Жена се нанася в най-известната обитавана от духове къща в квартала и всички деца смятат, че е луда.
Имаше голям камион, спрян пред обитаваната от духове къща. Някой се нанасяше! Томи Хендерсън, който живееше от другата страна на улицата, веднага разпространи новината сред другите деца от квартала.
Обитаваната от духове къща щеше да бъде заета отново за първи път от 20 години, а това означавало, че проклятието ще се активира отново, ужасът ще дебне по улиците! Или поне Томи се надяваше така!
Томи, Рег и Харли наблюдаваха зад живия плет на Томи с бинокъла на баба му за наблюдение на птици. Хората носеха кашони с неща и мебели, покрити с чаршафи, но нищо особено вълнуващо.
— Слушай — каза Томи. — Всеки, който купи тази къща, трябва да е луд или…
— Или какво? — попита тревожно Рег.
Томи се наведе към него и прошепна:
— Или в съюз с тъмните сили!
Очите на Рег станаха още по-големи.
— Мислиш ли? Майка ми казва, че е някаква жена от Синсинати…
— Това, което не знаеш, Рег — , каза Харли, — е, че когато салемските вещици избягали, те избягали в Синсинати… Синсинати – разбра ли?
Точно в този момент пред обитаваната от духове къща спря разбита стара кола и от нея слезе висока слаба дама с дълга тъмна коса. Наистина изглеждаше някак като вещица, помисли си Рег. Дамата започна да говори с мъжете и не изглеждаше щастлива.
После внезапно погледна през рамо.
— Какво правите там, деца? — попита рязко тя. — Грубо е да шпионирате хората. Това не е шоу! — Трите момчета изскочиха иззад храстите и се втурнаха в къщата на Томи.
— Как ни видя тя? — попита Томи, сърцето му биеше лудо в гърдите. — Бяхме зад живия плет!
— Вещерско видение! — прошепна Харли.
— Искам да се прибера вкъщи. — каза Рег, който се опитваше да не плаче.
Точно тогава майката на Томи влезе.
— Какво става? — попита тя.
— Дамата от обитаваната от духове къща ни се развика! — изхленчи Томи. — А ние просто гледахме… — Той не каза на майка си, че са гледали зад живия плет с бинокъл.
— Как смее! — извика майката на Томи. — Мислех да мина по-късно с пай, но сега тя може да го забрави!
Мълвата бързо се разпространи, че дамата от обитаваната от духове къща е нахална и неприятна и крещи на децата, така че обикновено гостоприемният квартал не й обърна внимание.
Дамата, чието истинско име беше Алис Хароу, можеше да използва малко любезност и някои приветствени думи. Алис наскоро се беше развела със съпруга си от 12 години, който й каза, че не иска бебето, което тя носи в корема си.
Алис също не беше мислила, че иска деца, но когато разбра за този малък човек, който расте в нея, тя разбра, че трябва да се срещне с него или нея. Така тя се разведе с богатия си съпруг и получи малка издръжка.
Всъщност единствената къща, която можеше да си позволи, беше тази стара развалина, която никой не искаше заради някаква стара история. Но Алис беше журналист и то добър, така че направи малко проучване и откри, че в миналото на къщата не е имало призраци, убийства и зомбита.
Преди много години един неприятен човек живеел в къщата и се отнасял зле със семейството си, така че всички напуснали един по един, дори жена му. Историята за призрака идвала от факта, че към края на живота си мъжът стоял на най-високия прозорец и наблюдавал улицата.
Така фигурата на мъж на прозорец се превърнала в призрак, обикалящ къщата, а цената на имота паднала рязко. Алис нямаше нищо против. Тя го взе евтино и възнамеряваше да направи част от реставрацията сама.
Отначало Алиса се почувства много самотна. Тя нямаше семейство и приятелите й бяха пръснати из цялата страна. Никой в квартала не беше проявил интерес да я опознае.
След това един следобед Алис намери черно коте на покрива на верандата си. Тя го примами с хранао и веднага го осинови. Това, което тя не знаеше, беше, че всичко, което правеше, беше внимателно наблюдавано.
Томи, Рег и Харли бяха сигурни, че Алис е зла вещица и когато тя осинови черна котка, това затвърди мнението им. Те разпространиха новината и всяко дете в квартала вече знаеше, че в обитаваната от духове къща има вещица.
Томи се мотаеше с Рег и Харли, когато се натъкнаха на Фред Солински. Фред започна да разпитва за вещицата и след това каза:
settlementОбзалагам се, че вие тримата пълните пелените си, само като погледнете тази къща!
— Не, не го правим! — смело каза Рег. — Томи докосна оградата веднъж!
— Оградата! — засмя се Фред Солински. — Обзалагам се, че Томи няма да докосне входната врата! — Избухна огромен спор, като и двете страни си казаха „бих“ и „не би“.
Накрая решиха да се срещнат в полунощ в обитаваната от духове къща, където Томи щеше да докаже веднъж завинаги, че не се страхува да влезе и да докосне верандата на вещицата.
Всички успяха да се измъкнат и дебнеха до оградата, докато Томи внимателно се промъкна. Стъпка по стъпка той се приближи към верандата, докато изведнъж се озова там!
Томи протегна ръка и удари стената на къщата, след това се обърна да избяга и тогава всичко се обърка. Кракът на Томи сякаш се изви под него и другите момчета чуха задавен вик.
Точно в този момент странна плаваща бяла фигура се носеше през градината към Томи.
— Бягай, Томи! — изкрещя Фред Солински, който забрави, че е смелият. — Бягай!
Но Томи не можеше да избяга, кракът му не можеше да го издържи, така че той изчака и видя, че фигурата беше дамата-вещицата в дълга бяла рокля.
— Моля те! — извика Томи. — Не ме убивай!
Алис коленичи до момчето и докосна глезена му.
— Няма да те убия — каза тя спокойно. — Но глезенът ти е силно усукан. Имаш нужда от лекар.
Томи трябваше да даде на Алис телефонния номер на майка си и това се оказа много интересен разговор, който обещаваше много ограничения в бъдещето на Томи. Тогава Алис се обади на 911.
Тя също така донесе малко лед за глезена на Томи и го държеше за ръката, докато чакаха. Томи донякъде я хареса. Алис беше готина. Тя каза на Томи, че поправя старата къща за себе си и бебето си.
— Но не се ли страхуваш от призрака? — попита Томи.
Алис се засмя.
— Не, Томи. Единственият призрак тук е призракът на недоброжелателството и страха и предполагам, че току-що го прогонихме!
И го направиха. След като кварталът разбра истината за Алис, всички те се включиха, за да й помогнат да поправи къщата си, а един от най-големите й помощници и най-близки приятели беше Томи Хендерсън.
