и търсеше симптоми на заболяване. До края на бързия преглед ветеринарят не откри нищо необичайно.
— Емили, твоята котка се чувства добре, така че няма нужда да се тревожиш за нейното здраве. — каза той, докато слагаше стетоскопа си на врата си. — Мисля, че има още нещо, което трябва да проучиш.
— Наистина ли? — Емили сбърчи вежди. — Какво е?
— Знам, че може да звучи абсурдно от мен, но трябва да извикаш свещеник, за да види какво става в къщата ти. — каза д-р Смит нервно. — Знаеш ли, тази къща е доста стара и котките могат да усетят свръхестествени неща. Надявам се, че ме разбираш.
— О — въздъхна Емили. — Никога не съм мислила за това по този начин. Благодаря ви, докторе, за предложението.
След като ветеринарят си тръгна, Емили се върна в мазето и огледа стената. Тя притисна ухо към нея и почука, за да провери дали е куха.
— Така ли го правят във филмите? — запита се тя, докато риташе стената с десния си крак и я проби. — Боже мой!!!
Тя веднага извади крака си и надникна през дупката, която случайно беше направила в стената. Междувременно Бела отново изсъска към стената и този път Емили беше сигурна, че зад стената се крие нещо подозрително.
Емили се огледа и намери метален прът в ъгъла на мазето. Тя го вдигна и проби влакнестата стена отново, издълбавайки достатъчно място, за да може да мине през нея.
— Чакай, Бела! — тя безпомощно се опита да спре котката си, която прескочи счупената стена в тъмния коридор. — Върни се!
Чувствайки се уплашена и развълнувана, Емили грабна фенерче и последва котката си в коридора. Отведе я до дървена врата.
— Да влезем ли вътре? — обърна се към Бела, която я гледаше с широко отворени очи. — Добре, да видим какво има вътре.
Емили се молеше за безопасност с една ръка на сърцето си, а другата на дръжката на вратата. След това тя завъртя дръжката и отвори вратата, за да разкрие сейф с размерите на стая. Беше тъмно и прашно, но Емили можеше да види много необичайни неща вътре в него.
Множество артефакти от дърво, злато и сребро стояха в тъмната, изоставена стая. Освен това младото момиче намери малка сатенена кесия, пълна със златни монети.
— О, Боже! Това е невероятно! — Емили ахна от шок, докато гледаше монетите в дланта си.
— Изглежда, че Бела е ударила джакпота!
Емили излезе от сейфа с Бела и разказа на най-добрата си приятелка Синтия за необичайното си откритие. Тя беше обзета от смесени емоции и нямаше представа какво да прави със съкровището, което току-що беше намерила.
— Емили! Знаеш, че можеш да пътуваш по света, след като продадеш тези артефакти и златни монети. — възкликна Синтия по телефона. — Сигурна съм, че всеки артефакт, който си намерила там, трябва да струва хиляди долари! Разбираш ли колко пари можеш да направиш с всички тези неща?
— Но това не е правилно… — каза Емили. — Искам да кажа, че не притежавам тези предмети.
— Правото на намерилия, човече! — Синтия се засмя.
— Е, тогава всичко, което намерих, принадлежи на Бела, защото тя ми каза за скрития сейф. — отговори Емили, докато разрошваше козината на котката си.
След като държа артефактите и монетите в себе си няколко месеца, Емили в крайна сметка ги продаде, но имаше план в ума си. Тя не искаше да задържи парите за себе си.
Вместо това тя го използва, за да купи парче земя и да създаде приют за животни, наречен “Страната на чудесата на Бела”. Години по-късно нейният приют за животни стана дом на хиляди бездомни котки и кучета и тя се почувства спокойна, знаейки, че прави нещо за безгласните.
