Момче помага на възрастна дама с покупките, майка му получава скъп подарък няколко дни по-късно

Докато всички останали игнорираха една бедна стара дама, едно младо момче реши да й помогне, като й занесе хранителните продукти. Няколко дни по-късно майка му беше изненадана да получи награда за това.

В малкия град в Оклахома хората често се занимаваха с работата си и не обръщаха внимание един на друг. Това беше норма, докато един ден 11-годишно момче на име Том не реши да промени това.

Докато всичките му приятели играеха бейзбол след училище, Том прекарваше време в библиотеката. Обичаше да чете на спокойствие, тъй като обичаше да научава за различните поуки, които можеше да извлече от книгите. Същата седмица той четеше „Добри хора навсякъде“ от Линя Гилън.

Книгата учи децата да бъдат грижовни, мили и благодарни към всички около тях. Това показва колко са добри хората, тъй като избират да правят неща, които правят живота на всички по-лесен, като например да се грижат за другите, да строят къщи на други хора и да раждат техните бебета.

Докато се прибираше от библиотеката, той минаваше покрай местния магазин за хранителни стоки, където видя възрастна дама, която се мъчеше да носи чантите си с продукти. Жената се клатеше от една страна на друга, докато вървеше.

Няколко души минаха покрай нея и макар да забелязаха, че й е трудно, не спряха да помогнат. Том реши да изтича до нея и да вземе чантите от ръцете й.

— Нека те заведа до вкъщи. — каза той на възрастната дама.

Жената, Линда, беше изключително благодарна на момчето, понеже беше на ръба на сълзите.

— О, скъпи. Ти си изпратен от небето. Благодаря ти, мило момче. — каза тя.

Том й се усмихна, предлагайки ръката си, за да я напътства. Тя хвана ръката си за неговата и двамата вървяха един до друг, докато Том носеше чантите.

Същата вечер Линда готвеше вечеря за себе си, когато видя беден бездомник пред прозореца си. Той стоеше отстрани на пътя и изглеждаше отслабнал и гладен.

Изведнъж си спомни за младото момче, което й беше помогнало по-рано същия ден. В главата й се появи внезапна мисъл и тя тръгна към входната врата.

— Искаш ли да вечеряме заедно? — попита тя, докато се приближаваше до мъжа.

Човекът се изненада, че някой го е заговорил. Той й се усмихна и кимна.

— Благодаря ви, госпожо. Не съм ял от дни. Много ви благодаря.

Линда постави прибори на масата за своя гост. Мъжът, който се представил като Джеймс, изяде половината храна в чинията си за вечеря и поиска да му остави половината за закуска.

— Не се притеснявай. Все още има достатъчно храна за закуска. Давай и довърши вечерята си. — каза Линда на мъжа. Той отново се усмихна, благодарен за щедростта на възрастната дама.

На следващия ден Джеймс седеше навън и закусваше, когато край него мина мъж в бизнес костюм. Няколко мига по-късно той забеляза, че портфейлът на мъжа е изпаднал от джоба му, когато се обърна към бордюра.

Той го вдигна и с изненада видя, че портфейлът е пълен с банкноти по сто долара. С тези пари можеше да си наеме стая за няколко нощи и да си купи храна за седмици, помисли си Джеймс.

Спомни си обаче за възрастната дама, която снощи му помогна. Той видя фигурата на мъжа да се отдалечава и реши да изтича след него. Той настигна мъжа и му върна портфейла.

— Изпуснахте портфейла си, сър — каза той и го върна. Изненадан, мъжът в костюма беше благодарен, защото беше на път за болницата, за да плати лечението на болната си майка.

Той подаде пари на Джеймс, представяйки се като Ричард. Докато Джеймс се колебаеше в началото, той все пак прие парите любезно.

— Благодаря ти, че беше честен. Бъди благословен. — каза Ричард на Джеймс, преди да си тръгне.

Ричард успя да плати за лечението на майка си и същия ден я прибра у дома, за да се възстанови напълно под неговите грижи.

