Светът на Джими се разбива, когато забелязва дъщеря си гола в къщата на най-добрия си приятел и научава, че са влюбени. Той решава да вземе нещата в свои ръце, за да разруши връзката им, но нещата само се влошават.
Джими спря пред къщата на най-добрия си приятел и почти затръшна вратата на колата, докато слизаше. Напоследък Хенри не беше на себе си. Той посвещаваше все по-малко време на работа, беше странно студен към Джими и непрекъснато избягваше работни срещи.
— Добро утро, Джими! — Съседът на Хенри извика точно когато Джими наближи предния двор на приятеля си. — Дойде да събудиш приятеля си, а? Обзалагам се, че би искал да преосмислиш решението си!
— Ах, какво става с теб рано сутринта, Джош? — Джими спря на място. — Виж, наистина нямам време за това, става ли?
— Той се прибра около десет снощи. — намигна Джош, спирайки косенето на тревата. — Видях го с мацка! По-добре да не го безпокоят сега, нали? — той се засмя.
— Боже, повярвай ми, от това се страхувах! Той не отговаряше на обажданията ми. — засмя се Джими и поклати глава.
— Приятен ден, Джош! Ще се видим! — каза Джими, докато бързаше нагоре по стълбите към предната веранда на Хенри. Позвъни на вратата, но никой не отвори.
— Хенри, аз съм, приятелю! — извика Джими. Нямаше отговори.
Джими се канеше да натисне отново звънеца, когато Хенри се появи на входната врата. Лицето му пребледня, докато се взираше в Джими.
— Джими? Кой… какво има? Как така ти… искам да кажа, какво те води тук по това време? — заекна той и се насили да се усмихне.
— Ами обратното, приятелю? Къде беше напоследък? — попита притеснено Джими. — Не отговаряш на съобщенията ми и не се появяваш често на работа. Всичко наред ли е?
— Ами, аз просто… — Хенри едва беше започнал да говори, когато беше прекъснат от женски глас.
— Скъпи, можеш ли да провериш шапката за душ? Щях да…
Очите на Джими се разшириха от ужас, когато погледна отвъд рамото на приятеля си.
— Татко!? — Каролайн изпищя.
Джими не можеше да повярва, че дъщеря му стои пред очите му полугола в къщата на най-добрия му приятел.
— Тате, почакай! — извика Каролайн, придърпвайки припряно халата си около себе си. — Не е като това, което си мислиш. Хенри и аз…
Но преди Каролайн да каже още една дума, Джими загуби хладнокръвие. Той сграбчи яката на Хенри и го удари през лицето.
— Какво, по дяволите, си мислеше, че правиш, ъъ?! — извика той.
Джими блъсна Хенри на земята и продължи да го напада.
Каролайн се опита да спре баща си да удари Хенри, но Джими не го послуша. Той я бутна назад, когато тя го сграбчи за ръката, за да го спре, и изведнъж се чу силно тупване.
— Не, не! Господи, не! — Джими извика, докато се въртеше от силния шум.
Каролайн лежеше на пода зад него в безсъзнание.
— Каролайн, скъпа, събуди се! — Джими изхлипа, коленичи до нея и я прегърна. — Виж какво направи, Хенри! Ако нещо се случи с дъщеря ми, ще те убия!
Хенри изтича до кухнята, за да вземе малко вода, за да напръска лицето на Каролайн, но Джими не му позволи да се доближи до нея.
— Отстъпи! — извика той. — Да не си посмял да докоснеш дъщеря ми!
С треперещи ръце Джими извади телефона си и набра 911.
— Скъпа, остани с мен, добре? Здравей, да, имам нужда от линейка. — изхлипа той на оператора по линията. — Моля, побързайте! Животът на дъщеря ми е застрашен!
След нещо, което изглеждаше като цяла вечност, парамедиците пристигнаха и Каролайн беше откарана спешно в болницата.
Джими седеше в чакалнята пред болничната й стая, заровил лице в дланите си, докато Хенри притеснено крачеше извън стаята.
— Докторе! Как е? — попита разплакан Джими, когато лекар излезе от стаята на Каролайн.
— Тя е в съзнание, но ще трябва да я наблюдаваме. — каза лекарят. — За щастие, не е получила тежки наранявания. Има мозъчно сътресение и беше докарана тук навреме. Кой е бащата тук? — попита тя, премествайки поглед от Джими към Хенри. — Имам нужда да изпълните формалностите.
