Родителите на едно момиче са против тя да се омъжи за симпатичен младеж, когото смятат за беден, така че баща му милионер се преструва на разорен и им дава урок.
Едно време всички истории бяха за истинската любов и за това как хората се намират въпреки всичко и често са бедни, но щастливи. В наши дни историите са за забогатяване или женитба за някой богат.
Когато Сам Сътън открива начин да направи нечуплив уплътнител за двигатели, който всички искат, той никога не си е представял, че един ден това ще повлияе на любовния живот на тогава му невръстен син Уил.
Както се случи, откритието на Сам донесе незабавни подобрения в живота на семейството. Той започна да прави много пари от патента на този уплътнител. Сам, съпругата му и малкият му син се преместиха в прекрасна къща и си взеха нова кола.
С течение на годините имаше все повече и повече пари – много повече, отколкото Сам някога си е представял. Малкото му семейство беше осигурено, само това го интересуваше. Изключителните суми, за които адвокатът му съобщаваше, не изглеждаха съвсем реални.
Тогава нещо ужасно се случи със Сам и семейството му и всичките тези милиони, натрупани в банката, нямаха значение. Съпругата на Сам, Рейн, се разболя тежко. Сам повтаряше на лекарите, че парите не са проблем, но те само поклатиха глави.
Има две неща в живота, които просто не могат да се купят с пари и това са любовта и доброто здраве. Сам разбра за второто по най-болезнения начин, когато Рейн почина, а за първото щеше да разбере, когато Уил порасне.
Не беше лесно да си самотен баща на растящо момче, така че може би Сам направи няколко грешки. Уил беше толкова мил, любящ и неразглезен, че Сам даваше всичко, което можеше да си позволи, за него – а Сам можеше да си позволи всичко.
Така че в гимназията съучениците на Уил бързо разбраха, че баща му е много богат и много щедър – както и Уил. Момчето бързо стана най-популярният човек наоколо – не заради неговата доброта или невероятната му външност, а заради парите на баща му.
Особено момичетата се рояха около Уил като пчели около гърне с мед. Първоначално на Уил му харесваше, но малко по малко осъзна, че не искат него. Искаха парите на баща му и целия лукс, който можеха да купят.
Уил каза на Сам, плачейки, че момичето, в което е влюбен, не сие нтересува от него – тя просто се интересуваше да това да ходят заедно на семейни пътувания до Аспен, Вейл и Бахамските острови с частния им самолет.
Сам утеши сина си и го насърчи да скъса с това момиче. Остатъкът от последната година на Уил в гимназията беше доста самотен, но той имаше план.
— Татко, — каза той — имам план.
Сам се ухили.
— Добре! Какъв е планът ти?
— Отивам в Йейл през есента, но искам всички да си мислят, че съм студент със стипендия.
Сам примигна учудено.
— Стипендиант? Ти? Но защо?
— Добре. — каза Уил — Ако съм беден и нося мърляви дрехи, хората няма да са ми приятели, освен ако наистина не ме харесват. Момичетата няма да искат да се срещат с мен заради нашите пари.
— Това е много вярно, Уил. — каза Сам. — Мисля, че това е брилянтен план!
И така те задействаха плана. Уил и Сам купиха всичките му дрехи и оборудване втора ръка, а Уил беше най-мърлявият и най-бедният студент, когото някога сте виждали.
Планът проработи, защото Уил бързо намери много страхотни искрени приятели и дори срещна момиче, което наистина хареса и тя също го хареса. До третата си година в Йейл Уил беше много влюбен в това момиче.
Тя се казваше Еди – от Едуина – и той реши, че иска да се ожени за нея. Сам беше малко притеснен, че Уил може да е твърде млад, но той също се ожени млад и беше много щастлив.
Така Уил предложи брак на Еди и тя каза „да“. Този ден на благодарността Еди заведе Уил у дома, за да се срещне с родителите й и това беше катастрофа. Родителите на Еди, Марта и Фарлоу, бяха заможни и много горди със социалното си положение.
Те искаха красивата им дъщеря да се омъжи за богат мъж, а не за мърляв студент по природни науки, без значение колко е умен, красив или забавен. Те бяха едва доловимо груби с Уил, но не достатъчно, за да може Еди да се оплаче.
Всъщност Еди беше приела предложението на Уил и гордо показа малкия диамант, който й беше подарил, сякаш беше Кохинор. И тя настоя Уил и баща му да се присъединят към семейството й за коледните тържества. Марта и Фалоу бяха ужасени, но се усмихнаха, съгласиха се и направиха свой собствен план.
