Полицаи пристигат, за да арестуват жена, която краде от магазин за хранителни стоки, вместо това плащат храната й

Трима полицаи, включително Шарлийн Менсън, са извикани да арестуват жена в магазин за хранителни стоки. Те откриват тъжното количество храна, която тя е откраднала, и вместо това решават да й помогнат. Но Шарлийн разбра нещо още по-изненадващо по-късно.

— Полицаи, жената е тук. — управителят на местния магазин за хранителни стоки в Глендейл, Калифорния, посочи жена, която бяха отвели в ъгъла на магазина, далеч от всички останали. Трима полицаи бяха извикани на мястото и полицай Шарлийн Менсън реши, че може да има някаква опасност.

За техен пълен шок мениджърът ги отведе директно до крехка жена, седнала на стол с наведени очи. Тя стискаше няколко хранителни продукта в ръцете си.

— Тя отказва да даде храната, която се опитваше да открадне, но поне седна там без да се противи. — обясни мениджърът.

Условията бяха толкова ужасни, че Шарлийн почти се разплака. Но тя запази самообладание.
Шарлийн се намръщи на колегите си Антъни Гомес и Фернандо Суарес.

— Добре, сър. Но колко е откраднала? — попита тя управителя — мъж на име г-н Стърлинг, според етикета с името му.

— Хммм. Не знам със сигурност, но въз основа на нещата в ръцете й, трябва да е на стойност около 10 долара. — предположи г-н Стърлинг и погледна полицаите. Очевидно той очакваше да арестуват жената. И, разбира се, това щеше да е правилната процедура.

Но имаше нещо в тази ситуация, което не се хареса на Шарлийн. Да арестуват жена за мижавите 10 долара? Изглеждаше изтощена и твърде слаба, затова се приближи до нея.

— Здравейте, госпожо. Можете ли да ме погледнете? — попита тя, като се наведе леко, за да я види от по-близо. Жената вдигна очи към нейните и умолителният им поглед разби сърцето на Шарлийн. — Защо крадете тези неща?

Тя поклати глава и изрече отчаяно:

— Гладна съм.

Думите резонираха в другите двама полицаи и накрая Шарлийн се изправи.

— Добре ли е, ако просто платя за това, което тя е взела? – попита тя управителя.

— Но, но… — изръмжа г-н Стърлинг. — Няма ли да я арестувате?

— Честно казано, като ни се обадихте, вече губите повече пари от 10 долара и аз не оправдавам действията й. Но времената са трудни. Все повече и повече хора гладуват в собствената ни страна. Нещо, което никога не сме си представяли. Така че ако позволите, ще платя. — продължи Шарлийн, използвайки авторитетния си глас.

Накрая мениджърът се съгласи, въпреки че беше ядосан от тази ситуация. Не изглеждаше като най-състрадателния човек на света. Но Шарлийн сви рамене. Тя отново се наведе към жената и попита:

— Госпожо, аз ще платя за тях. Можете ли да ми ги дадете?

Крехката дама вдигна изненадано поглед и попита:

— Наистина ли? — на което Шарлийн кимна с лека усмивка. Тя подаде продуктите в ръцете си и Шарлийн отиде до касата.

Както заяви мениджърът, общата сума беше само10,07 долара и продуктите се състояха от хляб, мляко, две кутии риба тон, две кутии печен боб и пакет настъргано сирене. На Шарлийн й се стори престъпно, че някой не може да си позволи тези прости неща.

Тримата полицаи излязоха от магазина и Шарлийн попита дамата как се казва.

— Мириам, много ви благодаря. — отговори тя с тих глас.

— Добре, Мириам. Защо не ми позволиш да те закарам до дома ти? – предложи тя и насочи жената към полицейската кола. Тя беше с една полицейска кола, а колегите й с друга, затова каза на мъжете да се върнат към задълженията си, а тя ще закара немощната дама у дома.

Мириам й даде адрес, който беше само на няколко мили, и разкри, че живее със старата си майка в таван под наем. Беше стара къща, превърната в няколко „апартамента“, а таванското помещение беше всичко, което тези две жени можеха да си позволят.

— Ами социалното осигуряване? Друга държавна помощ? — Шарлийн се чудеше когато пристигнаха и тя излезе от колата с дамата. Мириам я заведе до отделния вход на тавана и условията бяха толкова ужасни, че Шарлийн почти се разплака. Но запази самообладание.

Те видяха, че майката на Мириам спи и се опита да снижи гласа си заради нея.

— Социалните помощи на майка ми ни плащат наема, но загубих работата си преди месеци и никой не ме наема. Но във всеки случай трябва да се грижа за нея. Нямах време да кандидатствам за помощ за безработица или нещо подобно. — разкри Мириам, очите й гледаха надолу от срам.

— Мириам, не се смущавай от положението си. Хиляди хора преминават през трудни времена. Но трябва да ти напомня, че кражбата не е правилният начин да се справиш с това. Има социални кухни и други благотворителни организации, които могат да ти помогнат с храна, не знаеш ли за тях? — смъмри я нежно Шарлийн.

Крехката жена поклати глава.

— Нямах представа. Нямам телефон или интернет, за да търся тези неща. Нямах представа къде да попитам или кого… беше много трудно за нас. Майка ми вече едва ходи и да живее в този таван я депресира толкова много. Имах други неща в ума си.

— Разбирам — кимна Шарлийн. — Но аз съм тук и сега ще ти помогна.

— Благодаря ви. Благодаря ви много.

В крайна сметка Шарлийн се обади на няколко приятелки – един от тях се занимаваше със складове за храна в града и се съгласи да достави хранителни стоки на Мириам и майка й, г-жа Фицпатрик. Тя също помогна на жената да кандидатства за повече държавна помощ и стартира страница GoFundMe за събиране на пари.

Благодарение на подкрепата на своите приятели, колеги и дори хора от цял свят, Шарлийн събра достатъчно средства, за да наеме малък, но по-добър апартамент за Мириам и нейната майка.

След като преместиха двете жени, тя каза на Мириам:

— Сега е време да си намериш нова работа и имам идея.

Разбира се, Мириам се съгласи и Шарлийн й намери работа като полицейски чиновник на непълен работен ден в нейния участък. Не беше най-добре платената позиция, но беше нещо. Работата щеше да й помогне да получи умения, които да приложи по-късно на други места.

Дори след като жените се настаниха, Шарлийн често ги проверяваше. Съвсем скоро те вече нямаха нужда от помощ за храна, тъй като Мириам можеше да си позволи да ги издържа и положението им се подобри.

Но Мириам приветства приятелството на Шарлийн и каза, че е смятала, че тя и г-жа Фицпатрик са сами на света, докато Шарлийн не се появила. А полицайката знаеше, че нейното призвание надхвърля спирането на престъпленията. Ставаше въпрос за помощ на всеки, който имаше нужда.

Последно обновена на 19 юни 2023, 07:07 от Иван Петров