Надменен съпруг тормози жена си, че дава пари на бедната си майка, но тя продължава да го прави въпреки възраженията му. В крайна сметка тя осъзнава, че не би могла да бъде по-права, като се противопоставя на съпруга си.
Когато Луси Хотън се омъжи за Сам Фрейзър, тя смяташе, че това е най-доброто решение, което някога е вземала. Въпреки че Сам беше с 8 години по-възрастен от нея, той беше умен, привлекателен и най-важното, искрено я обичаше – или поне тя вярваше така. Докато един ден всичко се разпадна…
Семейство Хотън винаги са предупреждавали Луси да не излиза със Сам и перспективата тя да се омъжи за него тревожеше родителите й.
— Скъпа! — беше казала майка й. — Той не е правилният мъж за теб. Довери ни се! Ще съжаляваш, че си го избрала за партньор!
— Майка ти е напълно права, Луси! — предупреди баща й. — Ти бързаш с решението за брак! Той може да е мил с теб, но Сам не е човек, който би бил с теб до края на живота ти!
Но Луси нямаше да разбере това. Беше уверена, че Сам я обожава толкова, колкото и тя него. Така че, когато той й предложи брак само няколко месеца след ухажването им, тя каза „да“ без колебание и месец по-късно те се ожениха.
Сватбата им беше грандиозна и Сам се беше погрижил всички детайли да са перфектни. Той изкарваше добре като счетоводител в известна калифорнийска фирма, така че как би могъл да пропусне шанса да се изфука? И Луси също се гордееше с това, защото „изборът й“ на съпруга стоеше гордо пред всички – особено пред родителите й – като уважаван и богат човек.
Но за съжаление нищо от това не й се стори приятно година по-късно…
— Луси! — извика Сам, докато се приближаваше до нея, стискайки плик в ръцете си. — Какво, по дяволите, е това? Наистина ли смяташе, че не е необходимо да ме информираш за това?
— Успокой се, Сам! Не виждаш ли, че съм заета да правя закуска?
— По дяволите теб и закуската ти! Защо не ме информира, че си прехвърлила пари от общата сметка в сметката на майка ти? Защо още им трябват парите ти?!
— Какво искаш да кажеш, Сам? Възпитана съм така! Те са моите родители! Ако имат нужда от помощ, няма да стоя и да ги оставя да страдат! Мама спешно се нуждаеше от пари, затова й дадох от спестяванията си!
— О, мислиш ли, че можеш да теглиш пари от сметката, без дори да го обсъждаш с мен?
— Какъв ти е проблемът, Сам? Това е обща сметка и аз също имам пари в нея! Така че просто се съсредоточи върху работата си и не ме безпокой, докато не свърша с готвенето! И ми лазиш по нервите много тези дни, така или иначе! — промърмори тя под носа си, докато продължаваше да готви.
Сам се втурна към хола, слагайки край на разгорещената дискусия, но това беше само началото на ежедневните им караници. Той непрекъснато я предупреждаваше да не дава повече пари на майка си от тяхната сметка, но тя настояваше въпреки предупрежденията му – само за да разбере, че не би могла да бъде по-права…
Когато нещата продължиха така почти три месеца и спестяванията на Луси бяха изчерпани, тъй като тя даваше определена сума пари на майка си всеки месец, кавгите в крайна сметка бяха заменени с мълчание.
Луси и Сам спряха да говорят. Всъщност те се отдалечиха толкова много, че в един момент Сам започна да се вижда с други жени, без да го интересува, че е женен и има жена у дома. По-лошото е, че дори не се свенеше да признае, че изневерява.
Луси също беше беше изстинала преди много време и когато разбра, че Сам изневерява, тя заключи, че нищо не е останало във връзката им и реши да я прекрати, преди това да е отнело повече от нейната толерантност и уважение.
Наистина я болеше, че Сам, когото някога бе обичала и за когото се бе борила с родителите си, сега само я ядосваше и отвращаваше, но нямаше друг избор, освен да сложи край на всичко това. И така, когато той се прибра една вечер, тя заяви, че го напуска.
— Това са документите за развод. — каза тя и хвърли един плик на масата в хола. — Подписах ги и се надявам, че ти също ще ги подпишеш без абсолютно никакво забавяне. Тогава можеш да спиш с която си искаш, а аз мога да живея живота си спокойно!
Сам се усмихна.
— И какво ще правиш без мен, Луси? Ще се върнеш при бедните си родители? При бедната си майка? Да плачеш? — той се засмя. — Няма къде да отидеш, скъпа, така че в крайна сметка ще избягаш обратно до тази врата!
— Мечтай си, Сам! — изстреля Луси в отговор. — Знаеш ли какво? Родителите ми бяха прави! Ти си глупак и маниак на тема контрол! Не ме понасяше само защото издържам родителите си с парите си. Е, радвам се, че не те послушах и не спрях да ги подкрепям, защото видях какво се задава! — каза тя, докато излизаше от дома му с багажа си.
Но Сам не я прие на сериозно и сви рамене. Всъщност той беше толкова очарован, че жена му най-накрая е вън от живота му, че той дори не можа да улови уликата, която тя беше изпуснала, преди да си тръгне.
И така, когато откри, че през цялото време Луси е превеждала пари на майка си, за да изплати ипотеката на апартамент на нейно име, той беше шокиран! Не можеше да повярва, че родителите на Луси са купили нов дом в известен калифорнийски квартал! Все пак майката на Луси беше домакиня, а баща й беше чиновник! Как успяха да си позволят такова великолепно място?
Оказа се, че апартаментът принадлежи на Луси. Първоначално го беше купила като изненадващ подарък за Сам. Въпреки това, когато бащата на Луси научил за това, той я посъветвал да не го оставя на свое име Той знаеше, че Сам се интересува само от хвалбата колко може да си позволи и нямаше никакъв интерес към Луси! Затова като тест той я посъветва да прехвърли апартамента на името на майка си, за да разобличи Сам.
Разбира се, това предизвика разгорещен спор между Луси и родителите й, но в крайна сметка тя отстъпи, изкрещявайки:
— Пак ще сгрешите! Сам не е такъв, какъвто си мислите! — Но уви, тя грешеше, а баща й беше прав!
Когато двойката се срещна по време на бракоразводното си дело, Сам категорично отказва да се разведе с Луси и заплаши да я съди за новия апартамент, твърдейки, че трябва да има право на част от него след развода им. Това обаче не беше правно възможно и започна процедурата по развод. Луси най-накрая почувства, че може да диша отново свободно след финализирането на развода.
Тя отиде при родителите си в деня на финализирането на развода и им благодари, че са били до нея през цялото време.
— Съжалявам, мамо и татко. — каза тя, докато ги прегръщаше. — Вие бяхте прави, а аз грешах. Обещавам, че никога повече няма да ви се противопоставя. Радвам се, че се поучих от този безценен опит.
Нещата между Луси и нейните родители се подобриха от този ден нататък и сега те живеят заедно в новия си апартамент, който Луси остави на името на майка си.