Няколко дни по-късно Ричард, който притежаваше строителна компания, търсеше земя, за да построи нови луксозни домове. В покрайнините на града той видя майка и нейния 11-годишен син – това бяха Том и майка му. Те живееха в малка каравана.

— Том, къде отиваш? — Ричард чу как майката пита сина си.

— Отивам в библиотеката, мамо. Тук е толкова тясно, че не мога да взема нито една от книгите вкъщи. Просто ще чета там вместо това, ако не е проблем. — отговори той.

Майка му се чувстваше ужасно, че не можеше да подкрепи любовта на сина си към четенето, като има малко кътче за четене у дома. Караваната беше всичко, което можеха да си позволят.

Докато Ричард водеше разговора, той изведнъж си спомни собственото си детство. Майка му също беше бедна и въпреки че обичаше да чете, той не можеше да притежава никакви книги, защото нямаха пари да ги купят.

Ричард се приближи до Том и майка му, като се представи за бизнесмен, работещ върху комплекс наблизо. Докато разговаряше с тях, той разбра, че те живеят в караваната, защото това е единственият им имот.

Ричард започна често да посещава района. Само на няколко пресечки от мястото, където беше паркирана караваната, той строеше чисто нова луксозна сграда, която планираше да пусне за продажба. Той започна да посещава Том и майка му, разговаряйки с тях за случайни неща.

— Какъв искаш да станеш, когато пораснеш, Том? – попита той момчето при едно от посещенията си.

— Бих искал да стана ветеринарен лекар. Обичам да чета книги за животни, така че отивам в библиотеката, за да прочета няколко от тях. — разкри Том.

След като научи, че Том иска да има по-голямо пространство с кът за четене, Ричард реши да им даде нов дом, тъй като беше способен да го направи.

На следващия ден той дойде до караваната и каза на Том и майка му да се изнесат. Майката на Том беше ядосана.

— Заради това ли ни посещаваш? За да ни измъкнеш от караваната ни? Как можа? Том наистина те хареса. — каза тя.

Ричард поклати глава.

— Трябва да се изнесете оттук, за да имате нов дом. — каза им той. — Би ли дошла с мен? Ще ти покажа. — каза той.

Богаташът изведе Том и майка му на разходка. Той ги закара до друга част на града и спря до голяма къща.

— Това е твое. — каза Ричард, подавайки ключ на майката на Том.

— Сериозен ли си? – попита го тя. Ричард кимна.

— Виждаш ли, аз правя къщи и печеля от това, но никога не можах да се откажа от тази конкретна къща, защото беше на майка ми. Хората даваха за нея 265 000 долара, но не можах да се накарам да я продам. Не исках да живея в нея, исках да я запазя за нещо специално. — обясни той.

Том и майка му плакаха. Те бяха благодарни и щастливи за възможността и не можеха да разберат защо Бог изведнъж ги благослови с такъв дар.

— Не направихме нищо, за да заслужим това. — прошепна майката на Том.

Не знаеха, че всичко това започна с едно просто добро дело на Том. Всяко добро дело има значение и хората са вдъхновени да предадат напред.

Какво можем да научим от тази история?

• Не позволявайте веригата на добротата да свърши с вас. Когато получите акт на доброта от някого, предайте напред, така че веригата на добротата никога да не се скъса.
• Когато правите добро, животът ще намери начин да ви върне добротата. Каквото повикало, такова се обадило. Животът ще намери начин да ви върне добротата по един или друг начин.

Това произведение е вдъхновено от истории от ежедневието на нашите читатели и е написано от професионален писател. Всяка прилика с действителни имена или местоположения е чисто съвпадение. Всички изображения са само за илюстрация. Споделете вашата история с нас; може би това ще промени нечий живот. Ако искате да споделите вашата история, моля, изпратете я на info@ponichka.com.

Последно обновена на 19 май 2023, 18:28 от Иван Петров