Когато съпругът на Агата Ричард си отива, той оставя цялото си имущество на някой, когото тя никога не е срещала, а Агата наследява само безполезен стар медальон. Тогава странната наследница на Ричард се представя.
Агата и Ричард се запознаха в колежа и се установяват в Милуоки, Уисконсин, където Ричард беше израстнал. Надяваха се да имат голямо семейство, но това не се случи. След като опитаха и не успяха да имат бебе за милионен път, те се отказаха и решиха да се насладят на компанията си.
Не беше толкова зле. Агата дори беше чела във вестника, че много жени избират да нямат деца и да станат жени с кариера. Тя и Ричард имаха огромна ферма с много животни и тонове работа за вършене.
— Това звучи като мен. Аз съм жена с кариера, а не майка. — каза си Агата, след като прочете статията.
Ричард също не изглеждаше особено тъжен, че няма деца, въпреки че обичаше да вижда малките съседи, които идваха за Хелоуин. Те живееха заобиколени от други ферми и посещението на съсед беше значителна разходка. Но все пак беше хубаво, че всяка година идваха за бонбони.
Годините минаваха и Агата не съжаляваше, че не опитаха инвитро или не осиновиха дете. Обичаха се страстно и имаха достатъчно работа с фермата.
За съжаление, остаряха и скоро се наложи да наемат хора, които да се грижат за фермата. След известно време те решиха да се преместят в крайградски район на Милуоки и да се насладят на остатъка от златните си години.
Те живяха в този район още няколко години преди Ричард да получи неочакван инфаркт. За съжаление лекарите не можаха да направят нищо и той напусна този свят. Агата скърбеше за загубата на съпруга си, но се радваше, че животът им е бил толкова щастлив.
Един ден техният адвокат се обади и я помоли да се видят за четене на завещание.
— Защо, г-н Пъркинс? Нямахме деца или други роднини. Защо трябва да четем завещанието? — попита го объркана Агата.
— Моля ви, госпожо Чембърс. Нека се срещнем утре в офиса ми. — настоя г-н Пъркинс. Агата неохотно се съгласи, чудейки се защо адвокатът им е толкова официален. Тя обаче беше на път да разбере нещо шокиращо.
Когато Агата пристигна, в офиса на г-н Пъркинс, там имаше жена на средна възраст. Тя нямаше представа коя е тази жена, но адвокатът покани и двете да седнат. Той извади завещанието на Ричард и започна да чете.
— Аз, Ричард Чеймбърс, със здрав ум и тяло, с настоящото оставям цялото си имущество и това, което остава в банковите ми сметки, на Сю Реймънд… на моята дългогодишна съпруга оставям тюркоазения медальон на майка ми. — прочете г-н Пъркинс.
— Не разбирам, господин Пъркинс. Коя е Сю Реймънд? Защо не знаех нищо от това? — попита възмутена Агата.
— Г-жо Чеймбърс, съпругът ви искаше да се срещнете със Сю. — обясни г-н Пъркинс, докато обръщаше поглед към другата жена в стаята. — И затова ви извиках тук. Ще ви позволя да си поговорите. — добави той и излезе от кабинета си.
Агата се обърна към жената до себе си.
— Приемам, че вие сте Сю Реймънд. Защо взимате парите на съпруга ми? – попита я тя.
— Преди няколко месеца открих съпруга ви в социалните медии. Той е моят баща. Направихме ДНК тест, за да го потвърдим и всичко останало. Аз съм дъщерята на Софи Реймънд. — разкри Сю.
— Софи Реймънд — прошепна Агата. Тя знаеше много добре, че Ричард е излизал със Софи много преди Агата да го срещне. Той й каза, че тя е първата му любов.
— Но аз не разбирам. Ричард никога не би изоставил Софи с бебе.
— Там е работата. Майка ми никога не му е казала, че е бременна. Тя напуснала Милуоки и дори не си помислила да му каже. Години наред тя ми казваше, че съм резултат от връзка за една нощ. Но преди няколко години открих няколко стари любовни писма. Стана ми любопитно и така…
— Писахте на съпруга ми… Не мога да повярвам, че не ми е казал. — завърши Агата. Не можеше да повярва, че Ричард не й е казал за това. Тя би подкрепила срещата им. — И така, вие получавате настоящата ни къща, нашата ферма и парите в неговите сметки.
