Старец оставя цялото си имущество на младата си приятелка, завещавайки само стара плевня на внучката си

Когато дядото на Шарън почина, той оставя всичко на приятелката си и Шарън получи само старата плевня. Но нещо й се струваше нередно и тя откри нещо шокиращо в това наследство.

— Знам, че никога не си я харесвала, Шарън. Но трябва да се справиш с Ана, докато уреждаш нещата. Старата плевня и земята около нея вече са твои. — каза майката на Шарън, когато най-накрая научиха какво гласи завещанието на дядо й Патрик. Те бяха в къщата на майка й, след като адвокатът го прочете, и Шарън щеше да уреди всичко.

Въпреки надеждите им, дядо му остави основната си къща на Ана, младата му приятелка, с която започна да се вижда, след като Шарън замина за колежа. Жената беше златотърсачка, но го направи щастлив.

В един момент Патрик раздели имота си на две различни парчета земя, давайки основната къща на Ана, а старата плевня близо до рекичката на Шарън. Дядо й имаше кон, когато тя беше малка, но той почина преди години и плевнята стана склад.

Шарън се чувстваше малко разочарована, защото очакваше дядо Патрик да й даде бижутата на покойната й баба. Баба й беше починала преди раждането на Шарън, но майка й разказваше за страхотна колекция от бижута.

Очевидно баба й някога е излизала с много богат мъж, който не е могъл да се откаже от нея дори след като се е омъжила за дядо Патрик. Години наред й изпращал пръстени, колиета, обеци и други.

Дядо винаги се ядосвал за това, но знаел, че баба обича само него. Независимо от това, той никога не й показа колекцията и никой не знаеше къде се съхранява, но Шарън се надяваше да ги получи някой ден.

За съжаление, изглеждаше, че Ана ще бъде новият собственик, тъй като завещанието на дядо гласеше, че къщата и всичко вътре в нея принадлежат на жената. Междувременно Шарън щеше да наследи и всичко в плевнята. Чувстваше се измамена, но от друга страна, това бяха нещата на дядо и той беше взел своето решение.

— Знам, мамо. Ще бъда любезна, дори ако видя, че Ана се наслаждава на къщата на дядо. — каза Шарън на майка си. Тя планираше да прегледа нещата в хамбара, да запази това, което иска, да продаде това, което не й трябва, и в крайна сметка да продаде тази земя.

Когато Шарън пристигна в плевнята, тя помаха учтиво на Ана, но не спря в главната къща. Отиде директно в плевнята, отвори вратите и видя кутии, мебели и други неща. Щеше да е дълъг ден.

След часове на сортиране и разглеждане на нещата, тя не беше готова и щеше да има нужда от хамали, за да вземе част от мебелите. Ана беше достатъчно учтива да й донесе студен чай. Шарън беше уморена и гладна. Беше време да спре за деня.

Но нещо искрящо изведнъж привлече вниманието й. Красива кутия беше паднала и от нея стърчеше огърлица.

— Мили Боже. Възможно ли е? — Шарън въздъхна на себе си и почти се спъна в други кутии, за да стигне до нея.

Тя беше права. Това беше кутия, пълна с бижута, и кутията също изглеждаше красива. Как може дядо й да държи тези неща в плевнята?

Под кутията тя намери друга, пълна догоре с всякакви бижута. Беше почти като Шарън да спечели от лотарията. Изведнъж гласът на Ана прозвуча отново, но Шарън се изправи, скривайки кутиите от нея.

— Почти приключи ли, Шарън? — каза тя, надникна в плевнята и я погледна.

— Да, скоро приключвам за днес. — отговори тя.

— О, няма ли да останеш за вечеря? Намери ли нещо специално? — попита Ана, изглеждайки любопитна, но Шарън знаеше, че търси подробности. Законно тя не можеше да направи нищо, но може би искаше да се промъкне и да вземе някои неща.

— Не, само старите му мебели, но ще запазя някои в новия си апартамент в центъра. Това е страхотно. — изчурулика Шарън.

— О, добре. Тогава ще се видим утре. — завърши Ана и си тръгна.

Шарън надникна в къщата, преди да започне да товари кутиите с бижута в колата си възможно най-бързо. За щастие изглеждаше, че Ана не е видяла нищо, така че си тръгна. Тя приключи с подреждането на плевнята през следващите няколко дни и се сбогува с Ана завинаги.

Шарън направи оценка на бижутата и те струваха много пари, повече от цялото имущество на дядо, което означаваше, че той нарочно й е оставил плевнята. Знаеше, че тя ще намери бижутата.

— Благодаря ти, дядо. — помисли си тя, след като продаде няколко от нещата, за да има достатъчно пари за нова къща близо до дома на майка си в Монтана. Освен това Шарън й подари някои от тях.

Последно обновена на 16 юни 2023, 10:05 от Иван Петров