— Мога ли първо да отида да я видя? — попита Джими. — Аз съм баща й. Моля ви.
Докторът въздъхна.
— Да, разбира се. Но моля, избягвайте всичко, което може да причини стрес на пациента.
— Благодаря ви, докторе! — каза Джими.
Когато влезе в болничната стая на дъщеря си, очите на Джими се насълзиха. Каролайн лежеше на болничното легло, заобиколена от машини, кожата й беше бледа, на ръката й беше поставена интравенозна система, а главата й беше покрита с бинтове.
— Скъпа… — прошепна Джими. — Как си? Съжалявам, скъпа.
— Татко… — изхлипа тя. — Добре съм. Къде е Хенри?
— О, не бива да се тревожиш за него на първо място! — строго каза Джими, седнал на табуретката до леглото й и я държеше за ръцете. — Моля те, скъпа, трябва да го изхвърлиш от главата си! Той е причината да си тук… в това състояние. О, мразя да те гледам така.
Каролайн поклати глава.
— Татко, ти не разбираш — каза тя. — Хенри и аз сме заедно от 5 месеца! Обичаме се! Той беше най-добрият човек за мен, татко! Наистина, наистина го обичам. Той е сладък, грижовен и всички онези неща, които бившите ми гаджета не бяха!
— Не го одобрявам! — категорично каза Джими и пусна ръцете й. — Бях обещал на покойната ти майка, че ще те възпитам добре, Каролайн! Тя щеше да бъде толкова разочарована, ако те види така!
— И не ме интересува, татко! — изсъска тя, отмествайки поглед от баща си. — Аз не съм дете! Не можеш да ми нареждаш! Любовта ми към Хенри е искрена. И ние планирахме да ти разкажем за това скоро. Просто чакахме подходящия момент.
— Защо не помислиш, скъпа? — Джими поклати разочаровано глава. — Той е много по-възрастен от теб! Това е нелепо….каквото и да правите вие двамата! Не мога да повярвам, че Хенри би направил нещо подобно зад гърба ми!
— Скъсай с него! — каза Джими. — Не искам да ви виждам двамата заедно никога повече!
Каролайн затвори очи.
— Остави ме, татко! Не мисля, че мога да говоря повече с теб!
— Можеш да ме изпратиш оттук сега! Но това не означава, че ще ти позволя да захвърлиш живота си заради мъж, два пъти по-възрастен от теб, Каролайн!
Джими забеляза Хенри отвън, докато излизаше от стаята на Каролайн.
— Ти си първопричината за всичко! — Джими изръмжа, приближавайки се до Хенри. — Разкарай се от живота на дъщеря ми, преди да направя нещо лошо, Хенри!
— Джими, слушай, отиваш твърде далеч, става ли? Каролайн и аз… — въздъхна той. — Наистина се обичаме. Ще я направя щастлива.
— 50 000 долара — каза Джими. — Още, ако искаш. Остави я!
Хенри се присмя невярващо.
— Ти си луд! — каза той.
— Просто млъкни, Хенри! Млъкни, по дяволите! Спиш с момиче наполовина на твоята възраст и ме наричаш луд? Забравил ли си, че тя ми е дъщеря? — сопна се Джими.
— Тя не е дете, Джими! Успокой се! — Хенри изпищя и няколко глави се обърнаха да ги погледнат.
— Тя е на 22, за бога, Джими! — Хенри понижи глас, докато се оглеждаше. — И тя може да реши сама! Няма да я напусна за каквато и да е сума, която ми предлагаш! И кой, по дяволите, си ти, че да вземаш решения вместо нея?
Точно тогава вратата на стаята на Каролайн се отвори с щракване. Когато Джими и Хенри спряха кавгата си, те видяха Каролайн да стои там. Беше чула всичко.
— Мразя те, татко! — извика тя и сълзи се стичаха по бузите й. — Мразя те! Махай се оттук! Не искам да те виждам повече! — каза тя и затръшна вратата.
— Няма да ти позволя да отведеш дъщеря ми, Хенри! — Джими изръмжа, докато се отдалечаваше.
Когато се върна у дома този следобед, Джими не можа да се отърси от гледката в къщата на Хенри. Каролайн беше гола в спалнята на Хенри!
Джими никога не би могъл да си представи, че най-добрият му приятел ще направи нещо подобно. Това го отврати до степен, че искаше да повърне. Трябваше да направи нещо, за да измъкне Хенри от живота на Каролайн. И трябваше да го направи по-рано.
