Момиче, наето като медицинска сестра на богата възрастна дама, я разпознава като училищна чистачка, на която се е подигравала

Линда често изливаше разочарованието си върху другите. Но най-засегнатият човек беше чистачката в нейната гимназия, чийто живот тя съсипа по най-немислимия начин. Години по-късно Линда е наета да се грижи за богата възрастна дама, но тя е изумена, когато среща жената.

С нищо повече от раница и стар телефон, 24-годишната Линда маршируваше през Джаксънвил. Нейната дестинация беше неясна, но тя беше сигурна, че няма да се върне отново у дома при родителите си.

— Ако ти се обадят, кажи им, че заминавам завинаги. — информира тя най-добрата си приятелка Кейси, преди да изключи мобилния си телефон.

Докато растеше, Линда имаше добър живот с майка си и втория си баща, който се появи в живота й преди десет години. Но тя често го приемаше за даденост. И когато доведеният й баща отхвърли молбата й за невероятна сума пари, тя открадна малко пари от къщата и избяга…

Бяха минали десет месеца, а Линда все още се скиташе по улиците, бездомна и бедна. Един ден тя спря в супермаркета, за да си купи храна. Но едва след като влезе, тя осъзна, че няма достатъчно пари, за да си купи дори един хляб.

— Да, госпожо! Как мога да ви помогна? Имате ли нужда от кошче? – попита продавачката Линда.

— Не, благодаря! Сама ще се погрижа за това. — каза Линда и тръгна към пътеката с хранителни стоки. Тя се огледа няколко пъти, преди да пъхне четири пакета бисквити и две кутии сок в суичъра си. Хлябът беше твърде голям, за да го скрие, и тя си помисли, че ще я хванат.

Тя постави бонбон на касата, като каза, че това е всичко, което й трябва, но продавачката извика:

— Охрана, моля, вкарайте я вътре и я проверете! Тя краде от магазина, записано е от камерата за видеонаблюдение!

Линда ахна. Беше уплашена и това щеше да е най-лошото, което можеше да й се случи. Точно тогава един непознат пристъпи напред и каза:

— Не, тя е с мен! Аз ще платя сметката.

Линда беше учудена и когато се обърна, зад нея застана мъж.

— Хей! Казах ти да вземеш пакета чипс, не го ли взе? — попита той драматично Линда, която беше объркана.

Мъжът се представи като Уилсън пред магазина.

— О, толкова съм ви благодарна… всъщност нямам пари… не съм сигурна дали мога да ви се отплатя. — каза Линда.

Уилсън погледна Линда и се усмихна. Няколко горчиви мисли замъглиха ума й. Но дори и да искаше, не можеше да се извини и да си тръгне, защото той плати за всичко, което бе откраднала от магазина. След кратка пауза Уилсън проговори.

— Търсих някой да гледа старата ми майка. — каза той. — Ще бъда в дълга командировка, затова се чудех дали можете да ми помогнете. Ще ви се плаща на час.

Въпреки че Уилсън беше хванал Линда да краде от магазин, той осъзна, че тя го е направила от отчаяние. Тъй като не можа да намери някой, който да се грижи за майка му в кратък срок, той реши да я наеме.

Линда с готовност кимна. Мислеше, че е невероятно предложение да спести малко пари за колеж. Тя тръгна с Уилсън и скоро пристигна в огромно имение в покрайнините на града.

— Уау! Това място е красиво. — промърмори Линда. — Значи вие и майка ви живеете тук, сами? — Тя получи отговора си в усмивката на Уилсън.

Той я заведе до стаята на персонала, но настоя да остане в стаята до тази на майка му. Линда обиколи къщата и малко по-късно беше отведена в луксозна спалня.

— Запознай се с майка ми, Джанет… — Уилсън представи майка си на Линда, която замръзна от шок. Тя погледна отвъд бръчките и сивото на Джанет и си спомни някой познат.

— Аз те познавам! Ти си Джанет Джонсън! — възкликна шокирана Линда. Но когато Джанет се съгласи, Линда остана мълчалива. Тя не каза нито дума повече, нито заговори за нещо друго.