Така че Уил и Сам взеха автобус от имението си в Ню Хемпшир до плажната къща на семейството на Еди в Нарагансет, за да се присъединят към семейството за Коледа.
Бащата на Еди ги взе от автогарата и веселбата започна. Фарлоу огледа Сам от горе до долу и го подуши. (Сам беше пазарувал в местния магазин за стоки втора употреба и беше прекалил малко.)
Сам не изглеждаше просто беден, а почти бездомен. Фарлоу ги закара до голямата им къща и говореше за богатството си, къщите и колите си.
— Искам да знаеш, — каза той на Сам, — че се справих много добре със семейството си. Живеем в комфорт – честно казано, живеем в лукс.
— Не всеки е свикнал с това, разбира се, и ние разбираме това, но се надяваме, че ти и Уил ще успеете да се впишете. Коледа е много важна за нас.
— И за нас е важна. — каза Сам. Както се оказа, идеята на Марта и Фарлоу за Коледа беше да купчина от скъпи подаръци и да покажат на всички, които познават, колко са успешни.
Следващите няколко дни бяха кошмар. Фарлоу и Марта не пропускаха шанса да покажат на Сам, че вярват, че дъщеря им е далеч от лигата на сина му.
— Еди е богата млада жена, Сам. — каза Марта. — И нейният съпруг трябва да може да й даде същия начин на живот. Знам, че не си се справил толкова добре с Уил…
Еди разбра за кампанията на родителите си да унижат Сам и беше бясна. Затова тя разговаря с родителите си.
— Ще се омъжа за Уил. — каза тя. — И Сам ще бъде част от семейството, така че свиквайте с това.
— Но скъпа, извика майка й — човекът е почти клошар! Виждала ли си дрехите му? Той е срам.
— Повярвай ми, мамо, — каза ядосано Еди — ти си много по-голям срам, отколкото Сам би могъл да бъде! — Това, което Еди не можеше да знае, беше, че Сам слушаше и се усмихна. Тя обичаше Уил! Беше намерил своето момиче едно на милион.
Тази нощ беше Бъдни вечер и когато семейството се събра около елхата в полунощ, за да си размени подаръци, Марта каза с неприятна усмивка:
— Не трябва да се чувстваш зле, Сам, знаем, че се справяш трудно!
Марта и Фарлоу подадоха на Уил кутия с ключ за кола вътре.
— Това е подранил сватбен подарък. — каза Фарлоу. — Мислехме, че имаш нужда от по-добра кола. Старата ти е поне на 20 години, Уил!
Уил се усмихна и благодари на Марта и Фарлоу и всички излязоха навън, за да се полюбуват на Поршето, което стоеше в гаража с голяма червена панделка върху него. Фарлоу хвърли победоносен поглед на Сам и се усмихна. Знаеше, че Сам никога не може да надмине този жест, нали?
Тогава Сам извади плик от джоба си.
— Еди — каза той. — Уил ми каза, че вие двамата планирате да се преместите в Ню Йорк, когато завършите.
— Точно така, Сам! Знаеш, че той има предложение от изследователски център в Ню Йорк, а аз имам стаж…
— Е, намирането на жилище в Манхатън не е лесно, така че се надявам това да помогне… — Сам даде плика на Еди.
Фарлоу се подсмихна.
— Какво е това? Списък на приютите за бездомни в Горен Ийст Сайд? Ръководство за най-добрите кухни за бездомни в Бруклин?
Еди отвори плика и ахна.
— Сам! — прошепна тя. — Това наистина ли е? Тя показа на Уил купчината хартия в плика и Уил изтича да прегърне баща си.
Фарлоу и Марта погледнаха един към друг изненадани. Тогава Еди се обърна към родителите си.
— Сам ни подари нотариален акт за къща в Трайбека. Той ни подари дом.
Марта и Фарлоу се спогледаха с отворени усти.
— Но… но… но… — въздъхна Фарлоу. — Ти си беден… Начинът, по който се обличаш… Взех те от автобуса…
— Е, Фарлоу. — каза нежно Сам. — Искам синът ми да бъде обичан и приет заради самия него, а не заради 570-те милиона долара, които в крайна сметка ще наследи от мен.
Нямаше повече възражения срещу сватбата от родителите на Еди. Всъщност те станаха най-големите фенове на Уил и бяха много учтиви и уважителни към Сам. Следващото лято Уил и Еди се ожениха и се преместиха в Ню Йорк.
Когато посрещнаха малката си дъщеря Рейн три години по-късно, Сам си купи къща в съседство, за да може да бъде близо до тях.