Джими се замисли и тогава си спомни жената, с която Хенри се беше разделил преди години — Стейси, прилепчивата бивша на Хенри.
Хенри беше прекрачил границата, като спеше с Каролайн, и Джими реши, че ще му го върне по същия начин. Той изрови номера на Стейси и я помоли да се срещнат в кафене същата вечер.
— 10 000 долара и спиш с него. — предложи й Джими. — И ще ми трябват снимки на вас двамата за доказателство.
Тя се усмихна.
— Мислех, че вие сте най-добри приятели. — каза тя, повдигайки вежда.
— Просто прави каквото ти се казва, а останалото не е твоя работа. — каза й Джими.
— Добре, добре! Не се вълнувай много. Но 10 000 долара са твърде по-малко, Джими. Хайде, ако поемам риска, трябва да ми предложиш нещо по-добро. Какво ще кажеш за 20 000 долара? Спасявам дъщеря ти, все пак! — тя преговаряше.
— Добре! — каза Джими. — Но ми трябват снимките до утре.
— Спокойно, скъпи. — усмихна се тя. — Считай го за свършено!
На следващия ден Джими стоеше на ъгъла на улицата, едва на няколко метра от къщата на Хенри. Той видя Стейси да чука на входната врата и Хенри да излиза. Джими ги засне на видео, за да има и доказателства.
Когато Стейси изчезна вътре, Джими погледна часовника си. Той не знаеше колко време ще отнеме на Стейси, затова седна в колата си, чакайки я. Мина един час.
Докато Джими гледаше през прозореца на колата си, той видя Стейси да излиза от къщата на Хенри. Джими подкара по улицата на Хенри до кафенето, където той и Стейси щяха да се срещнат.
— Е, как мина? — попита Джими с надежда, когато Стейси се присъедини към него.
— Лошо. — каза тя, остави нещата си настрана и изпи водата пред Джими. — Виж, правихме секс, но той беше около мен през цялото време! Не ме оставяше сама дори за секунда и не можах да направя никакви снимки.
— По дяволите! — Джими удари облегалката на стола си. — Значи нямаш абсолютно нищо?
— Не бих казала така. — усмихна се тя и извади телефона си. — Успях да се щракна гола в банята му. Тук. — каза тя, бутайки телефона си към него.
— Изпрати ми го. — каза Джими и извади телефона си. Когато получи изображението, той се присмя с отвращение. — Значи той чука други жени, докато се опитва да убеди дъщеря ми колко страхотен мъж е?! Проклето копеле! Ще бъде забавно да гледам как си го получава!
***
Два дни по-късно Джими посети Каролайн в болницата. Същия ден я изписваха и той си помисли, че колкото по-скоро й разкрие истинското лице на Хенри, толкова по-добре.
— Е, сега вярваш ли ми? — попита я Джими, докато гледаше заснетото от него видео на Стейси, влизаща в къщата на Хенри.
— Така? — тя сви рамене. — Не е като да не може да има приятелки, татко! — каза тя, опаковайки болничната си чанта.
— Е, не, разбира се, може, но… — Той й показа снимката. — Какво мислиш?
— Как се сдоби с това? — възмути се тя.
— Няма значение как съм го разбрал, скъпа! Важното е, че Хенри не е правилният човек! Той те държи в неведение и спи с други жени зад гърба ти! — напомни й Джими.
— Вече му се обаждам! Сигурна съм, че може да обясни това! — Каролайн беше уверена, че Хенри няма да й изневери и тя му се обади точно тогава. Той пристигна в болницата след няколко минути и беше шокиран да види видеото и снимката.
— Глупости! — той се засмя. — Наистина ли? Вярваш ли на това?
— Е, тогава защо не продължиш и не ни докажеш, че грешим? — Джими го предизвика уверено.
— Виж, Каролайн, обичам те! — каза Хенри. — И никога, никога, никога не бих ти изневерил.
С тези думи Хенри извади телефона си. Отваряйки приложение, той им показа запис от вътрешното видеонаблюдение на къщата си, на който ясно се виждаше как той и Стейси седят в кухнята и си говорят.
— Както виждаш, тя се опитва да ме съблазни, но нищо не се случи. — каза той. — Знаеш ли, почувствах, че нещо не е наред, когато тя се появи в къщата ми след всички тези години. Не мислиш ли, че е странно, Джими?