След това влезе в стаята си и затвори вратата, пътувайки обратно по пътя на паметта.

— Не, не може да бъде… Не може да е Джанет Джонсън, чистачката в гимназията… Не може да бъде. — изхлипа тя.

По време на учебните си дни Линда често изливаше разочарованието си върху другите без причина. Негодуванието й към баща й и майка й обикновено излизаше по този начин, но невинни хора бяха пострадали.

Случи се така, че Джанет беше бедна жена, която работеше като чистачка в училището на Линда. Тя беше и боксова круша, на която ученици като Линда отприщваха емоционалния си багаж, като й се присмиваха. Но това, което Линда направи един съдбовен ден, надмина всичко.

По това време тя набеди Джанет за кражба на пари и я уволниха. Въпреки че тогава Линда не съжали за това, Джанет бе загубила единствената си изкарваща прехраната работа.

Сълзи се търкаляха по бузите на Линда, докато си спомняше гадните неща, които бе причинила на Джанет. Но тя реши да не разкрива самоличността си, страхувайки се, че ще бъде уволнена.

Ден след ден Линда поддържаше тясна връзка с Джанет. Тя й служеше добре и се справяше отлично със задълженията си. Но нещо във внезапното богатство на Джанет я озадачи.

По-късно тя научи, че Джанет се омъжила за богат бизнесмен и се е преместила в имението. Тя беше загубила съпруга си в автомобилна катастрофа и беше поела едноличното попечителство върху имението със сина си от предишния брак.

Линда не можеше да повярва как времето е променило живота й и този на Джанет. Въпреки че част от нея й казваше да излезе от къщата, тя не можеше да го направи, защото нямаше къде да отиде.

С всеки изминал ден тя правеше всичко възможно да се грижи за Джанет. Възрастната жена й отвърна с добро и се отнесе към нея като към своя дъщеря.

— Дори да имах дъщеря, се съмнявам, че тя щеше да се грижи за мен като теб. — емоционално й каза Джанет една вечер. В този момент Линда вече не можеше да сдържа истината.

— Знам, че това няма да ти се отрази много добре… Но искам да ти кажа нещо за мен. — каза Линда срамежливо на Джанет.

Старицата спря да отпива от чая си и погледна Линда.

— За теб?

Линда погледна Джанет в очите.

— Аз съм Линда Скот… Съжалявам, но аз бях тази, която те натопи за кражбата в гимназията… и… и те уволниха.

Джанет остави чашата на масата. Чинийката издрънча, последвана от зловеща тишина.

— Много съжалявам и се срамувам от себе си… Направих го за забавление… Съжалявам, г-жо Джонсън. — повтори Линда.

Джанет хвана ръцете на Линда и й каза, че вече знае самоличността й.

— Впечатлена съм от това как времето те е променило, скъпа моя… Може би нямаше да водя този живот, ако не ме бяха уволнили! — Джанет се засмя. — Благодаря ти за това!

Линда не можеше да повярва на ушите си. Беше твърде хубаво, за да е истина, когато Джанет й каза, че й е простила. Двете поддържаха прекрасна връзка след това. Джанет предложи да плати за колежа на Линда и дори я научи как да бродира.

Четири години бяха изминали от тази вечер, но дори след дипломирането и намирането на мечтаната работа, Линда остана с Джанет и й помагаше. Тя осъзна как съдбата може да тласне някого в добри или лоши времена и беше решена да не гледа повече на никого с пренебрежение!

Какво можем да научим от тази история?

• Ако искате другите да се отнасят добре с вас, първо се научете да се отнасяте добре с тях. Когато Линда разбра, че Джанет е чистачката от гимназията, която тя беше натопила за кражба, тя съжали за грешката си. И въпреки че знаеше, че новата й медицинска сестра е бившата ученичка, заради която я уволниха, Джанет й прости и й помогна.
• Не гледайте отвисоко на някого. Може никога да не разберете как съдбата може да промени живота ни. По време на училищните си дни Линда гледаше отвисоко на Джанет. Но години по-късно именно Джанет взе Линда под крилото си и й помогна да започне успешен независим живот.

Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.

Последно обновена на 23 май 2023, 14:26 от Иван Петров