Двама братя всеки ден виждат един старец да седи край морето на един и същи стол. Един ден те били притеснени, когато открили стола празен и решили да разберат защо.
Адам, на 8, и Питър, на 10, посещаваха морето с майка си Алис всеки ден. Те се разхождаха заедно по брега, наслаждавайки се на морския бриз.
Всеки ден се натъкваха на старец, който седеше неподвижно на стол и гледаше вълните.
— Мамо, този човек добре ли е? — попита Адам един ден.
— Да, скъпи. Той просто обича да е сам. Хората са се опитвали да говорят с него, но той винаги се опитва да ги избягва. Нека не го безпокоим. — отговори Алис.
Братята нямаше как да не се чувстват привлечени от стареца. Те бяха любопитни защо всеки ден седи неподвижно на един и същ стол.
Един ден те измислили план как да се доближат до него. Докато играеха, те хвърлиха фризбито в неговата посока, за да могат да се приближат. Когато изтичаха и се извиниха, старецът каза:
— Ти го хвърли тук нарочно. Знам, че го направи… Ти, — каза той, сочейки Адам, — ти си страхотен в хвърлянето. А ти, — старият мъжът се усмихна, сочейки към Питър, — страхотен в улавянето. Така че знам, че това не е случайно.
Очите на братята се разшириха от шок. Те не знаеха, че старецът също ги наблюдаваше.
По някаква причина, въпреки че Алис знаеше, че мъжът не говори с други хора, той се отдаде на дълъг разговор с двете момчета. След като се представиха един на друг, Питър най-накрая зададе въпроса, който те отдавна искаха да зададат:
— Господине, защо седите тук всеки ден и гледате морето?
— Е, тук съм и чакам брат си. Чакам тук от 10 години. — отговори той. Адам и Питър се спогледаха объркани.
— Бяхме заедно в армията и бяхме разделени и изпратени в различни страни. Това се случи преди много време. Когато се видяхме за последен път, си обещахме да се срещнем на едно и също място, точно тук, където постоянно идвахме с нашата майка. — обясни старецът.
— Всеки ден ли чакаш брат си? — попита Адам. — Откъде знаеш, че ще дойде? — попита той. Старецът се усмихна на невинността на Адам.
— Там е работата. Не знам дали ще дойде. Идвах преди години, но работата ме премести в друг град. Сега, през последните 10 години, откакто живея тук, идвам всеки ден. Така и не го намериха. Все още го няма. — каза той.
В този момент Адам и Петър седяха един до друг. Старецът ги потупа по главите и каза:
— Ето защо трябва да се пазите един друг, момчета. Братската любов е най-голямата сила на света.
След като сподели историята си, старецът се представи като Уолтър Бриджтън. Момчетата се забавляваха в компанията му и от този ден се стараеха да прекарват време с него, носейки сандвичи и напитки. Те прекарваха следобедите в разговори и слушане на историите му.
Един ден Уолтър и братята бяха изненадани да открият, че вървят в една и съща посока на път за дома.
— Ние живеем близо един до друг! — възкликна Питър. Уолтър не можа да сдържи усмивката си.
— Предполагам, че да, сладко момче. — каза Уолтър и махна, преди да влезе в къщата си.
Двете момчета се почувстваха изключително близки с Уолтър вече след дни на разговори с него. Те бяха толкова развълнувани от историята на Уолтър, че решиха да я разпространят в социалните мрежи, надявайки се да намерят брат му.
Един ден те отидоха на плажа, за да го намерят и да му разкажат какво са направили. Но когато стигнаха там, той не беше на обичайното си място.
— Той идва тук всеки ден! Всеки ден! Защо не е тук? — Адам попита майка си.
— Това не може да бъде. Нещо трябва да му се е случило. Трябва да отидем в къщата му. — каза Питър. При това Алис им позволи да проверят къщата на Уолтър, като ги придружи до там.
Когато стигнаха, почукаха. След няколко секунди Уолтър отвори вратата. Момчетата въздъхнаха с облекчение.
— Уолтър! Защо не дойде днес на плажа? Отказа ли се? – попита го Адам. Уолтър се усмихваше. Зад него стоеше мъж, който приличаше много на него.
Двете момчета бяха изненадани, когато мъжът внезапно извика:
— Те са! Тези две момчета публикуваха в Интернет. Веднага ги познах!
Братът на Уолтър, Джеймс, го беше намерил благодарение на публикацията, която Адам и Питър бяха пуснали. Уолтър се усмихна и прегърна двете момчета.
— Благодаря ви, че намерихте брат ми след 44 дълги години. — каза той и ги прегърна.
Оказа се, че Джеймс е бил ранен в битката, в която е участвал, и в крайна сметка е загубил паметта си. Той бил изпратен обратно в САЩ, където му била поставена диагноза дисоциативна амнезия, причинена от огромния стрес от войната.
— Казаха ми, че най-вероятно ще възвърна паметта си или бавно, или изведнъж. През последните няколко десетилетия бавно започнах да си спомням неща като първото си име, факта, че съм живял в Калифорния, но нищо достатъчно убедително, за да се върна стария ми живот. — обясни Джеймс.
— Тогава един ден преглеждах интернет, когато видях публикацията на тези две сладки момчета. Имаше твоя снимка, Уолтър, и изведнъж си спомних за теб. Просто знаех, че сме братя.
При това Уолтър и Джеймс извадиха от джобовете си военните си табелки и подадоха по една на Адам и Питър.
— Вече не се нуждаем от това. Благодарение на теб се намерихме отново. Това вече е ваше. Нека бъде напомняне винаги да се грижите един за друг. — каза Уолтър.
Тъй като живееха близо един до друг, Адам и Питър често посещаваха Уолтър и Джеймс, който в крайна сметка се премести при брат си.