— Какво става, момчета? — попита ядосано Каролайн, скръстила ръце на гърдите си.
Лицето на Джими пребледня, когато погледна Каролайн.
— Глупости! — извика той, като гледаше от нея към Хенри. — Защо ще идва да те види, ако не се виждате много често? Писна ми от твоите лъжи, Хенри! И Каролайн… Трябва да спреш да вярваш на този мъж!
Когато Джими напусна стаята ядосан, Хенри го последва навън.
— Стига, приятелю! — каза той и хвана Джими за ръката. — Стейси ми каза всичко, докато си тръгваше. Мислех, че тъй като планът й се провали, тя ще ти каже. Но изглежда, че не го е направила.
— Виж, няма да кажа нищо на Каролайн, но трябва да спреш с евтините си номера, Джими! Обичам Каролайн и ти не можеш да ни разделиш, каквото и да правиш!
Джими дръпна ръката на Хенри и си тръгна, без да каже нито дума.
Хенри стоеше там, гледайки как приятелят му се отдалечава и поклати глава.
— Надявам се поне веднъж да ни разбереш, Джими.— промърмори той под носа си. — Наистина.
Минаха дни, но Джими не можеше да се накара да се обади на Каролайн и да я попита как е. Всъщност последният път, когато я беше видял, беше по време на надменния им спор в болницата.
Хенри и Джими притежаваха магазин в града и Каролайн работеше там с тях. Откакто се скараха, тя не се появяваше на работа, а Хенри и Джими рядко разговаряха.
Джими умираше от желание да види дъщеря си и би направил всичко, за да си я върне. Един ден му хрумна идея. Джими беше уверен, че този път нищо няма да се обърка. Планът му беше перфектен.
За съжаление, нито Каролайн, нито Хенри можеха да предположат какво се готви в дъното на ума му.
Джими излезе от магазина и набра Каролайн, докато Хенри обслужваше клиентите.
— Хей, скъпа, аз съм, татко. — каза той.
— Не искам да говоря, татко. — сопна се тя. — Ще затворя.
— Чакай, не! — извика той. — Аз… искам да ти се извиня.
— Стига се шегуваш, татко. Знам, че не го мислиш. — каза тя.
— Не, не. — помоли я той. — Моля те. Виж, съжалявам. Знам, че сгреших. Липсваш ми. Бях забравил, че за един баща нищо не е по-важно от щастието на децата му. Можеш ли да забравиш какво се случи и да простиш на баща си? Моля те?
— Татко. — каза тя. — Виждаш ли, ако наистина го мислиш… Е, прощавам ти. Все още те обичам.
— И така, ще се видим ли скоро в магазина? — попита той.
Тя се засмя.
— Разбира се, татко! Ще се върна утре. Излитам днес! — тя каза. — Може да намалиш заплатата ми, ако искаш! И хей, татко. Благодаря. Толкова се радвам, че най-накрая прие Хенри и моята връзка.
— О, всичко е наред! Стига да си щастлива. И да. — каза той. — Ще се радвам да те видя, скъпа. Трябва да се извиня и на Хенри. Толкова много ми липсваше.
— И ти ми липсваше, татко. Ще се видим! — изчурулика тя.
Джими затвори телефона и се върна в магазина.
— Съжалявам, приятелю. Моля те, прости ми. — извини се той на Хенри и Хенри беше объркан.
— Добре ли си, Джими? — попита той.
— Никога не трябваше да правя това, което направих. Знам, че ще направиш дъщеря ми щастлива. Благодаря за това. — каза през сълзи Джими.
— Хей, хей, какво ти се е случило днес? — попита Хенри.
— Би ли ми простил? — каза Джими.
Хенри прегърна Джими, прости му и те си поговориха като добри, стари приятели след дълго време.
— Познаваме се от години, Джими! — каза Хенри. — И моля те, край на извиненията! Искам да кажа, разбирам, че нещата са се объркали и трябваше да ти кажа за Каролайн по-рано.
— Знаеш ли, страхувах се точно от това, което се случи. Притесних се, че няма да го приемеш по правилния начин. Но… сега, когато всичко се върна към нормалното, наистина се радвам за всичко, знаеш ли. Трябва да го отпразнуваме, нали?
— О, да, това определено изисква празнуване. — каза Джими. — Липсваше ми да имам половинка като теб, Хенри.
