Бедна жена презира богатата си съседка, докато не се налага да живее в една и съща къща с нея

Бедна жена живее в съседство с богата жена, която презира заради начина й на живот, докато трагедия не ги принуждава да живеят заедно в една къща.

Джина Романски мразеше съседката си. Жената беше самонадеяна, любопитна и богата, а това лазеше по нервите на Джина. Дори начинът, по който си правеше косата — цялата руса, щръкнала и младежка, когато беше поне на 60 години, я дразнеше.

Ако Джина можеше да си го позволи, щеше да се премести, но не можеше. Беше наследила къщата от чичо си и никога нямаше да намери нещо толкова хубаво. Така че тя остана с Хейзъл Горман за съседка, за цял живот!

Всичко започна в деня, в който Джина се премести. На вратата се звънна и Хейзъл стоеше на верандата, подскачайки с тази глупава коса, с широка усмивка на лицето и пай в ръце.

— Здравейте! — извика тя, когато Джина отвори вратата. — Аз съм Хейзъл, живея в съседство и исках да ви приветствам с добре дошли в квартала!

— Благодаря ви — каза Джина по своя рязък начин. Тя взе пая и се обърна, за да влезе обратно вътре, но Хейзъл беше в приказливо настроение.

— Това е сладка къща. — каза тя. — Сигурна съм, че ще бъде красота, когато приключите с възстановяването й.

Джина я погледна безизразно.

— Възстановяване? — попита тя. — За какво? Ако не е счупено, не го поправяй, винаги казваше баща ми.“

— О! — Хейзъл хвърли бърз поглед към олющената боя. — Разбира се! Колко глупаво от моя страна… — Тя се отдръпна от верандата, каза довиждане и изчезна обратно в перфектната си къща с безупречна градина.

Джина видя Хейзъл отново два месеца по-късно в местния магазин за хранителни стоки.

— Здрасти! — каза Хейзъл. — Е, как се настанихте?

Джина въздъхна.

— Добре, благодаря — каза тя студено.

— Исках да те попитам… — каза Хейзъл. — Имате дърво в задния си двор, което расте в моя. Това е черна акация, знаете ли, а аз имам внуци.

— И какво от това? — попита Джина, която беше израснала в Куинс.

— Е, листата са отровни. — обясни Хейзъл.

— Вашите внуци имат навика да ядат листа от дървета? — попита Джина със сарказъм в тона й.

— Не! — Хейзъл се изчерви. — Но с деца е по-добре да е безопасно, отколкото да съжаляваме! Мога да препоръчам специалист да дойде и да го отреже вместо вас.

— И колко би струвало? — попита Джина.

— Около 200 долара, струва ми се. — каза Хейзъл.

— В такъв случай помислете пак! — сопна се Джина. — Не мога да си позволя прическа за 25 долара, камо ли 200 долара, за да дойде някой идиот да отреже клони! — Тя се обърна и се отдалечи.

Същия следобед Джина излезе навън и погледна дървото. Беше красиво дърво с прекрасни гроздове от цветя и листа, които сякаш блестяха на ветреца.

В задната част на имота, само на няколко метра, започваше гората. Джина беше израснала в Ню Йорк през целия си живот и се чувстваше по-спокойна с тротоарите и такситата, отколкото с природата, но тук беше толкова спокойно!

Тя се влюби във всичко това и съответно позволи на градината си да се развихри. И това доведе до ново посещение от Хейзъл.

— Здравей. — каза неловко Хейзъл.

Вече знаеше какво да очаква от Джина.

— Кварталната комисия ме помоли да дойда и да поговорим с вас за вашата градина?

— Градината ми? – попита Джина.

— Е, тревата не е окосена — каза плахо Хейзъл. — Храстите и живият плет имат нужда от подрязване и това придава на целия квартал… небрежен вид.

— Какво? – попита Джина.

Хейзъл се поколеба.

— Това го кара да изглежда неподреден. — обясни тя.

Джина си пое дълбоко въздух.

— Ако си мислите, че ще се тревожа за това, което мислите вие и някакъв глупав комитет, ще имате да взимате! — извика тя. — Вървете си и идете да подрежете живия си плет или да преброите диамантите си или нещо полезно!