— Никога не съм го молила за нищо. Но имам две дъщери и изплатена къща е нещо, за което никога не бих могла да мечтая. Наистина искам това за моите момичета. Но можем да го разделим. Съгласна съм с това. — договори се Сю.
— Не. Ричард ти остави всичко, така че ще вземеш всичко, всичко освен този медальон. Дай ми няколко дни, за да си събера нещата и да напусна къщата — спокойно добави Агата. Тя се изправи и излезе от кабинета на г-н Пъркинс.
У дома тя се залови за работа и опакова всичко. За щастие тя беше наследила апартамент в Тампа, Флорида, където родителите й се бяха пенсионирали. Не беше част от брачното имущество и не можеше да й бъде отнето.
— Време е да се преместя във Флорида, както всички други възрастни в тази страна. — промърмори тя саркастично на себе си и продължи да си опакова багажа. След известно време тя се измори и седна да се полюбува на висулката, която принадлежеше на майката на Ричард.
Беше с цвят на тюркоаз, но не беше никак ценна. Тя погледна тъжно снимката на Ричард на нощното си шкафче.
— След всички тези години ти смяташ за семейство това непознато дете, а аз бях нищожество. — прошепна Агата на портрета.
— Уф! Грозна работа! — извика накрая тя и хвърли висулката на пода, като така я отвори. Тогава Агата разбра, че това изобщо не е висулка. Беше медальон. Тя го вдигна и забеляза малка бележка, която падна отвътре. Той гласеше:
— Агата, погледни в кабинета под бюрото. — Агата се намръщи и отиде в кабинета му. Залепен под бюрото му, тя откри ключ и по-дълго писмо.
“Агата, знам, че вероятно ме мразиш. Но това е ключът за сейфа, скрит под картината с пейзажа на Милуоки. Цялото му съдържание е твое. Знам, че това, че имам дъщеря, вероятно беше шокиращо, но не знаех как да ти го кажа.
„Винаги сме мечтали за деца, но се насладихме чудесно на живота си без тях. Не съм помогнал за отглеждането й, а тя изпитва финансови затруднения, затова й оставих почти всичко. Но нашите общи спестявания са в този сейф.
Не знаех какви ще са намеренията на Сю и дали ще се опита да вземе тези спестявания от теб, ако ги оставя в банката. Така че затворих тази сметка и осребрих всички тези пари. Купих и няколко златни кюлчета. Всичко това е твое и изобщо не е част от завещанието. Надявам се, че можеш да ми простиш.
Животът ни заедно беше прекрасен. Никога не съм съжалявал, че нямам деца. Но се чувствах виновен, че не знаех за Сю. Надявам се, че можеш да разбереш. Но нека бъда ясен. Ти беше най-добрата съпруга, която някой можеше да поиска. С цялата ми любов, Ричард.”
Агата имаше сълзи в очите, когато свърши да чете. Това е толкова глупаво. Г-н Пъркинс можеше да напише нещо за това, че Сю не може да докосне тези пари, помисли си тя. Но уви, г-н Пъркинс не знаеше нищо за тези пари, когато тя го попита.
— Всичко, което знам, е какво мистър Чембърс искаше да включа в завещанието му. Независимо от това, Сю не може да докосне нищо във вашите сметки, г-жо Чембърс, защото те така или иначе са на ваше име. — обясни адвокатът. От това й олекна.
Агата взе парите, златните кюлчета и съответните документи от сейфа. Тя приключи с опаковането и плати на хамалите в брой. Флорида, идвам! Агата се развесели, докато караше.
В крайна сметка Флорида не беше толкова зле. Времето беше много по-добро и общността беше толкова приятелска. Сю се сприятели с нея във Facebook и й изпрати снимки на дъщерите си, които тичаха из фермата.
Ричард беше направил правилния избор, помисли си Агата, гледайки снимките, докато седеше на балкона си с изглед към плажа.
Какво можем да научим от тази история?
- Трябва да имате резервен план. Ричард се погрижи за Агата, въпреки всичко. Но винаги е най-добре да планирате.
- Не лъжете половинката си. Вашият съпруг е вашият партньор и трябва да му се доверите за всичко, дори ако това е нещо шокиращо като появата на дете, което не сте знаели, че имате.
Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на [email protected].
