След като обстоятелствата ги принуждават да се разделят, един мъж обещава да чака жената, която обича, в любимото им кафене. Той чака близо 20 години, докато най-накрая се срещат отново.
Ралф беше в средата на 50-те, когато срещна Натали, 49-годишна жена, която кандидатства за негова домашна прислужница. Още щом я срещна, Ралф се влюби в нея и започна да я ухажва.
Първоначално Натали се страхуваше от Ралф, мислейки, че шефът й просто си прави шеги с нея. Той продължи да й говори, докато тя работеше, и Натали реши, че това е тест, за да види колко лесно се разсейва.
Въпреки това, колкото повече време прекарваше Натали с Ралф, толкова повече тя беше привлечена към него. Връзката между тях я плашеше и затова се замисли да напусне работа.
Въпреки че искаше да стои настрана, тя знаеше дълбоко в себе си, че не иска да си тръгва – тя също имаше чувства към Ралф. Знаеше обаче, че не могат да бъдат заедно, тъй като Ралф беше богат, а тя беше бедна прислужница.
— Никога не можем да бъдем заедно. Това ще се говори в целия град. — помисли си тя. Химията им обаче беше неоспорима и те започнаха да се срещат тайно.
— Знам, че и ти го чувстваш, Натали. — каза й Ралф една вечер, докато тя подреждаше масата за хранене, за да може той да вечеря. Натали го погледна с копнеж, очите й почти се напълниха със сълзи.
— Да, Ралф, знаеш, че е така. Но също така знаеш, че никога няма да можем да бъдем заедно – хората няма да спрат да говорят за нас. — отговори тя.
— Не ме интересува какво ще кажат другите. Обичам те и искам да бъда с теб. — каза Ралф, държейки ръката й. Натали се замисли дали да приеме предложението му да започнат да се срещат, но изведнъж си спомни за дъщеря си.
— Ти си един от най-добрите бизнесмени в района. След като разберат, че излизаш с вдовица с дъщеря, няма да спрат да правят заглавия за теб. Харесвам те твърде много и искам да те спася от този вид неудобство. — каза му Натали.
Двамата седяха в мълчание няколко секунди, докато Натали най-накрая реши да последва сърцето си.
— Бих искала да бъда с теб. — каза му тя. — Но може би засега трябва да запазим връзката си в тайна.
Ралф прие идеята й без съмнение. Всичко, което искаше, беше да бъде с Натали.
Започнаха да посещават често кафене, което стана едно от любимите им. Те прекарваха всяка вечер там, вечеряха и говореха за живота.
Поради това Натали се прибираше късно всеки ден, а дъщеря й Миа започна да подозира, че тя крие нещо. Скоро след това тя научи от съседите им, че майка й има любовник, тъй като вече няколко пъти го виждали да я оставя вкъщи.
— Мъж с луксозна кола я оставя. Тя вече не е млада, за да си търси богат съпруг. Какво прави? — казаха съседите, опитвайки се да засрамят Натали пред дъщеря й. Това ядоса Миа, тъй като смяташе, че майка й я засрамва.
— Защо излизаш с шефа си? — Миа попита майка си онази вечер, след като се прибра у дома. — Знаеш ли, че целият квартал говори за теб?
— Обичам го, Миа. Обичам го. — призна Натали. Но Миа не й вярваше и мислеше, че майка й иска парите на мъжа.
— Моля те, преследваш само парите му. Неудобно е! — извика Миа. — Ако продължиш с тази връзка, искам да знаеш, че никога няма да видиш внучката си, след като се роди!
Тази нощ Натали се разплака, за да заспи. Дъщеря й трябваше да роди по-късно същата седмица и тя не можеше да понесе мисълта да не види внучето си да расте.
Когато се роди внучето й, Натали реши да напусне Ралф, но не и преди да се срещнат в любимото им кафене за последен път. Ралф също я помоли да се срещнат, защото имаше да каже нещо важно.
