След като на Патрик беше възложено да поправи покрива на сиропиталище, той решава да осинови три деца, шокирайки всички свои приятели от работата. Един ден той открива нещо невероятно в количката на най-малкото дете, но това, което се случва след това, е още по-впечатляващо.
— Ти си луд, човече!
— Не мога да повярвам. Ти дори не си женен!
— Одобриха те за нещо подобно? Мислех, че сиропиталищата не дават шанс на самотните татковци!
— Уау. Поздравления, човече! Кажи ми, ако имаш нужда от съвет. Имам пет деца, помниш ли?
Патрик се усмихна на всички коментари на своите приятели от работата, докато представяше трите деца, които планираше да осинови от местното сиропиталище в Сакраменто. Засега той беше техен приемен баща, но социалният работник каза, че ако нещата вървят добре, може да ускорят осиновяването.
Това беше първият път, когато те дойдоха в централата на тяхната строително-ремонтна фирма. Патрик доведе малките деца, всичките под 5 години, и колегите му бяха във възторг.
Патрик беше изненадан колко лесно стана приемен родител. Социалният работник каза, че системата е толкова наситена, че приветстват всеки, който иска да осинови, и работят бързо.
Патрик се учуди как се случиха нещата. Първоначално той беше назначен от своя шеф, г-н Карлсън, да работи по ремонта на покрива на сиропиталище.
— Нуждаем се само от страхотни работници за такава работа, така че искам да ръководите този проект и вие можете да изберете екипа. — беше му казал г-н Карлсън.
Патрик беше доволен, че г-н Карлсън го видя в тази светлина и избра само най-добрите хора за работата, тъй като тези бедни деца се нуждаеха от стабилна конструкция над главите си. Той си прекара страхотно в работата по този проект, но получи дори повече, отколкото очакваше.
Той се срещна с някои от децата и имаше трима малки братя, чиито родители бяха починали наскоро. Беше сърцераздирателно и персоналът каза, че ще бъде толкова трудно да бъдат осиновени всички в едно семейство.
През нощта Патрик мислеше за онези деца и си спомняше собственото си минало. Той също беше сирак и го осиновиха на 7 години. Родителите му бяха най-любящите хора на света. Той знаеше, че също иска да осинови в даден момент, но никога не си е представял да го направи като самотен баща.
Докато екипът на Патрик приключи с ремонта на покрива, Патрик беше решил да приеме трите деца. Той разговаря със служителите и социален работник и те веднага започнаха процеса. Апартаментът му беше достатъчно голям и за тримата, тъй като те бяха още много малки, но Патрик сега работеше върху закупуването на по-голяма къща за новото си семейство.
Разбира се, родителите му бяха щастливи да станат баба и дядо толкова бързо, главно защото започнаха да мислят, че синът им никога няма да се ожени или да им даде внуци. Те имаха три момчета, които можеха да глезят, и доброволно се включиха да ги гледат, докато Патрик работи. Нещата вървяха гладко за това „мигновено семейство“ и той не можеше да се радва повече.
Той се засмя на шегите, които приятелите му му отправиха на работа, знаейки, че всичко е добронамерено, и всички му пожелаха късмет с новото му семейство.
Дори господин Карлсън излезе от кабинета си и започна да си играе с двете по-големи момчета, които бяха на пет и три. Най-малкото дете беше на година и половина и беше заспало в количката си. Като цяло беше страхотен ден, след който Патрик се сбогува с приятелите си и се прибра вкъщи.
Да си самотен баща беше уморително, главно защото тези деца имаха толкова много енергия. Но те спаха дълбоко през нощта, знаейки, че имат него и ново семейство, на което да разчитат.
Докато сваляше най-малкото дете от количката и го качваше в креватчето му в стаята, Патрик забеляза нещо странно в количката. Изглеждаше като лист хартия.
— Какво е това? Грабна ли нещо, хлапе? — попита той бебето, знаейки, че няма да отговори.
Той го взе и откри, че е плик, адресиран до него. Носеше логото на компанията му, което беше още по-странно.
— Нещо от мистър Карлсън ли е? — учуди се той, отваряйки плика.
Той почти изпусна писмото, след като видя съдържанието. Потта започна да се образува по челото му и за секунда той си помисли, че може да припадне в стаята на детето си. За щастие той възвърна равновесието си, като постави ръката си на стената за опора.
Беше чек. За 250 000 долара. Това беше сума, която той дори не можеше да проумее. Тогава той забеляза мъничко съобщение.
„Скъпи Патрик, гордея се с теб. Това е подарък за теб и новото ти семейство. Успех, г-н Карлсън.”
Патрик не можеше да повярва и листът се размаза, когато очите му се насълзиха. Това беше повече от достатъчно за първоначалната вноска за нов дом, а останалото той можеше да вложи във фондове за такси за осиновяване и други разходи за децата си.
На следващия ден той говори с шефа си, който разкри какво точно мисли.
— Ти заслужаваш това, Патрик. Не познавам много хора, които биха се застъпили за непознато дете просто така. — обясни г-н Карлсън. — Мислех какво да правя с парите си. Децата и внуците ми имат повече от достатъчно, за да живеят живота си, и се чудех как да помогна на другите. Ти ме вдъхнови, човече.
Патрик прегърна по-възрастния мъж, който винаги е бил вдъхновение, и обеща да използва парите разумно за семейството си.