Хейзъл си отиде и никога не се върна. Джина се наслаждаваше на живота си. Беше открила, че в задния й двор има три ябълкови дървета и стана страстен производител на конфитюри.

Един следобед тя се изкачваше по стълба и береше ябълки, когато усети миризмата на дим. Далеч в далечината тя видя дим, който се издигаше във въздуха.

— Това пожар ли е? — запита се тя.

Джина влезе вътре и се обади на пожарната.

— Госпожо — каза жената от пожарната. — Имаме ситуация южно от вас, но е под контрол.

Джина се върна при ябълките, но димът изглеждаше по-плътен и по-близо. Чу движение в гората и някакви малки същества се движеха наоколо.

Димът ставаше все по-гъст и сега Джина можеше да чуе пукането на огъня, който поглъщаше живи дървета. Тя изтича обратно вътре и отново се обади на пожарната.

Този път жената й каза да излезе. Пожарникарите бяха в района, но най-безопасно беше да напусне къщата си, да напусне квартала и да тръгне на север.

Джина опакова малка чанта с ценностите си и албумите със снимки и изтича до колата си. Тогава видя съседката си да седи на верандата.

— Хей! — Джина се разплака. — Хей, Хейзъл! Трябва да излезеш!

Хейзъл излезе.

— Какво става? — попита тя.

— Горите в задната част на къщите ни горят. — каза й Джина. — Трябва да тръгваме!

— Горят? — попита Хейзъл, пребледнявайки. — О, не…

Тогава пристигнаха пожарникарите с виещи сирени и в същото време огромно дърво се стовари върху имота на Джина. Гореше, а пламъците се разпространиха с невероятна скорост и скоро облизаха стената на къщата на Джина.

Пожарникарите се впуснаха в действие, насочвайки водни струи към пламъците, но тогава друго горящо дърво падна и се разби право през покрива на Джина.

Джина извика и притисна ръце към устата си. Всичко, което имаше, беше изчезнало! Пожарникарите продължиха да гасят пламъците, но Джина каза:

— Спасете другата къща! Моята я няма.

— Не! — извика Хейзъл. — Това е всичко, което тя има! Не можете да го оставите да изгори!

— Всичко е наред. — каза Джина. — Никога не съм имала нищо преди. Свикнала съм. — Тя започна да плаче и Хейзъл я прегърна през раменете. През следващите три часа пожарната се бори с пламъците и в крайна сметка победи.

Единствената изгубена къща беше тази на Джина.

— Госпожо — каза капитанът. — Ще ви заведем в града. Ще има квартира за вас…

— Не! — каза твърдо Хейзъл. — Джина ще остане с мен. Тя спаси къщата ми и може би дори живота ми. Никой от нас не би забелязал, че огънят е толкова близо, докато не стане твърде късно.

Тази нощ Джина спа в спалнята за гости на Хейзъл.

— Сега какво ще правиш? — попита я Хейзъл на следващия ден.

Джина сви рамене.

— Ще трябва да живея със сина си. — каза тя. — Няма да е лесно. Със снаха ми не се разбираме.

— Би ли могла да я построиш отново? — попита Хейзъл. — Застраховката…

Джина поклати глава и започна да плаче.

— Не можех да си позволя застраховката, така че нямам такава.

— Можеш да останеш с мен. — каза Хейзъл. — Това е огромна къща, дори не е нужно да се виждаме…

— Не мога! — каза Джина. — Просто не мога.

— Разбира се, че би могла! — каза Хейзъл. — И тъй като не можеш да си позволиш да я построиш наново, можеш да превърнеш парцела си в овощна градина, да засадиш няколко овощни дървета. Праскови и череши. И ябълки…

— Мога! — Лицето на Джина грейна. — Бих се радвала. Но… сигурна ли си?

Хейзъл въздъхна.

— Дъщеря ми не идва на гости. Виждам внуците си само на Коледа. Аз съм сама, и ти си сама. — обясни тя. — Но може би заедно почти бихме могли да бъдем семейство.

— Не знам дали те харесвам толкова! — предупреди Джина.

Хейзъл се ухили.

— Тогава ще бъдем точно като семейство!

Двете жени станаха най-добри приятелки и Джина често си спомняше как беше преценила погрешно Хейзъл, когато се срещнаха за първи път.

Последно обновена на 15 юни 2023, 07:46 от Иван Петров