Но докато Натали се возеше в автобуса, за да стигне до кафенето, тя внезапно изстина. Осъзна, че може да не успее да се спре, да се предаде, щом види Ралф, така че не отиде.
Ралф беше сигурен, че Натали е тази, с която иска да прекара остатъка от живота си. Между тях мигновено избухна любов и всеки ден, прекаран заедно, беше рай за него.
Той помоли Натали да се срещне с него в любимото им кафене, защото планираше да предложи брак. Беше любопитен, тъй като Натали му каза, че и тя има какво да каже.
Ралф я чакаше цял ден, но Натали така и не дойде. Търси я из целия квартал, но така и не я намери. Той никога повече не видя Натали и беше чул от съседите им, че са избягали от града, без да ги информират накъде са се запътили.
Решен да намери Натали, Ралф нае билбордове из града и по улицата, които казваха: “Натали, ще те чакам в любимото ни кафене всеки ден в 19:00. Обичам те завинаги, Ралф.” И всеки ден той я чакаше в това кафене в 19 часа. Въпреки че бяха изминали почти 20 години, Ралф все още чакаше Натали на същата маса.
Един ден една жена седна пред него. Той погледна нагоре и си помисли, че най-накрая е Натали, но беше сервитьорката.
— Съжалявам, сър. Забелязах, че идвате тук всеки ден, сякаш чакате някого. Току-що започнах работа и исках да знам вашата история. — каза тя учтиво.
Ралф се усмихна.
— Чакам любовта на живота си, Натали Стивънс. — отвърна той спокойно, а лицето на сервитьорката пребледня от шок.
— Натали Стивънс? Това е името на баба ми! — възкликна тя.
Ралф беше зашеметен.
— Тя е твоята баба? Моята Натали? Къде е? Как е? — попита Ралф със сълзи, напълнили очите му. — Чакам я почти 20 години. — изплака той.
— Баба се преместила в друг град с майка ми, след като се родих. Баба остана с мама, докато тя почина преди две години. Винаги сме били баба ми и аз, но в момента съм в града заради колежа. — разкри сервитьорката, която се представи като Аманда. — Баба ми ми разказа вашата история. Никога не съм мислила, че ще те срещна тук. — призна тя.
— Когато баба беше болна веднъж, тя ми каза за теб и съжаляваше за случилото се. „Трябваше да обичам и да не се страхувам от чуждите мисли!“ ми каза. Сега баба е много по-здрава. Ще я доведа при теб. — каза Аманда, решена да накара Ралф и Натали да се срещнат отново.
Ралф не можеше да повярва, че случайно е срещнала внучката на Натали. Той не можа да спре сълзите си и помоли младата жена да му помогне да се срещне отново с Натали. Аманда му обеща, че ще вземе Натали обратно в града със себе си, за да могат тя и Ралф да се срещнат отново.
През този уикенд Аманда се прибра у дома, за да доведе Натали. Те се качиха на автобуса обратно за града, където Аманда поведе Натали към кафенето.
— Някой тук е чакал почти 20 години, за да те види отново, бабо. — каза Аманда, гледайки към масата на Ралф.
— Ралф? — Натали се разплака. — Не мога да повярвам! Наистина ли си ти?
Ралф се изправи и бавно тръгна към Натали. Сякаш Аманда гледаше романтичен филм. Той я прегърна силно и остави сълзите си да потекат.
— Мислех, че никога повече няма да те видя.— каза й той.
— Мислех, че ще трябва да живея със съжаление до края на живота си. Никога не трябваше да те пускам. — каза Натали на Ралф, докато те продължаваха да се прегръщат. — Радвам се, че успяхме да се видим отново.
След почти 20 години Ралф и Натали се събраха отново в кафенето, което означаваше толкова много за връзката им. Аманда даде благословията на баба си да се среща с Ралф, нещо, което Натали никога не получи от покойната си дъщеря Миа.
За Ралф и Натали не беше късно да започнат отново и сякаш бяха двама влюбени тийнейджъри. Те никога повече не се разделиха и прекараха остатъка от живота си заедно.