— Всичко е готино, приятел! — Хенри се засмя. — Между другото, чух, че надолу по улицата е отворил страхотен ресторант. Искаш ли да го видим?
— Добре. — Джими кимна с усмивка.
Всъщност той празнуваше отвътре.
На Джими му бяха нужни дни, за да измисли идеалната схема.
Докато Джими си мислеше за малкото шишенце с отрова в чекмеджето си, той си представи как точно ще се почувства Хенри много скоро. Джими щеше да отрови Хенри и се надяваше, че най-добрият му приятел ще се гърчи от болка, когато токсинът се смесва с кръвта му.
Докато Хенри тръгваше за фитнеса този ден, Джими бързо забеляза чашата, която беше донесъл.
— Хей, Джим. — каза Хенри, преди да си тръгне. — Повярвай ми; липсваше ми да си наваксваме така и да водим нормални разговори.
— Радвам се, че се върна, приятелю. — каза Джими, усмихвайки се. — Между другото, кога започна да ходиш във фитнеса? Всъщност не забелязах.
— О, съвсем наскоро. — засмя се той. — Трябва да остана във форма! Срещнах няколко клиенти преди няколко дни и те ми предложиха това място, така че си помислих, защо да не опитам? Само момент… Трябва да използвам тоалетната.
— О, да, разбира се — каза Джими.
Хенри беше оставил чантата си за фитнес без надзор.
Джими бързо отвори флакона с отровата и го изпразни в чашата на Хенри. Той беше свършил, когато Хенри се върна.
— Така че… ще проверим този ресторант заедно, нали? — попита Хенри.
— Да, страхотно! — Джими се усмихна. — Ще ти се обадя, когато свърша работа.
— Перфектно! — Хенри се усмихна, грабна чашата и чантата си и тръгна.
Минаха два часа. Джими седеше зад щанда на магазина и проверяваше телефона си. Беше обърнал табелата на магазина на „ЗАТВОРЕНО“, така че никой да не го безпокои.
Той се отпусна след дълъг ден в магазина, като прелистваше социалните медии. Очакваше някой скоро да му се обади и да му съобщи, че Хенри е починал.
Въпреки това, докато Джими преглеждаше публикациите, снимка в акаунта на Хенри привлече вниманието му.
На снимката Хенри и Каролайн стояха до щангата, държейки същите чаши и напрягайки мускули.
Сърцето на Джими затуптя в гърдите му и той скочи на крака, когато прочете надписа:
„Двойките, които тренират заедно, остават заедно. <3 Искате ли да получите подходящи аксесоари за фитнес за вашия партньор? Вижте връзката в коментарите!“
— Боже, моля те! Не! Не! — Сърцето на Джими прескочи удар, когато той се втурна от магазина и се качи в колата си.
Джими не можеше да изхвърли снимката от главата си, докато караше до фитнеса. Натисна по-силно педала на газта и ускори. Точно тогава мобилният му телефон го разсея.
Колата спря с писък, когато Джими натисна спирачките. Докато слушаше обаждащия се да говори от другия край на линията, Джими не можа да сдържи сълзите си.
— Да, ще бъда там. Добре. — каза той и затвори.
Същата вечер Джими отиде с колата до градската болница. Стоейки пред отделението на Каролайн, където тя беше закарана по спешност от фитнеса, той притисна длани към устните си, за да не заплаче.
— О, Джими! — каза Хенри и го прегърна. — Лекарите правят всичко възможно. Трябва да сме обнадеждени. Не знам какво се е случило… Казват, че са открили следи от отрова в кръвта й.
С течение на времето тази вечер Джими умираше отвътре, страхувайки се, че ще загуби дъщеря си заради глупостта си. Какъв глупак беше! Той се беше опитал да отрови Хенри, но в крайна сметка застраши живота на Каролайн.
— Лекарят! — извика Хенри, изтръгвайки Джими от мислите му.
— Как… Как е, докторе? — попита Хенри. — Стабилно ли е състоянието й?
Докторът не изглеждаше много обнадежден.
— Успяхме да спасим пациентката, сър. — каза той. — Тя е вън от опасност, но съжалявам за бебето. Не успяхме да го спасим и за съжаление има голяма вероятност пациентката да не може да зачене в бъдеще.
— Бебето? — Коленете на Джими се огънаха и той се строполи на пода в болницата, ридаейки, когато осъзна какво е направил.
