Всеки ден заобикалящата ни реалност ни създава проблеми. Но някои хора не ги приемат твърде сериозно. Ако се отнасяте към изпитанията и трудностите с частица самоирония, животът може да заблести с нови цветове. А нервните клетки, изразходвани за решаване на проблемите, са повече от нужните за усмивка.
Ние от Поничка се опитваме да следваме примера на героите от нашата колекция. Наистина, във всяка неразбираема ситуация човек може да намери причина да се надмсее над обстоятелствата и над себе си.
„Имам килим на леглото в хижата, която наехме. Когато искам да спя на това легло (а аз искам), да легна ли на килима или да се покрия с килима?”
„Нормалните хора боядисват яйцата си в чай от хибискус и те получават красиви нюанси на сиво и лилаво. Моите яйца, боядисани в хибискус… ”
„На 35 станах собственик на собствен парцел. Просто не трябва да хленчиш, а да работиш усилено”
Когато не се използва, съхранявайте котката при стайна температура на сухо място
„Опитах се да приготвя „прасета в одеяла“. Имаме прасета на надуваеми дюшеци”
Професионален съвет: ако извадите подноса от фризера, можете да получите неограничено количество лед
“Е, добре, така или иначе нямаше да го ям.”
Може и така: “25 + 5 + 3”
„Един приятел се похвали, че е направил рулца от бекон. Не мога да спра да се смея”
Партитата за възрастни:
“Моите бъркани яйца приличат на птица киви, която кълве нещо от земята.”
„Реших да закача завеса на входната врата. Твърде късно осъзнах къде съм сгрешил”
„Тази фотосесия през 2009 г. е най-страхотното нещо, което съм правила.“
„Стана ми скучно и реших да позашия колата“
„Ето защо не трябва да готвя. По някакъв начин забравих, че пластмасата има тенденция да се топи и сложих пицата във фурната на пластмасова тава.”
„Избирам произволно яйца от картона, за да не знаят кой е следващият. Обичам да създавам напрежение”
„Приятелка беше оперирана днес. Вместо да ми каже, че е жива и здрава, тя ми изпрати това.”
„Заведох дъщеря си на детска градина. Преди да изляза, жена ми помоли да взема боклука. Доведох детето, говорих с учителката и тогава дъщеря ми пита: „Тате, защо донесе боклука в детската градина?“
Мислите ли, че самоиронията помага в живота? Или е по-добре да взимате всичко на сериозно?
